по хайлайфному в гостна файн — Луиз Каторз стил мебели един вид, или в карен случай Рококот. Или пък ти някога позвъниш на някой дипломат по телефона:
— Ало, кой там? Ки е ла?
— Ескеленц, този и този!
— Тук Генчо! Бон Жур, бе екселенц, ела бе, драги, да изпием по един гюл бар… И дойде човекът.
Дадох право на жена си, но и забелязах, че ако посрещаме и дипломацията, трябва и дрехи да се понаправят, та да не ни клюкарстват зад гърба. Тя се съгласи и констатира, че моят редингот все пак е добър, та ако се почисти химически няма нужда от нов, но нейните рокли съвсем не са за такива случаи и следователно трябва нещо по-елегантно.
— Как мислиш, Гики — казвам й, — каква ли е церемонията при такива дипломатически случаи?
Церемонията не ми е известна — Казва тя, — но сигурно трябва да бъде деликатес: може крепдешин, или монгол, или марокен плюс деколте по-голямо, защото тия дипломати са любители на естетиката… Пък и може, така на шега, да завъртя някому агъла, та да освободи Македония.
— Хе-хе-хе-хе, патриотка е моята Гина и направва го.
Та така, драги, седя си вечер, чета изявленията, умозаключавам по кризата и все ми иде да се ударя в политиката, па… каквото ще да стане.
Само не трябва да ям кьопоолу манджа, защото от чесъна ми идат Възгаги и може да замириша на Царя, като говорим по телефона.
(Из сборника „Генчо Завалията“, 1933)
