Page:RBE Tom2.djvu/195

От Читалие
Версия от 17:46, 15 декември 2013 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


ВИЕТНАМЧЕ, -та, ср. 1. Дете от виетнамска народност. Ах, колонизатори проклети, / краят ви ще дойде най-подир! / Френски пионери, погледнете, / с виетнам-четата сключват мир! Ас. Босев, ВМ, 92.

2. Млад виетнамец.

ВИЕШКОМ нареч. С виене, с вой.

ВЙЖ. Разг. Пое. от видя като частица. За усилване, а) При подчертаване, набляга-не на някакъв факт, обстоятелство или при подчертаване на някакъв факт обикн. неочакван, върху който се обръща внимание на събеседника. — А пък, виж, ти много обичаш да ходиш от място на място. В. Ге-новска, СГ, 21. — О, Методи, ти ли си? Здравей! ..Какво правиш, как си?повтаряше Гороломов.Виж, каква среща! И. Йовков, ПГ, 6. "Виж, и тя била разго-ворна жена", си помисли той. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 186. — Аз мислех, че рита с опашката, а то... Сега вече дядо се поусмихна:Виж, това съм забравил да ти кажа. Кр. Григоров, ОНУ, 33. о) При подчертаване на съгласие или несъгласие при отговор, предлагане на нещо и под. — Значи, трябва да се връщам ..Е, ще трябварече той, като се позасмя ..А да имаш случайно кибрит? Барем цигара да си запаля...

Виж, това можерече войникът, като извади кибрит от шинела си. Д. Ангелов, ЖС, 257. — Искам да се върна в строя!

каза тихо боецът. Лекарят се усмихна.

Вижтова няма да може!поклати глава той. П. Вежинов, НС, 85. в) При подчертаване, наблягане на някакво твърдение, обикн. при съпоставяне, посочване на различие между неща, които се сравняват. Китът е кротко животно, не напада никого, без да е предизвикан, и затова го оставяме да си върви жив и здрав. — .. Виж, ако беше акула, работата е съвсем друга. Акулата веднага трябва да я застреляме. П. Незна-комов, МА, 49. — Виж, държавната служба е по-друго. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 290. г) В съчет. виж ти — при изненада (обикн. неприятна за лицето, което говори) от някакъв факт, изказване, предложение и под. Пристигнал е годеникът на Васева .. — Виж ти история!извика тя и очите й загледаха учудено. Б. Несторов, СР, 205. — Приятел ли! Виж ти! Ние пък да не знаем

учуди се Орлето, който бе седнал по-вс-трани и придърпа към себе си камък. П. Проданов, С, 56. —Лесното търси .. У нас, почнат ли кампаниите .. няма почивка, няма сън... Мъчно издържат!Виж ти! Обективни трудности значи!... А. Гуляш-ки, МТС, 36. — Да, наранил се епродължи Румен.И това може много да ни помогне да заловим крадеца. Раната няма да заздравее за два-три дни. Ще се пръснем из града и на всички по-подозрителни ще гледаме десните ръце.Виж ти! Идея!иронично подметна Дянко. П. Проданов, С, 96. д) Обикн. в съчет. току - виж — при подчертаване на факт, който може да се случи като следствие от друг, едновременно с друг или независимо ог друг, обикн. неочаквано за лицето, което говори; ето че. Ей я и най-малката му балдъза почна вече да се момее и току-виж, че се заженила... М. Марчевски, П, 216. — Аз имам брат, но той е пияница и не му доверявам. Току-виж и дюкяна пропие! А. Гуляшки, ЗР, 146. — По-тихо, другарипредупреди ги Петков.

Както сте се развикали, няма да свършим никаква работа! Ще ви чуят и току-вижизбягали... Цв. Ангелов, ЧД, 161. Четири деца бяхме, все момичета. Докато направиш рокличка на едното, току-вижобущата на другото се скъсали. М. Марчевски, П, 151. — Слушай, Бенко, я да влезем вътре... Че току-виж, си останал на някоя гара. А нали аз отговарям за тебе? Ал. Бабек, МЕ, 7.

ВИЖДАМ, -аш, несв.; видя, -иш, мин. св. видях и (диал.) видох, пое. виж, вйжте, прич. мин. св. деят. видял, -а, -о, мн. видели, св. и (остар. и диал., понякога разг.) несв., прех. 1. Възприемам нещо със зрението си. Колчим погледнех към небето, виждах месеца над баирите изтънял у, обърнат надолу като жътварски сърп. Й. Йовков, ВАХ, 100. И като намерих сили да вдигна глава и да погледна, видях да се белеят само камъните. А. Дончев, ВР, 236. — Гледаш ли за ракетата? ..Гледам, братко... Когато я видя, ще ти кажа. Д. Димов, Т, 614. Дълго той се взира в нея, като че не вярваше това, което виждаха очите му. Йв. Вазов, Съч. VIII, 79. — Ей го селотохе, под горичката там! Виждаш ли? Елин Пелин, Съч. I, 42. Ще вляза тихо, кротко ще приседна, / ще вперя поглед в мрака да те видя.

Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 129. Видиш ли долу в полето / дет ся мержеят, чернеят / дестина дръвя върбови? П. Р. Славейков,

Ч, 1873, бр. 10, 936:

2. Непрех. Имам способността да възприемам със зрението си. — Ти не виждаш хубаво: намери си очилата! Ив. Вазов, Съч.

XVIII, 146. Раните на Ивана заздравявали, почнал да вижда, но не може да говори и нищо не помни. Елин Пелин, Съч. Ш, 169. Майка Стояну думаше: / -Стоене, синко Стоене, / остарях, синко, веч запрях, / от очи, сино, не видя. Нар. пес., СбВСт, 124. На когото очите са повредени и не види: казува ся сляп. П. Р. Славейков, ПЧ, 27. Ща въря доде очи видят и крака носят. П. Р. Славейков, БП И, 225. При очи, не види. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 77. Четири очи от две по-добре видят. Послов., П. Р. Славейков, БП П, 207.

3. Имам в съзнанието, във въображението си някакъв образ, представа; представям си, въобразявам си. Мисълта му го отнесе при Пенка в село. Той я вижда тънка, пъргава и бяла като сняг. Елин Пелин, Съч. I, 14.