Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/184“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
м (Автоматични корекции)
(Одобрена)
 
(Не са показани 3 междинни версии от 2 потребители)
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Непроверена
+
Одобрена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
 
+
{{+}}
 
----
 
----
<b>ВИБРОГРАФ</b> <i>м. Физ.</i> Уред за автома-тично записване на трептенията на телата.
+
<b>ВИБРОГРА`Ф</b> <i>м. Физ.</i> Уред за автоматично записване на трептенията на телата.
 
----
 
----
<b>ВИБРОЕЛЕМЕНТ</b> <i>м. Строиш.</i> Състав-на част на строителна конструкция, изработена от вибробетон.
+
<b>ВИБРОЕЛЕМЕ`НТ</b> <i>м. Строит.</i> Съставна част на строителна конструкция, изработена от вибробетон.
 
----
 
----
<b>ВИБРОЗА</b> <i>ж. Мед.</i> Инфекциозна болест на рогат добитък, овце и др., която се поражда от спираловидни микроби и предизвиква безплодие или аборти.
+
<b>ВИБРО`ЗА</b> <i>ж. Мед.</i> Инфекциозна болест на рогат добитък, овце и др., която се поражда от спираловидни микроби и предизвиква безплодие или аборти.
  
-От лат. У1Ьп0818.
+
От лат. vibrosis.
 
----
 
----
<b>ВИБРОИЗОЛАТОР</b> <i>м. Техн.</i> Елемент, който се използва за предпазване на машини, съоръжения, прибори и хора от вредното въздействие на вибрацията.
+
<b>ВИБРОИЗОЛА`ТОР</b> <i>м. Техн.</i> Елемент, който се използва за предпазване на машини, съоръжения, прибори и хора от вредното въздействие на вибрацията.
 
----
 
----
<b>ВИБРОИЗМЕРЙТЕЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Физ.</i> Който служи за измерване на вибрацията. <i>Виброизмерителни уреди.</i>
+
<b>ВИБРОИЗМЕРИ`ТЕЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Физ.</i> Който служи за измерване на вибрацията. <i>Виброизмерителни уреди.</i>
 
----
 
----
<b>ВИБРОИЗОЛАЦИЯ</b> <i>ж. Техн.</i> Предпазване на съоръжения, машини, прибори и хора от вредното въздействие на вибрацията чрез поставяне на деформиращи се елементи между източника на вибрация и предпазвания обект.
+
<b>ВИБРОИЗОЛА`ЦИЯ</b> <i>ж. Техн.</i> Предпазване на съоръжения, машини, прибори и хора от вредното въздействие на вибрацията чрез поставяне на деформиращи се елементи между източника на вибрация и предпазвания обект.
 
----
 
----
<b>ВИБРОКОНСТРУКЦИЯ</b> <i>ж. Строиш.</i> Строителна конструкция от вибробетон. <i>За монтажа на виброконструкциите организацията разполагаше само с един 5-тонен автокран.</i> РД, 1959, бр. 300, 5.
+
<b>ВИБРОКОНСТРУ`КЦИЯ</b> <i>ж. Строит.</i> Строителна конструкция от вибробетон. <i>За монтажа на виброконструкциите организацията разполагаше само с един 5-тонен автокран.</i> РД, 1959, бр. 300, 5.
 
----
 
----
<b>ВИБРОПОЛИГОН</b> <i>м. Строиш.</i> 1. Площ, открита площадка, определена за производство на сглобяеми стоманобетонни елементи и конструкции за нуждите на строителството й транспорта.
+
<b>ВИБРОПОЛИГО`Н</b> <i>м. Строит.</i> 1. Площ, открита площадка, определена за производство на сглобяеми стоманобетонни елементи и конструкции за нуждите на строителството и транспорта.
  
 
2. Предприятие за производство на бетонни изделия.
 
2. Предприятие за производство на бетонни изделия.
 
----
 
----
<b>ВИБРОПОЛИГОНЙСТ</b> <i>м. Строиш.</i> Работник във виброполигон.
+
<b>ВИБРОПОЛИГОНИ`СТ</b> <i>м. Строит.</i> Работник във виброполигон.
 
----
 
----
<b>ВИБРОПРЕОБРАЗУВАТЕЛ</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м. Физ.</i> Електрически апарат, който преобразува постоянен ток с определено напрежение в постоянен или променлив ток с друго напрежение чрез вибратор.
+
<b>ВИБРОПРЕОБРАЗУВА`ТЕЛ</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м. Физ.</i> Електрически апарат, който преобразува постоянен ток с определено напрежение в постоянен или променлив ток с друго напрежение чрез вибратор.
 
----
 
----
<b>ВИБРОПРЕСА</b> <i>ж. Строиш.</i> Вибрацион-на машина за изработване на бетонни изделия чрез вибрация и пресоване.
+
<b>ВИБРОПРЕ`СА</b> <i>ж. Строит.</i> Вибрационна машина за изработване на бетонни изделия чрез вибрация и пресоване.
 
----
 
----
<b>ВИБРОСЙТО</b>, <i>мн.</i> вибросита, <i>ср. Строиш.</i> Сито с вибратор като част от вибраци-онна пресевна машина, която служи за пресяване на насипни материали (чакъл, пясък, рудаипод.)^
+
<b>ВИБРОСИ`ТО</b>, <i>мн.</i> вибросита`, <i>ср. Строит.</i> Сито с вибратор като част от вибрационна пресевна машина, която служи за пресяване на насипни материали (чакъл, пясък, руда и под.)
 
----
 
----
<b>ВИБРОУДАРЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил. Строиш.</i> При който се използва вибрацията. <i>Виброударни механизми.</i>
+
<b>ВИБРОУ`ДАРЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил. Строит.</i> При който се използва вибрацията. <i>Виброударни механизми.</i>
 
----
 
----
<b>ВИБРОУПЛЪТНЙТЕЛ</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м. Строиш.</i> Вибрационна машина за уплътняване.
+
<b>ВИБРОУПЛЪТНИ`ТЕЛ</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м. Строит.</i> Вибрационна машина за уплътняване.
 
----
 
----
<b>ВИВАРИУМ</b> <i>м. Зоол.</i> Помещение за отглеждане на диви животни в условия, близки до естествените.
+
<b>ВИВА`РИУМ</b> <i>м. Зоол.</i> Помещение за отглеждане на диви животни в условия, близки до естествените.
  
— Лат. У1Уапиш.
+
— Лат. vivarium.
 
----
 
----
<b>ВИВАЧЕ</b> <i>нареч. Муз.</i> 1. За темпо — много живо, бързо.
+
<b>ВИВА`ЧЕ</b> <i>нареч. Муз.</i> 1. За темпо — много живо, бързо.
  
 
2. Като <i>същ. мн.</i> няма, <i>ср.</i> Музикална пиеса или част от музикално произведение в такова темпо.
 
2. Като <i>същ. мн.</i> няма, <i>ср.</i> Музикална пиеса или част от музикално произведение в такова темпо.
  
— Ит. У1Уасе.
+
— Ит. vivace.
 
----
 
----
<b>ВЙВВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> вйвна, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>св., непрех. Диал.</i> Избухвам, пламвам, буквам. <i>Миг... и факла зла изви стихия. Виена огън страшен и зловещ.</i> В. Мар-ковски, ПЗ, 211.
+
<b>ВИ`ВВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> <b>ви`вна</b>, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>св., непрех. Диал.</i> Избухвам, пламвам, буквам. <i>Миг… и факла зла изви стихия. Вивна огън страшен и зловещ.</i> В. Марковски, ПЗ, 211.
 
----
 
----
<b>ВЙВВАМ СЕ</b> <i>несв.;</i> вйвна се <i>св., непрех. Диал.</i> Виввам (Н. Геров, РБЯ).
+
<b>ВИ`ВВАМ СЕ</b> <i>несв.;</i> <b>ви`вна се</b> <i>св., непрех. Диал.</i> Виввам (Н. Геров, РБЯ).
 
----
 
----
<b>ВИВИАНЙТ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Минер.</i> Минерал — железен хидрофосфат, безцветен или слабооцветен, който, окислен на въздух, добива тъмносин цвят и се употребява за получаване на синя боя.
+
<b>ВИВИАНИ`Т</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Минер.</i> Минерал — железен хидрофосфат, безцветен или слабооцветен, който, окислен на въздух, добива тъмносин цвят и се употребява за получаване на синя боя.
  
 
— От англ. собств.
 
— От англ. собств.
 
----
 
----
<b>ВИВИСЕКЦИЯ</b> <i>ж. Мед.</i> Извършване на операция върху жив организъм (животно) с научна цел.
+
<b>ВИВИСЕ`КЦИЯ</b> <i>ж. Мед.</i> Извършване на операция върху жив организъм (животно) с научна цел.
  
— От лат. у1уиз ’жив’ + зесйо ’разсичане’.
+
— От лат. vivus ’жив’ + sectio ’разсичане’.
 
----
 
----
<b>ВЙВНА</b>. Вж. виввам.
+
<b>ВИ`ВНА</b>. Вж. <em>виввам</em>.
 
----
 
----
<b>ВЙВО</b> <i>нареч. Муз.</i> Виваче.
+
<b>ВИ`ВО</b> <i>нареч. Муз.</i> Виваче.
  
— Ит. У1УО.
+
— Ит. vivo.
 
----
 
----
<b>ВЙВОД</b> <i>м. Остар. Книж.</i> Извод. <i>Тя [химията] ни дава такива научни видове, които, применени на практика, успяха да турнат индустрията на такива основи, които служат за залог на по-нататъшно развитие и усъвършенствуване.</i> Н, 1881, кн. 2,154-155.
+
<b>ВИ`ВОД</b> <i>м. Остар. Книж.</i> Извод. <i>Тя [химията] ни дава такива научни виводе{{попр|Отпечатано: „видове“, в първото издание от 1979 г., на стр. 161 е „виводе“.}}, които, применени на практика, успяха да турнат индустрията на такива основи, които служат за залог на по-нататъшно развитие и усъвършенствуване.</i> Н, 1881, кн. 2, 154-155.
  
— От рус. вьгаод.
+
— От рус. вывод.
 
----
 
----
<b>ВИГВАМ</b> <i>м.</i> Жилище на индианците в Северна Америка, изградено от забити в кръг дървени прътове със събрани горни краища, които са покрити с кожи, рогозки, клони и др.
+
<b>ВИГВА`М</b> <i>м.</i> Жилище на индианците в Северна Америка, изградено от забити в кръг дървени прътове със събрани горни краища, които са покрити с кожи, рогозки, клони и др.
  
— Англ. ш§&gt;уаш.
+
— Англ. wigwam.
 
----
 
----
<b>ВЙГИ</b> само <i>мн. Истор.</i> 1. Политическа партия в Англия от 17 до 19 в., която е била против възстановяването на абсолютизма и изразявала интересите на обуржоазилата се дворянска аристокрация и едрата търговска и финансова буржоазия.
+
<b>ВИ`ГИ</b> само <i>мн. Истор.</i> 1. Политическа партия в Англия от 17 до 19 в., която е била против възстановяването на абсолютизма и изразявала интересите на обуржоазилата се дворянска аристокрация и едрата търговска и финансова буржоазия.
  
 
2. Партия в САЩ, съществувала от 1834 до 1854 г., която обединявала промишлената буржоазия от Север и плантатори от Юг и се борела против усилването на федералната власт, за развитие на промишлеността не само на Север, но и на Юг.
 
2. Партия в САЩ, съществувала от 1834 до 1854 г., която обединявала промишлената буржоазия от Север и плантатори от Юг и се борела против усилването на федералната власт, за развитие на промишлеността не само на Север, но и на Юг.
  
— От англ. \уЪ1е.
+
— От англ. whig.
 
----
 
----
<b>ВЙГЛА</b> <i>ж. Диал.</i> Далекогледна тръба. <i>Та си узе златна вигла, / та разгледа горе, долу, / по пътища, по друмища.</i> Нар. пес., Ал. Дювернуа, СБЯI, 226.
+
<b>ВИ`ГЛА</b> <i>ж. Диал.</i> Далекогледна тръба. <i>Та си узе златна вигла, / та разгледа горе, долу, / по пътища, по друмища.</i> Нар. пес., Ал. Дювернуа, СБЯ I, 226.
  
— От гр. р{уХа ’караулна будка, пост, наблюдателница’.
+
— От гр. βίγλα ’караулна будка, пост, наблюдателница’.
 
----
 
----
<b>ВИГОДА</b> <i>ж. Остар. Книж.</i> Изгода. <i>Който желае да повдигне нравствеността на</i>
+
<b>ВИГО`ДА</b> <i>ж. Остар. Книж.</i> Изгода. <i>Който желае да повдигне нравствеността на</i>
 
 

Текуща версия към 21:50, 7 юли 2014

Корекцията на страницата е одобрена



ВИБРОГРА`Ф м. Физ. Уред за автоматично записване на трептенията на телата.


ВИБРОЕЛЕМЕ`НТ м. Строит. Съставна част на строителна конструкция, изработена от вибробетон.


ВИБРО`ЗА ж. Мед. Инфекциозна болест на рогат добитък, овце и др., която се поражда от спираловидни микроби и предизвиква безплодие или аборти.

— От лат. vibrosis.


ВИБРОИЗОЛА`ТОР м. Техн. Елемент, който се използва за предпазване на машини, съоръжения, прибори и хора от вредното въздействие на вибрацията.


ВИБРОИЗМЕРИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Физ. Който служи за измерване на вибрацията. Виброизмерителни уреди.


ВИБРОИЗОЛА`ЦИЯ ж. Техн. Предпазване на съоръжения, машини, прибори и хора от вредното въздействие на вибрацията чрез поставяне на деформиращи се елементи между източника на вибрация и предпазвания обект.


ВИБРОКОНСТРУ`КЦИЯ ж. Строит. Строителна конструкция от вибробетон. За монтажа на виброконструкциите организацията разполагаше само с един 5-тонен автокран. РД, 1959, бр. 300, 5.


ВИБРОПОЛИГО`Н м. Строит. 1. Площ, открита площадка, определена за производство на сглобяеми стоманобетонни елементи и конструкции за нуждите на строителството и транспорта.

2. Предприятие за производство на бетонни изделия.


ВИБРОПОЛИГОНИ`СТ м. Строит. Работник във виброполигон.


ВИБРОПРЕОБРАЗУВА`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Физ. Електрически апарат, който преобразува постоянен ток с определено напрежение в постоянен или променлив ток с друго напрежение чрез вибратор.


ВИБРОПРЕ`СА ж. Строит. Вибрационна машина за изработване на бетонни изделия чрез вибрация и пресоване.


ВИБРОСИ`ТО, мн. вибросита`, ср. Строит. Сито с вибратор като част от вибрационна пресевна машина, която служи за пресяване на насипни материали (чакъл, пясък, руда и под.)


ВИБРОУ`ДАРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Строит. При който се използва вибрацията. Виброударни механизми.


ВИБРОУПЛЪТНИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Строит. Вибрационна машина за уплътняване.


ВИВА`РИУМ м. Зоол. Помещение за отглеждане на диви животни в условия, близки до естествените.

— Лат. vivarium.


ВИВА`ЧЕ нареч. Муз. 1. За темпо — много живо, бързо.

2. Като същ. мн. няма, ср. Музикална пиеса или част от музикално произведение в такова темпо.

— Ит. vivace.


ВИ`ВВАМ, -аш, несв.; ви`вна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Избухвам, пламвам, буквам. Миг… и факла зла изви стихия. Вивна огън страшен и зловещ. В. Марковски, ПЗ, 211.


ВИ`ВВАМ СЕ несв.; ви`вна се св., непрех. Диал. Виввам (Н. Геров, РБЯ).


ВИВИАНИ`Т, мн. няма, м. Минер. Минерал — железен хидрофосфат, безцветен или слабооцветен, който, окислен на въздух, добива тъмносин цвят и се употребява за получаване на синя боя.

— От англ. собств.


ВИВИСЕ`КЦИЯ ж. Мед. Извършване на операция върху жив организъм (животно) с научна цел.

— От лат. vivus ’жив’ + sectio ’разсичане’.


ВИ`ВНА. Вж. виввам.


ВИ`ВО нареч. Муз. Виваче.

— Ит. vivo.


ВИ`ВОД м. Остар. Книж. Извод. Тя [химията] ни дава такива научни виводе*, които, применени на практика, успяха да турнат индустрията на такива основи, които служат за залог на по-нататъшно развитие и усъвършенствуване. Н, 1881, кн. 2, 154-155.

— От рус. вывод.


ВИГВА`М м. Жилище на индианците в Северна Америка, изградено от забити в кръг дървени прътове със събрани горни краища, които са покрити с кожи, рогозки, клони и др.

— Англ. wigwam.


ВИ`ГИ само мн. Истор. 1. Политическа партия в Англия от 17 до 19 в., която е била против възстановяването на абсолютизма и изразявала интересите на обуржоазилата се дворянска аристокрация и едрата търговска и финансова буржоазия.

2. Партия в САЩ, съществувала от 1834 до 1854 г., която обединявала промишлената буржоазия от Север и плантатори от Юг и се борела против усилването на федералната власт, за развитие на промишлеността не само на Север, но и на Юг.

— От англ. whig.


ВИ`ГЛА ж. Диал. Далекогледна тръба. Та си узе златна вигла, / та разгледа горе, долу, / по пътища, по друмища. Нар. пес., Ал. Дювернуа, СБЯ I, 226.

— От гр. βίγλα ’караулна будка, пост, наблюдателница’.


ВИГО`ДА ж. Остар. Книж. Изгода. Който желае да повдигне нравствеността на