ВЗАХАРЯ СЕ. Вж. взахарявам се.
ВЗАХАРЯВАМ СЕ, -аш се, несв.; вза-харя се, -йш се, мин. св. -йх се, св., непрех. Рядко. Захаросвам се. Сладкото се е взаха-рило.
ВЗАХАРЯВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от взахарявам се; захаросване.
ВЗБУНЯ СЕ. Вж. взбунявам се.
ВЗБУНЯВАМ СЕ, -аш се, несв.; взбуня се, -йш се, мин. св. -йх се, св., непрех. Остар., сега поет. 1. Разбунтувам се. Уве-щаха велможите княз Ивана,.., да поиска от народа престола.. Ала народът дочу — и хареса метежа. И взбуниха се тълпите:
— свой цар искаха. Н. Райнов, КЦ, 42.
2. Развълнувам се. Чъртаят се сребърни линии/по взбунено тъмно море. Н. Лилиев, ПН, 26. В студений мрак задуха тежък вятър. /.. / Тогава се показа в мрака светла / ъка — аз всичко чувствувах, ала / не виж-ах нищо — и посегна тя / към мене — и като че ли сърце ми / преста да бий и укроти се мойта / кръв взбунена. К. Христов, ПХ (превод), 29ч
ВЗБУНЯВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от взбунявам се.
ВЗВЕРЯ. Вж. взверявам.
ВЗВЕРЯВАМ, -аш, несв.; взверя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. Правя някого да заприлича на звяр, унищожавам човешките му качества; озверявам (Ст. Младенов, БТР), взверявам се, взверя се страд. ВЗВЕРЯВАМ СЕ несв.; взверя се се., непрех. Остар. 1. Ставам като звяр, изгубвам човешките си качества; озверявам се (Н. Ге-ов, РБЯ).
. Разлютявам се, разярявам се като звяр (Н. Геров, РБЯ).
ВЗВЕРЯВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от взверявам и от взверявам се.
ВЗВОД, взводът, взвода, мн. взводове, м. 1. Воен. Войскова единица, която е съста-вна част на рота, батарея и др. По-късно цялата тълпа войници се строи на взводове и потегли през Витоша за София. К. Петканов, МЗК, 269. По същото време Бойко бил назначен за подофицер на тежкокартечен взвод, а другите за командири на отделения. Сл. Трънски, Н, 481. Майорът се обърна и изкомандува на един взвод войници да застанат по дължината на оградата с пушки в ръце. В. Геновска, СГ, 275. Взводът зае още един ред къщи и продължи да се промъква напред. В ляво и дясно другите взводове на ротата бяха също влезли в селото и сега фланговете пламтяха. П. Вежинов, ВР, 7. Един гвардейски взвод с барабан, тромпети и със стегната маршировка отиваше към двореца да смени караула. Д. Димов, Т, 79.
2. Само членувано и обикн. ед. Разг. Войниците от тази единица. — А знаете ли вие, че аз мога ей сега да ви арестувам? — изкрещя Каулбарс. В това време,.., в двора изскочиха няколко взвода, командувани от българи. С. Радев, ССБ I, 399. В неделя цял ден взводът се весели. А Взводът възнегодува.
— Рус. взвод.
ВЗВОДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил.
1. Който се отнася до взвод. Казаха ни да преминем във взводни колони и да се прикрием в гората. И. Йовков, Разк. II, 111. Когато стана съвсем очевидно, че немците ще контраатакуват, той събра в заслона взводните командири. П. Вежинов, ВР, 16. Ротният командир и след него четирмата взводни офицери минават покрай нас. Л. Стоянов, X, 24.
2. Като същ. взводен (взводния<т>), обикн. членувано м. Командир на взвод. Бай Марин и другарят му са от първия кадър на полка, участвували са в сраженията при Люле Бургас и Чаталджа, и взводният храни към тях особено благоволение. Л. Стоянов, X,
11. —Ами такова, господин поручик, взводният каза, че ако се вдигне мъглата, могло да се захване бой... Г. Райчев, Избр. съч.
1, 42. — Всяка сутрин взводният прави проверка дали е почистено оръжието... Кр. Григоров, Н, 94.
взгляд, взглядът, взгляда, мн. взглядо-ве, м. Остар. Книж. 1. Възглед. — Това значи, господин Груев, да имаш мироглед,.. Да имаш здрави убеждения и взглядове. Д. Талев, ГЧ, 266. Може би възхищението на представителите към сяко нещо, което имаше за цел да спомогне на святото дело, подействува на Соколовите взглядове. 3. Стоянов, ЗБВ I, 422-423. Удивляваше ме с правдивите взглядове, които изказваше по всичките предмети, за които ставаше дума в дългите ни разговори. К. Величков, Н, 1884, кн. 7, 563.
2. Вид, изглед на нещо. Това село по веселото си местоположение, по пъстрия си взгляд привлича множество любопитни хора. Лет., 1869, 129.
— Рус. взгляд.
ВЗЕ. Диал. Съкр. инф. от вземам. Не мога взе пари назаем.
ВЗЕМА. Вж. вземам и взимам.
ВЗЕМАМ и ВЗИМАМ, -аш, несв.; взема, -еш, мин. св. взех и (диал.) вземах, прич. мин. св. деят. взел и (диал.) вземал, прич. мин. страд. взет, св., прех. 1. Поемам нещо с ръка. Онбашият взе карабината на игумена, прегледа я внимателно, като всеки страстен стрелец. Ив. Вазов, Съч. XXII, 95. В същия миг дотърча Нона, засмя се, поблагодари на Галчева, задето беше стоял при коня, качи се и взе юздите. Й. Йовков, ЧКГ, 13. Божаница вземаше шишето и жадно пиеше. Елин Пелин, Съч. Ш, 23. След това гостенките една по една оставиха ръкоделието си и с грациозни движения почнаха да взимат от сладкишите и да пият
