Страницата не е проверена
До Христо Ботьов
(По случай скорошния му помен)
Остави таз песен, бай Христо, не вливай масло в огъня, млади сме, но младост не помним, пък и да помним, не ровим кой що бе вчера, по` вчера, кой бе доскоро без риза и с петак счупен в джеба, а днес милиони наниза като мръвки на шиш хайдушки, кой бе доскоро безвестен, а днес е важен и знатен и шапка всеки му сваля. Не греши, Христо, да думаш, че хайдук майка не храни. Храни, той, братко, и майка, и жена, па и метреси и петак счупен не дава, че… може да го обесят… Не влизай в кръчма, бай Христо, и тежко, тежко не думай, а стой си там на Балкана где буря кърши клонове
