Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/195“
м (Автоматични корекции) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{+}} | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВИЕТНА`МЧЕ</b>, -та, <i>ср.</i> 1. Дете от виетнамска народност. <i>Ах, колонизатори проклети, / краят ви ще дойде най-подир! / Френски пионери, погледнете, / с виетнамчетата сключват мир!</i> Ас. Босев, ВМ, 92. |
2. Млад виетнамец. | 2. Млад виетнамец. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВИЕШКО`М</b> <i>нареч.</i> С виене, с вой. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВИЖ</b>{{попр|Премахнато ударение: едносрична дума.}}. <i>Разг. Пов. от</i> видя като <i>частица.</i> За усилване, а) При подчертаване, наблягане на някакъв факт, обстоятелство или при подчертаване на някакъв факт обикн. неочакван, върху който се обръща внимание на събеседника. <i>— А пък, виж, ти много обичаш да ходиш от място на място.</i> В. Геновска, СГ, 21. <i>— О, Методи, ти ли си? Здравей! .. — Какво правиш, как си? — повтаряше Гороломов. — Виж, каква среща!</i> Й. Йовков, ПГ, 6. <i>„Виж, и тя била разговорна жена“, си помисли той.</i> Т. Влайков, Съч. I, 1925, 186. <i>— Аз мислех, че рита с опашката, а то… Сега вече дядо се поусмихна: — Виж, това съм забравил да ти кажа.</i> Кр. Григоров, ОНУ, 33. б) При подчертаване на съгласие или несъгласие при отговор, предлагане на нещо и под. <i>— Значи, трябва да се връщам .. — Е, ще трябва — рече той, като се позасмя .. — А да имаш случайно кибрит? Барем цигара да си запаля… — Виж, това може — рече войникът, като извади кибрит от шинела си.</i> Д. Ангелов, ЖС, 257. <i>— Искам да се върна в строя! — каза тихо боецът. Лекарят се усмихна. — Виж — това няма да може! — поклати глава той.</i> П. Вежинов, НС, 85. в) При подчертаване, наблягане на някакво твърдение, обикн. при съпоставяне, посочване на различие между неща, които се сравняват. <i>Китът е кротко животно, не напада никого, без да е предизвикан, и затова го оставяме да си върви жив и здрав. — .. Виж, ако беше акула, работата е съвсем друга. Акулата веднага трябва да я застреляме.</i> П. Незнакомов, МА, 49. <i>— Виж, държавната служба е по-друго.</i> Т. Влайков, Съч. I, 1925, 290. г) В съчет. <em>виж ти</em> — при изненада (обикн. неприятна за лицето, което говори) от някакъв факт, изказване, предложение и под. <i>Пристигнал е годеникът на Васева .. — Виж ти история! — извика тя и очите й загледаха учудено.</i> Б. Несторов, СР, 205. <i>— Приятел ли! Виж ти! Ние пък да не знаем — учуди се Орлето, който бе седнал по-встрани и придърпа към себе си камък.</i> П. Проданов, С, 56. <i>— Лесното търси .. У нас, почнат ли кампаниите .. няма почивка, няма сън… Мъчно издържат! — Виж ти! Обективни трудности значи!…</i> А. Гуляшки, МТС, 36. <i>— Да, наранил се е — продължи Румен. — И това може много да ни помогне да заловим крадеца. Раната няма да заздравее за два-три дни. Ще се пръснем из града и на всички по-подозрителни ще гледаме десните ръце. — Виж ти! Идея! — иронично подметна Дянко.</i> П. Проданов, С, 96. д) Обикн. в съчет. <em>току-виж</em> — при подчертаване на факт, който може да се случи като следствие от друг, едновременно с друг или независимо от друг, обикн. неочаквано за лицето, което говори; ето че. <i>Ей я и най-малката му балдъза почна вече да се момее и току-виж, че се заженила…</i> М. Марчевски, П, 216. <i>— Аз имам брат, но той е пияница и не му доверявам. Току-виж и дюкяна пропие!</i> А. Гуляшки, ЗР, 146. <i>— По-тихо, другари — предупреди ги Петков. — Както сте се развикали, няма да свършим никаква работа! Ще ви чуят и току-виж — избягали…</i> Цв. Ангелов, ЧД, 161. <i>Четири деца бяхме, все момичета. Докато направиш рокличка на едното, току-виж — обущата на другото се скъсали.</i> М. Марчевски, П, 151. <i>— Слушай, Бенко, я да влезем вътре… Че току-виж, си останал на някоя гара. А нали аз отговарям за тебе?</i> Ал. Бабек, МЕ, 7. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВИ`ЖДАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>ви`дя</b>, -иш, <i>мин. св.</i> видя`х и (диал.) видо`х, <i>пов.</i> виж{{попр|Премахване на излишно ударение.}}, ви`жте, <i>прич. мин. св. деят</i>. видя`л, -а, -о, <i>мн.</i> виде`ли, <i>св.</i> и (остар. и диал., понякога разг.) <i>несв., прех.</i> 1. Възприемам нещо със зрението си. <i>Колчим погледнех към небето, виждах месеца над баирите изтънял и обърнат надолу като жътварски сърп.</i> Й. Йовков, ВАХ, 100. <i>И като намерих сили да вдигна глава и да погледна, видях да се белеят само камъните.</i> А. Дончев, ВР, 236. <i>— Гледаш ли за ракетата? .. — Гледам, братко… Когато я видя, ще ти кажа.</i> Д. Димов, Т, 614. <i>Дълго той се взира в нея, като че не вярваше това, което виждаха очите му.</i> Ив. Вазов, Съч. VIII, 79. <i>— Ей го селото — хе, под горичката там! Виждаш ли?</i> Елин Пелин, Съч. I, 42. <i>Ще вляза тихо, кротко ще приседна, / ще вперя поглед в мрака да те видя.</i> Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 129. <i>Видиш ли долу в полето / дет ся мержеят, чернеят / дестина дръвя върбови?</i> П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 10, 936. |
| − | + | 2. <i>Непрех.</i> Имам способността да възприемам със зрението си. <i>— Ти не виждаш хубаво: намери си очилата!</i> Ив. Вазов, Съч. XVIII, 146. <i>Раните на Ивана заздравявали, почнал да вижда, но не може да говори и нищо не помни.</i> Елин Пелин, Съч. III, 169. <i>Майка Стояну думаше: / —{{попр|Добавяне на интервал.}} Стоене, синко Стоене, / остарях, синко, веч запрях, / от очи, сино, не видя.</i> Нар. пес., СбВСт, 124. <i>На когото очите са повредени и не види: казува ся сляп.</i> П. Р. Славейков, ПЧ, 27. <i>Ща въря доде очи видят и крака носят.</i> П. Р. Славейков, БП II, 225. <i>При очи, не види.</i> Погов., П. Р. Славейков, БП II, 77. <i>Четири очи от две по-добре видят.</i> Послов., П. Р. Славейков, БП II, 207. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | 2. <i>Непрех.</i> Имам способността да възприемам със зрението си. <i>— Ти не виждаш хубаво: намери си очилата!</i> Ив. Вазов, Съч. | ||
| − | |||
| − | XVIII, 146. <i>Раните на Ивана заздравявали, почнал да вижда, но не може да говори и нищо не помни.</i> Елин Пелин, Съч. | ||
3. Имам в съзнанието, във въображението си някакъв образ, представа; представям си, въобразявам си. <i>Мисълта му го отнесе при Пенка в село. Той я вижда тънка, пъргава и бяла като сняг.</i> Елин Пелин, Съч. I, 14. | 3. Имам в съзнанието, във въображението си някакъв образ, представа; представям си, въобразявам си. <i>Мисълта му го отнесе при Пенка в село. Той я вижда тънка, пъргава и бяла като сняг.</i> Елин Пелин, Съч. I, 14. | ||
| − | |||
Текуща версия към 13:33, 3 август 2014
ВИЕТНА`МЧЕ, -та, ср. 1. Дете от виетнамска народност. Ах, колонизатори проклети, / краят ви ще дойде най-подир! / Френски пионери, погледнете, / с виетнамчетата сключват мир! Ас. Босев, ВМ, 92.
2. Млад виетнамец.
ВИЕШКО`М нареч. С виене, с вой.
ВИЖ*. Разг. Пов. от видя като частица. За усилване, а) При подчертаване, наблягане на някакъв факт, обстоятелство или при подчертаване на някакъв факт обикн. неочакван, върху който се обръща внимание на събеседника. — А пък, виж, ти много обичаш да ходиш от място на място. В. Геновска, СГ, 21. — О, Методи, ти ли си? Здравей! .. — Какво правиш, как си? — повтаряше Гороломов. — Виж, каква среща! Й. Йовков, ПГ, 6. „Виж, и тя била разговорна жена“, си помисли той. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 186. — Аз мислех, че рита с опашката, а то… Сега вече дядо се поусмихна: — Виж, това съм забравил да ти кажа. Кр. Григоров, ОНУ, 33. б) При подчертаване на съгласие или несъгласие при отговор, предлагане на нещо и под. — Значи, трябва да се връщам .. — Е, ще трябва — рече той, като се позасмя .. — А да имаш случайно кибрит? Барем цигара да си запаля… — Виж, това може — рече войникът, като извади кибрит от шинела си. Д. Ангелов, ЖС, 257. — Искам да се върна в строя! — каза тихо боецът. Лекарят се усмихна. — Виж — това няма да може! — поклати глава той. П. Вежинов, НС, 85. в) При подчертаване, наблягане на някакво твърдение, обикн. при съпоставяне, посочване на различие между неща, които се сравняват. Китът е кротко животно, не напада никого, без да е предизвикан, и затова го оставяме да си върви жив и здрав. — .. Виж, ако беше акула, работата е съвсем друга. Акулата веднага трябва да я застреляме. П. Незнакомов, МА, 49. — Виж, държавната служба е по-друго. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 290. г) В съчет. виж ти — при изненада (обикн. неприятна за лицето, което говори) от някакъв факт, изказване, предложение и под. Пристигнал е годеникът на Васева .. — Виж ти история! — извика тя и очите й загледаха учудено. Б. Несторов, СР, 205. — Приятел ли! Виж ти! Ние пък да не знаем — учуди се Орлето, който бе седнал по-встрани и придърпа към себе си камък. П. Проданов, С, 56. — Лесното търси .. У нас, почнат ли кампаниите .. няма почивка, няма сън… Мъчно издържат! — Виж ти! Обективни трудности значи!… А. Гуляшки, МТС, 36. — Да, наранил се е — продължи Румен. — И това може много да ни помогне да заловим крадеца. Раната няма да заздравее за два-три дни. Ще се пръснем из града и на всички по-подозрителни ще гледаме десните ръце. — Виж ти! Идея! — иронично подметна Дянко. П. Проданов, С, 96. д) Обикн. в съчет. току-виж — при подчертаване на факт, който може да се случи като следствие от друг, едновременно с друг или независимо от друг, обикн. неочаквано за лицето, което говори; ето че. Ей я и най-малката му балдъза почна вече да се момее и току-виж, че се заженила… М. Марчевски, П, 216. — Аз имам брат, но той е пияница и не му доверявам. Току-виж и дюкяна пропие! А. Гуляшки, ЗР, 146. — По-тихо, другари — предупреди ги Петков. — Както сте се развикали, няма да свършим никаква работа! Ще ви чуят и току-виж — избягали… Цв. Ангелов, ЧД, 161. Четири деца бяхме, все момичета. Докато направиш рокличка на едното, току-виж — обущата на другото се скъсали. М. Марчевски, П, 151. — Слушай, Бенко, я да влезем вътре… Че току-виж, си останал на някоя гара. А нали аз отговарям за тебе? Ал. Бабек, МЕ, 7.
ВИ`ЖДАМ, -аш, несв.; ви`дя, -иш, мин. св. видя`х и (диал.) видо`х, пов. виж*, ви`жте, прич. мин. св. деят. видя`л, -а, -о, мн. виде`ли, св. и (остар. и диал., понякога разг.) несв., прех. 1. Възприемам нещо със зрението си. Колчим погледнех към небето, виждах месеца над баирите изтънял и обърнат надолу като жътварски сърп. Й. Йовков, ВАХ, 100. И като намерих сили да вдигна глава и да погледна, видях да се белеят само камъните. А. Дончев, ВР, 236. — Гледаш ли за ракетата? .. — Гледам, братко… Когато я видя, ще ти кажа. Д. Димов, Т, 614. Дълго той се взира в нея, като че не вярваше това, което виждаха очите му. Ив. Вазов, Съч. VIII, 79. — Ей го селото — хе, под горичката там! Виждаш ли? Елин Пелин, Съч. I, 42. Ще вляза тихо, кротко ще приседна, / ще вперя поглед в мрака да те видя. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 129. Видиш ли долу в полето / дет ся мержеят, чернеят / дестина дръвя върбови? П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 10, 936.
2. Непрех. Имам способността да възприемам със зрението си. — Ти не виждаш хубаво: намери си очилата! Ив. Вазов, Съч. XVIII, 146. Раните на Ивана заздравявали, почнал да вижда, но не може да говори и нищо не помни. Елин Пелин, Съч. III, 169. Майка Стояну думаше: / —* Стоене, синко Стоене, / остарях, синко, веч запрях, / от очи, сино, не видя. Нар. пес., СбВСт, 124. На когото очите са повредени и не види: казува ся сляп. П. Р. Славейков, ПЧ, 27. Ща въря доде очи видят и крака носят. П. Р. Славейков, БП II, 225. При очи, не види. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 77. Четири очи от две по-добре видят. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 207.
3. Имам в съзнанието, във въображението си някакъв образ, представа; представям си, въобразявам си. Мисълта му го отнесе при Пенка в село. Той я вижда тънка, пъргава и бяла като сняг. Елин Пелин, Съч. I, 14.
