Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/189“
м (Автоматични корекции) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | Нар. пес., СбНУ | + | Нар. пес., СбНУ XLVI, 64. <i>Виден общественик.</i> <i>Виден лекар.</i> <i>Виден писател.</i> |
| − | 3. Който се отделя, изпъква над другите, поради значението си, важността си; голям, важен. <i>А баща му взема видно участие, дори застава начело в борбата на еснафите против чорбаджиите.</i> Г. Бакалов, Избр. пр, 137. <i>Благодарение на видната роля на жената в семейството и обществото, еснафите .. осяха България с женски училища наред с мъжете.</i> Ив. Хаджийски, БДНН | + | 3. Който се отделя, изпъква над другите, поради значението си, важността си; голям, важен. <i>А баща му взема видно участие, дори застава начело в борбата на еснафите против чорбаджиите.</i> Г. Бакалов, Избр. пр, 137. <i>Благодарение на видната роля на жената в семейството и обществото, еснафите .. осяха България с женски училища наред с мъжете.</i> Ив. Хаджийски, БДНН II, 119. <i>Такива са по-видните европейски периодически списания, такива би трябвало да бъдат и нашите</i>. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 244. |
| − | + | ---- | |
| − | -ВИДЕН. Втора съставна част на сложни думи със значение: който има вид, форма на нещо, посочено в първата част, напр. кълбовиден, | + | <b>-ВИДЕН</b>. Втора съставна част на сложни думи със значение: който има вид, форма на нещо, посочено в първата част, напр. <em>кълбовиден</em>, <em>роговиден</em>, <em>сърповиден</em> и др. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВИ`ДЕНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> видя; виждане, видение. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВИ`ДЕНИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Книж.</i> Виждане; видене. <i>Каква, говорим, радост ощущава една боголюбива християнска душа от видението и поклонението на тия святи места, .., то не може да се изрази!</i> Н. Рилски, ОМР, III. <i>Пят чувства телесних. Видение. Слишание. Обоняние. Вкушение и осезание.</i> А. Гранитски, ПР (превод), 127. |
| − | + | ◇ <b>Добро виде`ние</b>. <i>Остар.</i> Пожелание за нова среща; довиждане. <i>Каза ли й нещо, .., рече ли й „добро видение там, Радо!“ не можа да се чуе от гърмежа отвън.</i> Ив. Вазов{{попр|Отпечатано с малка буква.}}, Съч. XXIII, 223. <i>Тук му е мястото да споменем и ония уж малки почерпванията и кръчми, които стават за добре дошъл, .., добро видение.</i> Хр. Данов, Лет., 1869, 120. | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВИДЕ`НИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср.</i> 1. Образ, който се явява на някого като плод на болното му въображение или на мистичното му настроение и се схваща като истински, но свръхестествен; призрак, привидение. <i>Разправяха, че го е налегнала тежка и мъчителна немощ, .. През нощта му се привиждаха видения и го тресеше треска.</i> А. Дончев, СВС, 624. <i>И стори му се, че в този миг видя смъртта — истинската жива смърт. Видението беше нещо огромно, страшно и величествено.</i> Г. Райчев, Избр. съч. II, 55. <i>Еньо бързаше .. Струваше му се, че по стъпките му върви брат му и го пронизва със страшния вторачен поглед .. Бягаше да се скрие от себе си, от страшното видение, което не му даваше мира.</i> Елин Пелин, Съч. III, 171-172. <i>Когато постникът се намира в своята уединена келия, която са освещава само с едно кандилце, то .. той често види демонически видения.</i> С, 1872, бр. 33, 262. |
| − | |||
| − | 33, 262. | ||
2. <i>Книж.</i> Образи, които човек вижда, когато спи; съновидение. <i>Русокоса и тънка, гъвкава като ръкойка, Латинка бе легнала на сърцето му и пълнеше нощем сънищата му със сладки видения.</i> НК, 1958, бр. 4, 4. <i>Една нощ й си яви видение. Както бе коленичила пред олтара и се молеше на Бога, като вдигна глава, Секула го видя — не на картинка, а жив. „Господи!“ — извика тя, но Господ не я погледна. Той беше коленичил и се молеше.</i> Ст. Цанев, МБ, 53. <i>Видях видение на сън: избити, / лежаха бойни братя и сестри; / останалите живи негде скитаха / в гостоприемно-родните гори.</i> Н. Хрелков, ДД, 221. <i>А без видения ще бъде моя сън.</i> П. К. Яворов, Съч. I, 150. | 2. <i>Книж.</i> Образи, които човек вижда, когато спи; съновидение. <i>Русокоса и тънка, гъвкава като ръкойка, Латинка бе легнала на сърцето му и пълнеше нощем сънищата му със сладки видения.</i> НК, 1958, бр. 4, 4. <i>Една нощ й си яви видение. Както бе коленичила пред олтара и се молеше на Бога, като вдигна глава, Секула го видя — не на картинка, а жив. „Господи!“ — извика тя, но Господ не я погледна. Той беше коленичил и се молеше.</i> Ст. Цанев, МБ, 53. <i>Видях видение на сън: избити, / лежаха бойни братя и сестри; / останалите живи негде скитаха / в гостоприемно-родните гори.</i> Н. Хрелков, ДД, 221. <i>А без видения ще бъде моя сън.</i> П. К. Яворов, Съч. I, 150. | ||
| − | 3. <i>Книж.</i> Образ, възникнал в съзнанието, като плод на въображението. <i>Стори му се, че е започнал борбата не както беше | + | 3. <i>Книж.</i> Образ, възникнал в съзнанието, като плод на въображението. <i>Стори му се, че е започнал борбата не както беше нужно, .. И от това в сърцето му се промъкна несигурност, възторжените видения за бъдещето потъмняха.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 369-370. <i>В разгорещения мозък изчезнаха поетическите видения — яви се жената в плът и кръв.</i> Г. Стаматов, Разк. II, 136. <i>Аз не искам да греша / сред съблазън и падения: / мойта влюбена душа / търси приказни видения.</i> Хр. Ясенов, Събр. пр, 41. |
| − | 4. <i>Книж.</i> Образ от нещо видяно или преживяно, който изпъква в съзнанието. <i>Като нова струя споменът за дома избликна и обля душата му .. Без да прогони виденията, без да намали тяхната сладост, той си проправяше път и не губеше от очи мургавия врат на своя другар.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 110. <i>Неволно се събуждат и възкръсват видения от миналите дни: гордите и спокойни крачки към ешафодите, пламенни погледи, обърнати с упование и вяра към небцето из пламъците на горящите костери.</i> Й. Йовков, Разк. | + | 4. <i>Книж.</i> Образ от нещо видяно или преживяно, който изпъква в съзнанието. <i>Като нова струя споменът за дома избликна и обля душата му .. Без да прогони виденията, без да намали тяхната сладост, той си проправяше път и не губеше от очи мургавия врат на своя другар.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 110. <i>Неволно се събуждат и възкръсват видения от миналите дни: гордите и спокойни крачки към ешафодите, пламенни погледи, обърнати с упование и вяра към небцето из пламъците на горящите костери.</i> Й. Йовков, Разк. III, 117. |
| − | 5. <i>Остар. Книж.</i> Това, което се явява, открива в момента пред погледа и се възприема със зрението; гледка, зрелище. <i>Една светлина, като една звезда, се появи в дъното на противоположния край на пробоя. Очите му се впиха в това видение.</i> Ив. Вазов, Съч. X, 133. <i>Но что да видят! Атил с кръв облеян лежеше мъртъв на леглото си, | + | 5. <i>Остар. Книж.</i> Това, което се явява, открива в момента пред погледа и се възприема със зрението; гледка, зрелище. <i>Една светлина, като една звезда, се появи в дъното на противоположния край на пробоя. Очите му се впиха в това видение.</i> Ив. Вазов, Съч. X, 133. <i>Но что да видят! Атил с кръв облеян лежеше мъртъв на леглото си, .. На това страшно и нечаяно видение вейте ония мъже разтреперани извикаха гръмогласно.</i> Г. Кръстевич, ИБ, 404. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВИДЕО-</b>. Първа съставна част на сложни думи със значение: който се отнася до създаване, записване и възпроизвеждане на визуално изображение и звук, напр. видеокамера, видеотехника, видеосигнал, видеоносител, видеокасета, | + | <b>ВИДЕО-</b>. Първа съставна част на сложни думи със значение: който се отнася до създаване, записване и възпроизвеждане на визуално изображение и звук, напр. <em>видеокамера</em>, <em>видеотехника</em>, <em>видеосигнал</em>, <em>видеоносител</em>, <em>видеокасета</em>, <em>видеостена</em> и др. |
| − | — Лат. | + | — Лат. video ’гледам, виждам’. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВИ`ДЕО</b>, <i>мн.</i> (рядко) видеа`, <i>ср. Разг.</i> Устройство за записване на визуално изображение (картина) и звуков сигнал върху магнитна лента и за възпроизвеждането им; видеомагнетофон. <i>Записах част от новогодишния концерт на видео.</i> △ <i>Гледах този филм на видео.</i> |
| − | |||
| − | |||
| + | — Лат. video ’гледам, виждам’ през англ. video. | ||
Текуща версия към 08:54, 26 юли 2014
Нар. пес., СбНУ XLVI, 64. Виден общественик. Виден лекар. Виден писател.
3. Който се отделя, изпъква над другите, поради значението си, важността си; голям, важен. А баща му взема видно участие, дори застава начело в борбата на еснафите против чорбаджиите. Г. Бакалов, Избр. пр, 137. Благодарение на видната роля на жената в семейството и обществото, еснафите .. осяха България с женски училища наред с мъжете. Ив. Хаджийски, БДНН II, 119. Такива са по-видните европейски периодически списания, такива би трябвало да бъдат и нашите. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 244.
-ВИДЕН. Втора съставна част на сложни думи със значение: който има вид, форма на нещо, посочено в първата част, напр. кълбовиден, роговиден, сърповиден и др.
ВИ`ДЕНЕ, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от видя; виждане, видение.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВИ`ДЕНИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Виждане; видене. Каква, говорим, радост ощущава една боголюбива християнска душа от видението и поклонението на тия святи места, .., то не може да се изрази! Н. Рилски, ОМР, III. Пят чувства телесних. Видение. Слишание. Обоняние. Вкушение и осезание. А. Гранитски, ПР (превод), 127.
◇ Добро виде`ние. Остар. Пожелание за нова среща; довиждане. Каза ли й нещо, .., рече ли й „добро видение там, Радо!“ не можа да се чуе от гърмежа отвън. Ив. Вазов*, Съч. XXIII, 223. Тук му е мястото да споменем и ония уж малки почерпванията и кръчми, които стават за добре дошъл, .., добро видение. Хр. Данов, Лет., 1869, 120.
ВИДЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. 1. Образ, който се явява на някого като плод на болното му въображение или на мистичното му настроение и се схваща като истински, но свръхестествен; призрак, привидение. Разправяха, че го е налегнала тежка и мъчителна немощ, .. През нощта му се привиждаха видения и го тресеше треска. А. Дончев, СВС, 624. И стори му се, че в този миг видя смъртта — истинската жива смърт. Видението беше нещо огромно, страшно и величествено. Г. Райчев, Избр. съч. II, 55. Еньо бързаше .. Струваше му се, че по стъпките му върви брат му и го пронизва със страшния вторачен поглед .. Бягаше да се скрие от себе си, от страшното видение, което не му даваше мира. Елин Пелин, Съч. III, 171-172. Когато постникът се намира в своята уединена келия, която са освещава само с едно кандилце, то .. той често види демонически видения. С, 1872, бр. 33, 262.
2. Книж. Образи, които човек вижда, когато спи; съновидение. Русокоса и тънка, гъвкава като ръкойка, Латинка бе легнала на сърцето му и пълнеше нощем сънищата му със сладки видения. НК, 1958, бр. 4, 4. Една нощ й си яви видение. Както бе коленичила пред олтара и се молеше на Бога, като вдигна глава, Секула го видя — не на картинка, а жив. „Господи!“ — извика тя, но Господ не я погледна. Той беше коленичил и се молеше. Ст. Цанев, МБ, 53. Видях видение на сън: избити, / лежаха бойни братя и сестри; / останалите живи негде скитаха / в гостоприемно-родните гори. Н. Хрелков, ДД, 221. А без видения ще бъде моя сън. П. К. Яворов, Съч. I, 150.
3. Книж. Образ, възникнал в съзнанието, като плод на въображението. Стори му се, че е започнал борбата не както беше нужно, .. И от това в сърцето му се промъкна несигурност, възторжените видения за бъдещето потъмняха. Ст. Дичев, ЗС I, 369-370. В разгорещения мозък изчезнаха поетическите видения — яви се жената в плът и кръв. Г. Стаматов, Разк. II, 136. Аз не искам да греша / сред съблазън и падения: / мойта влюбена душа / търси приказни видения. Хр. Ясенов, Събр. пр, 41.
4. Книж. Образ от нещо видяно или преживяно, който изпъква в съзнанието. Като нова струя споменът за дома избликна и обля душата му .. Без да прогони виденията, без да намали тяхната сладост, той си проправяше път и не губеше от очи мургавия врат на своя другар. Ст. Дичев, ЗС I, 110. Неволно се събуждат и възкръсват видения от миналите дни: гордите и спокойни крачки към ешафодите, пламенни погледи, обърнати с упование и вяра към небцето из пламъците на горящите костери. Й. Йовков, Разк. III, 117.
5. Остар. Книж. Това, което се явява, открива в момента пред погледа и се възприема със зрението; гледка, зрелище. Една светлина, като една звезда, се появи в дъното на противоположния край на пробоя. Очите му се впиха в това видение. Ив. Вазов, Съч. X, 133. Но что да видят! Атил с кръв облеян лежеше мъртъв на леглото си, .. На това страшно и нечаяно видение вейте ония мъже разтреперани извикаха гръмогласно. Г. Кръстевич, ИБ, 404.
ВИДЕО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който се отнася до създаване, записване и възпроизвеждане на визуално изображение и звук, напр. видеокамера, видеотехника, видеосигнал, видеоносител, видеокасета, видеостена и др.
— Лат. video ’гледам, виждам’.
ВИ`ДЕО, мн. (рядко) видеа`, ср. Разг. Устройство за записване на визуално изображение (картина) и звуков сигнал върху магнитна лента и за възпроизвеждането им; видеомагнетофон. Записах част от новогодишния концерт на видео. △ Гледах този филм на видео.
— Лат. video ’гледам, виждам’ през англ. video.
