обиколя, роднина сме: ще ме пита бабата за вази. Ив. Вазов, Съч. XIX, 11.
2. Учтива форма при обръщане към едно отделно лице. — Вие ли сте госпожица Сарачова, гдето вчера сте писали двойка на дъщеря ми и сте разстроили детето ми? .. — Вие нейният баща ли сте, господине? Елин Пелин, Съч. IV, 257-258. — Мислех ли вчера, когато се срещнах с тебе!… с Вас — поправи се тя. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 121. Аз се завърнах днес от Виена. Иска ми се още сега да дойда да Ви поднеса почитанията си, но съм уморен от пътуването си. Сърдечен поклон Вам и на г. доктора. Ив. Вазов, ПЕМ, 33. Мислете тъй, както си щете, / но Вие / грешите, приятелко, днес. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 40.
3. Само вас (вази) с предл. у, по, от, до и др. Домът или родният край на лицата (лицето), към които (което) се обръща този, който говори; вашият дом, вашият край. — Кака Иваница поръча да си отидеш у дома. Кака Цвета била у вас. Елин Пелин, Съч. II, 135. — Я иди до вас, та виж дали се е върнала майка ти. Т. Влайков, Съч. II, 135. — Взимат ме нощеска от къщи, току-що се бях върнал от вас, и ме закарват на конака. Ив. Вазов, Съч. XXII, 56. Ще вляза в двора им през вас. Ив. Вазов, СбНУ II, 62. — Е, казвай сега, братле, какво има там по вас в голямото село? К. Калчев, ЖП, 71. Няма там, аго, по вази, / няма там стени таквизи / зиме със здравчец обрасли, / лете със сива лиляка. П. Р. Славейков, Ч, 1673, бр. 10, 939.
◇ На „Вие“ съм с някого; Говоря (си) на „Вие“ („Ви“) с някого. Разг. Имам официални отношения с някого.
На „Ви“ съм с нещо. Разг. Не умея да върша някаква работа, не разбирам от нещо. — А бе аз с математиката съм на „Ви“. Пет по пет не знам, а ти искаш сметките да водя.
ВИЕ`ЛИЦА ж. Много силен зимен вятър, придружен обикн. със снеговалеж; снежна буря. Други път излиза вятър, подига се виелица и на замръзналото поле се носят облаци от сняг. Й. Йовков, Разк. I, 14. Снегът дойде тоя път с големи бури, виелицата скри планината и насипа грамадни преспи. Ем. Станев, ПЕГ, 78. Влакът направи и тук голям престой и потегли на смрачаване. Отвън беше започнала виелица. Снеговалежът бе се засилил и вятърът премяташе край прозорците цели облаци от снежинки. Д. Ангелов, ЖС, 550. Пред входа на хотела ни посрещна силна виелица. Едва вървим, снегът бие в лицата ни. Н. Фурнаджиев, МП, 71. Навън сняг вали, виелица фучи, а в колибата от четири страни студен вятър духа. Ил. Блъсков, Китка, 1886, кн. 3-4, 24.
ВИ`ЕНЕ1 ср. Отгл. същ. от вия1 и от вия се. Свали шлифера си и легна по гръб на кревата. Притвори очи. Усети леко виене на свят, сякаш люлка я люлееше. Ем. Манов, ДСР, 26. За всичко трябват работни ръце. А работните ръце са заети с виене на цигари, с разтривки, протягане. Г. Краев, Ч, 210.
ВИ`ЕНЕ2, мн. -ия и (рядко) -та, ср. Отгл. същ. от вия2. Бях вече в друга стая и виенето на кучетата се чуваше съвсем слабо, отчаяно слабо. А. Дончев, ВР, 111. Отгоре все още се носеше жално, проточно виене, виенето на гладен, самотен вълк, който призовава своите диви братя на сбор… Ив. Мартинов, ПМ, 18. Лютите виения и раздирателни вопли .. ужасяваха. Ив. Вазов, Съч. XI, 126. Между ударите достигаше ревът на вълните и виенето на вятъра. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 85.
ВИЕ`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до гр. Виена (столицата на Австрия) и до виенчанин. Цели две години, докато се върнат двете й по-малки дъщери от виенския пансион, тя щеше да живее тук като с чужд човек. В. Геновска, СГ, 19. Всички богати хора в града си строяха къщите по планове от виенски или будапещенски архитекти и къщите им бяха малки дворци. П. Спасов, ХлХ, 179. От балкона се разнесоха звуците на оркестъра. Салона изпълни игрив, увличащ виенски валс. Д. Спространов, С, 292.
◇ Виенско колело. Голямо желязно колело, с радиално разположени заградени седалки, на което хората се въртят за развлечение в увеселителни паркове, на събори и под. Някои тръгват към касите на голямото виенско колело. От неговите вагончета всеки може да види панорамата на Виена — импозантна и величествена. РД, 1966, бр. 238, 3. Българският цирк „Родина“ ще изнесе богат цирков спектакъл. Всички стрелбища, люлки, виенски колела и др. ще работят. ВН, 1960, бр. 2805, 3.
Виенски стол. Особен модел стол с плетена или дървена, обикн. кръгла седалка със закръглено горе облегало. До масата имаше плетен виенски стол със зелена възглавница на седалището. П. Незнакомов, СНП, 206. Около четвъртита маса .. бяха наредени няколко виенски стола и едно меко канапе. Ст. Марков, ДБ, 151.
ВИЕ`НЧАНИН, мн. вие`нчани, м. Лице, което е родено или живее във Виена.
ВИЕ`НЧАНКА ж. Жена, която е родена или живее във Виена.
ВИЕТНА`МЕЦ, мн. -мци, м. Лице от основното население на Виетнам, страна в Югоизточна Азия. Има шведи, / виетнамци — / и от север, / и от юг! Ас. Босев, ВМ, 53.
ВИЕТНА`МКА ж. Жена от основното население на Виетнам.
ВИЕТНА`МСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Виетнам и до виетнамец. Виетнамски народ. Виетнамски език.
