-- Бе, то не е хубаво да се говори за хората, ама
знаеш, Като слязъл от автонобила и оная шафран-
тия даскалицата му завъртяла опашка и той
щшушу-мушу - разбрали се, пипнал я алабраце и пра-
бо 6 квартирата цй.
-- Олеле мале, резил!
-- Остави се, това още нищо не е, ами Като бвър- Вели алабраце, тя се понатискала й му рекла „с удоволствие“. А пък той да бил Женен.
„С удоволствие“ ли Кайш му рекла? Боже Каква разбвратност... -- Кръстейки се, мълбвеше буля Ман- човица пи след една безсънна нощ, на сутринта ра- но-рано отиде при стрина Желюбвица, с Която води следната приятелска беседа:
-- Мари знаеш ли, мари сестро, новият съдия 90- шъл, и тая ти, оная ти -- право с даскалицата у квартирата п, за резил и срам.
-- И аз чух ма, Манчовице, ама ми Казаха, оти щели да се годяват.
-- Какъв ти годеж ма, та той бил Женен.
-- Не бил Женен, не бил. Имал само държанкКа В София. Жельо ми Каза, че В телеграмата пишело „гълъбче“, пък той дума, че на собствена Жена та- Кива думи се не думашт.
-- Тъй ли ма, Желювице? ЯзъкК за човеКа... Ще изго- ри с тая пачавра...
Към обед стрина Желювица съобщи на зълбва си, че съдията и даскалицата са се сгодили ий той ошт- ишъл да Живее у нея на Квартира.
Зълвата съобщи на етърбва си, че съдията щял да се Жени за даскалицата и вече поръчал 98а Кревата.
Вечерта целият град тълКкуваше случилото се. Старите моми проклинаха даскалицата, Която пак ги измести, госпоЖжите пи стринКките се обяви-
