преброди напреко държавната карта, не ще е било много съблазнително за родителите ми, та взели героично решение баща ми сам да замине на новото си място, а майка ми да остане да прекара зимата с децата в старото местожителство. После ще му
се търси колаят…
Баща ми даде строгите си нареждания да слушаме и да се учим и замина. Замина с него и тънкият му дрянов бастун, чието присъствие в ръката му е разрешавало не еднаж споровете между мъжката челяд…
Освободени от неговата укротителна сянка, ние започнахме новия си живот със сърдечното обещание да не ядосваме мама и да й помагаме. Как сме помагали, не зная, но и сега помня нейните горещи хлипания към Света Богородица, когато се изправяха отпреде й някой разбит нос, някоя глава с посинела цицина, или изгорена ръка, или оскубан перчем, или продрано от пирон седалище, изкървавени зъби и навехнат крак…
С всичко се справяше храбрата жена, самичка, само с двете си яки ръце и с… клетата си майчина душа. И на всичко отгоре, след като през деня е била и готвачка, и перачка, и шивачка, и слугиня, и дойка, и възпитателка, и милосърдна сестра, и… звероукротителка, привечер ще нареди ония, които ходят на училище, над масата и ще им прегледа написали ли са си уроците… После ще разтвори „Под игото“, ще ни събере край кюмбето и ще ни чете за золумите на читаците и за героичната Рада… Като междувременно изпасваше някому по един шамар за въдворяване на дисциплината. А понякога, в тихите нощи, когато къщата се умиряваше, ще приседне до лампата с перо в ръка и на
