Културни нужди не ми трябват. Мерси. Жаме. (Според фенския език, на който Гина говореше перфектно).
Пък и какви ли собствено културности има тук? Електричество има, но не свети. В едно такова затъмнение нали стана катастрофа между Гина и поета в ъгъла на вестибюлбюла. Аз тогава видях, но не повярвах на очите си. Жалко.
После трамваи има, но те или вървят бавно, та никога не мож стигна никъде, или бързат, както от няколко дни, та може да ти счупят кокалите безвъзмездно.
По чистота, и тук кал, и в провинциалността кал. И тук боклуци, и там боклуци.
Тук има опера, там си има тамбурашки оркестър — от мандолини и акомпи китари.
Тук имаме артисти и поети. И там си имаме един актьор, който кандардисва общината да уреди градски театър и един поет, но той пише, само когато е свободен от канцеларията и гледа чрез поезията да се сгоди за някоя добра мома, а не краде чужди жени.
А колко за поп Тарапонтий — и там си ги имаме като него — хем като се напият, скандали не вдигат като него, ами само разсъждават и пеят глас осми.
Така че, казвам Ви, съграждани, стига, часът дойде и решително заминавам.
Сбогом. Мерси Ви на Софията.
Адреса ми е: Пос арестант за Генчо — Сивлиево.
П. П. Напролет може да прескоча за ден-два — тогава е делото за къщата (Жена ми ме съди за половината — ще й приседне).
(Из сборника „Жалостиви случки“, 1929.
