Г-н Генчо напуща Содом и Гомор
Уверявам ви, господа, съграждани, възмутен съм от дъното си, понеже това се казва не живот, а кучешко тегло, стагнация един вид.
Какво мислех, какво стана! Както казва от Матея — човек предполага, а Господ разполага.
Живеех си щастливо в провинциалността, както съм имал и друг път случая да забележа публично, но разни културни нужди на жена ми Гина ме принудиха да се преселя в София. (Содом и Гомор, ад, пъкъл, преизподня омразна!)
Преселих се. И къща направих. Мерси, да ви се връща. И вестибюл даже в къщата си направих за по-голяма интимност.
Но за голямо съжаление от интимността видя полза само жена ми, която вследствие на всички вечеринки, ажурове и прочие файфоклюци, които уреждаше в него и съседната спалня всеки петък след обед — та казвам, встледствие на тия церемониали жена ми избяга в незаконност с един поет (прелюбодейски тип, литературна алегория омразна).
Значи останах сам като кораб без кормило.
И по кръчмите пропих се яко сапложник и черен света ми се види.
— Да усетиш, казва поп Тарапонтий (Който остана също вдовец, но поради редовни смъртни причини), да усетиш, казва, какво значи сам човек.
