Страницата не е проверена
и сабя ги свива на венец и макар вече, че нямаш ни мило, още ни драго, за „идиоти“ не думай ни дума, ни намек конфузен… Че, ха продумаш, ха беля голяма ще те сполети, ако тук всеки го вземе по личен адрес тоз намек… Та, бае Христо, остави таз песен своя любовна, че ще настане съдбовна и лютя сръдня тъдява зер епитетът ваджийски подхожда май за мнозина в таз… страна гдето и днеска слънцето спряно сърдито понявга пече ли пече…
(в. „Щурец“, 28 май 1943)
