Този отличителен белег биде най-напред съзрян от Рустем ваксаджията, който тутакси заудря с
четките си по сандъчето и се провикна:
— Вакса-а-а, молим, тигели че чистим с бензин.
Кой беше новодошлият никой, разбира се, не знаеше. Но след малко, Когато момчето от хотела тичешком отиде до пощата да подаде една телеграма, дадена му от пришълеца, всички узнаха, че това беше новият мирови съдия, назначен на мястото на стария, който се пенсионира и отвори адвокатско писалище до Касапниците, тъкмо срещу съдилището.
Узнаха още, че телеграмата е до жена му В София пи че В телеграмата се Казвало: „Гълъбче, пристигнах благополучно, чакай писмо. Твой Светозар.“
Разговорите около личността на новопристциегналия може би щяха да продължат повече, но появяването на младия човек отново на вратата на хотела стана причина те да се прекратят пи всичко да се обърне на зрение и слух.
Това зрение не закъсня да забележи, че новодошлият търси с очи нещо, защото се оглежда нагоре-надолу по улицата. Когато пък пред хотела до самата врата премина учителката от прогимназията, оная, дето я назначиха миналата година, и Когато новодошлият свали шапка, приближи се до нея Каза нещо, на което тя смутена и зачервена отвърна тихо, като посочи нагоре по улицата, това обществено мнение се ококори от изумление и изненада, очите се спогледаха и няколко многозначителни намигания създадоха тайнственост.
Общественото ухо пък, което се бе превърнало на слух, твърди, че в същия момент дочуло как даскалицата казала: „Наблизо“…
И че, след като той пошепнал нещо. тя казала:
