Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/163“
м (Автоматични корекции) |
Mister sou (беседа | приноси) м (анета 5 б клас) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>модействувала с карбидите и така са се образували въглеводородите — основнотд градиво на живота.</i> Д. Пеев, ЖДП, 9-10. <i>Електроните не си взаимодействуват или съвсем слабо си взаимодействуват с атомните ядра, т. е. с протоните и неутроните.</i> ВН, 1958, бр. 2275,4. | <i>модействувала с карбидите и така са се образували въглеводородите — основнотд градиво на живота.</i> Д. Пеев, ЖДП, 9-10. <i>Електроните не си взаимодействуват или съвсем слабо си взаимодействуват с атомните ядра, т. е. с протоните и неутроните.</i> ВН, 1958, бр. 2275,4. | ||
| − | <b> | + | <b>ВЗАИМОДЕ`ЙСТВАНЕ</b> <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> взаимодействам; взаимодей-ствуване. |
| − | <b> | + | <b>ВЗАИМОДЕ`ЙСТВИЕ,</b> <i>МН.</i> -ИЯ, <i>ср. Книж.</i> 1. Всеобща форма на връзка на телата или явленията, осъществяваща се във взаимното им изменение. <i>Молекулите на веществата не само се движат, но и си взаимодействат</i>, <i>т. е. между тях се проявяват сили на взаимодействие</i>. Физ. УП кл, 47. <i>Литературата и животът се намират в постоянно взаимодействие. В духовно бедни епохи не могат да се явят велики художествени произведения.</i> Ив. Богданов, СП, 164. <i>Тези елементи [хелий, неон] не влизат в химическо взаимодействие с другите елементи — това са така наречените благородни газове.</i> ВН, 1958, бр. 2127, 4. <i>При взаимодействието на това съединение [хлорна вар] с киселина се отделя хлор.</i> Хим. IX кл, 1950,48. |
2. Взаимно влияние, съгласуване на действия, отношения между групи хора, страни и под. <i>В Североизточна България с Добруджа се наложило взаимодействието между местните аяни и значителни кърджалийски дружини — съюз, типичен за размирието тук.</i> В. Мутафчиева, КВ, 105. | 2. Взаимно влияние, съгласуване на действия, отношения между групи хора, страни и под. <i>В Североизточна България с Добруджа се наложило взаимодействието между местните аяни и значителни кърджалийски дружини — съюз, типичен за размирието тук.</i> В. Мутафчиева, КВ, 105. | ||
| − | <b> | + | <b>ВЗАИМОДЕ`ЙСТВУВАМ</b>. Вж. взаимодействам. |
| − | <b> | + | <b>ВЗАИМОДЕ`ЙСТВУВАНЕ</b> <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> взаимодействувам; взаимо-действане. |
| − | <b> | + | <b>ВЗАИМОЗАВЙ`СИМОСТ,</b> -тта, <i>мн.</i> -и, |
<i>ж. Книж.</i> Взаимна зависимост на предметите и явленията; взаимовръзка, взаимообус-ловеност. <i>Като изучава природата и обществото, човек разкрива необходимата връзка и взаимозависимост на явленията.</i> НТМ, 1961, кн. 11, 29. <i>Тази взаимозависимост между проблемите — технология, организация и автоматизация на производствените процеси — налага те да се решават комплексно.</i> ТД, 1971, бр. 7, 1. | <i>ж. Книж.</i> Взаимна зависимост на предметите и явленията; взаимовръзка, взаимообус-ловеност. <i>Като изучава природата и обществото, човек разкрива необходимата връзка и взаимозависимост на явленията.</i> НТМ, 1961, кн. 11, 29. <i>Тази взаимозависимост между проблемите — технология, организация и автоматизация на производствените процеси — налага те да се решават комплексно.</i> ТД, 1971, бр. 7, 1. | ||
| − | <b> | + | <b>ВЗАИМОЗАМЕНЯЕ`МОСТ,</b> -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Книж.</i> Способност, свойство за взаимно заменяне. <i>Новата организация на заводите все повече се подчинява на стандартизацията и на принципа на взаимозаменяемост на машинните части.</i> Маш. IX кл, |
186. | 186. | ||
| − | <b> | + | <b>ВЗАИМОЗАМЕ`НЯМ СЕ</b> само <i>мн., несв., непрех. Книж.</i> Взаимно, един друг се заменяме. |
| − | <b> | + | <b>ВЗАИМОЗАМЯ`НА,</b> <i>мн.</i> взаимозамени, |
<i>ж. Книж.</i> Взаимна замяна. | <i>ж. Книж.</i> Взаимна замяна. | ||
| − | <b> | + | <b>ВЗАИМОЗАЧЙ`ТАНЕ,</b> <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж.</i> Взаимно зачитане, уважение между двама или повече души, зачитане един друг. <i>Митрополитът на Влашко и Йоанициус не бяха пропуснали да създадат дух на някакво ефимерно равенство и взаимозачитане</i>.. <i>И все пак щеше да се наложи някой да взема пръв и сетне последен решения, другите да се подчиняват.</i> Д. Добревски, БИ, 300. |
| − | <b> | + | <b>ВЗАИМОИЗГО`ДЕН,</b> -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил. Книж.</i> Който носи или представлява взаимна изгода; взаимноизгоден. <i>Взаи-моизгодна търговия. Взаимоизгодни отношения между народите.</i> |
<b>ВЗАИМОИЗКЛЮЧВАЩИ СЕ</b> само <i>мн., прил. Книж.</i> Които се изключват един друг, взаимно; взаимно изключващи се. <i>Нашата поезия се нуждае от трезва и спокойна преоценка на изминатия път.., която да държи сметка за положителното и да не разкъсва произволно досегашния процес на развитие ца отделни взаимоизключващи се етапи.</i> В. Йосифов, Избр. тв I, 56. | <b>ВЗАИМОИЗКЛЮЧВАЩИ СЕ</b> само <i>мн., прил. Книж.</i> Които се изключват един друг, взаимно; взаимно изключващи се. <i>Нашата поезия се нуждае от трезва и спокойна преоценка на изминатия път.., която да държи сметка за положителното и да не разкъсва произволно досегашния процес на развитие ца отделни взаимоизключващи се етапи.</i> В. Йосифов, Избр. тв I, 56. | ||
| Ред 48: | Ред 48: | ||
<b>ВЗАИМООТНОШЕНИЕ,</b> <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Книж.</i> Обикн. <i>мн.</i> 1. Отношение, създало се | <b>ВЗАИМООТНОШЕНИЕ,</b> <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Книж.</i> Обикн. <i>мн.</i> 1. Отношение, създало се | ||
| − | |||
Версия от 12:40, 31 май 2014
модействувала с карбидите и така са се образували въглеводородите — основнотд градиво на живота. Д. Пеев, ЖДП, 9-10. Електроните не си взаимодействуват или съвсем слабо си взаимодействуват с атомните ядра, т. е. с протоните и неутроните. ВН, 1958, бр. 2275,4.
ВЗАИМОДЕ`ЙСТВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от взаимодействам; взаимодей-ствуване.
ВЗАИМОДЕ`ЙСТВИЕ, МН. -ИЯ, ср. Книж. 1. Всеобща форма на връзка на телата или явленията, осъществяваща се във взаимното им изменение. Молекулите на веществата не само се движат, но и си взаимодействат, т. е. между тях се проявяват сили на взаимодействие. Физ. УП кл, 47. Литературата и животът се намират в постоянно взаимодействие. В духовно бедни епохи не могат да се явят велики художествени произведения. Ив. Богданов, СП, 164. Тези елементи [хелий, неон] не влизат в химическо взаимодействие с другите елементи — това са така наречените благородни газове. ВН, 1958, бр. 2127, 4. При взаимодействието на това съединение [хлорна вар] с киселина се отделя хлор. Хим. IX кл, 1950,48.
2. Взаимно влияние, съгласуване на действия, отношения между групи хора, страни и под. В Североизточна България с Добруджа се наложило взаимодействието между местните аяни и значителни кърджалийски дружини — съюз, типичен за размирието тук. В. Мутафчиева, КВ, 105.
ВЗАИМОДЕ`ЙСТВУВАМ. Вж. взаимодействам.
ВЗАИМОДЕ`ЙСТВУВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от взаимодействувам; взаимо-действане.
ВЗАИМОЗАВЙ`СИМОСТ, -тта, мн. -и,
ж. Книж. Взаимна зависимост на предметите и явленията; взаимовръзка, взаимообус-ловеност. Като изучава природата и обществото, човек разкрива необходимата връзка и взаимозависимост на явленията. НТМ, 1961, кн. 11, 29. Тази взаимозависимост между проблемите — технология, организация и автоматизация на производствените процеси — налага те да се решават комплексно. ТД, 1971, бр. 7, 1.
ВЗАИМОЗАМЕНЯЕ`МОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Способност, свойство за взаимно заменяне. Новата организация на заводите все повече се подчинява на стандартизацията и на принципа на взаимозаменяемост на машинните части. Маш. IX кл,
186.
ВЗАИМОЗАМЕ`НЯМ СЕ само мн., несв., непрех. Книж. Взаимно, един друг се заменяме.
ВЗАИМОЗАМЯ`НА, мн. взаимозамени,
ж. Книж. Взаимна замяна.
ВЗАИМОЗАЧЙ`ТАНЕ, мн. няма, ср. Книж. Взаимно зачитане, уважение между двама или повече души, зачитане един друг. Митрополитът на Влашко и Йоанициус не бяха пропуснали да създадат дух на някакво ефимерно равенство и взаимозачитане.. И все пак щеше да се наложи някой да взема пръв и сетне последен решения, другите да се подчиняват. Д. Добревски, БИ, 300.
ВЗАИМОИЗГО`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Книж. Който носи или представлява взаимна изгода; взаимноизгоден. Взаи-моизгодна търговия. Взаимоизгодни отношения между народите.
ВЗАИМОИЗКЛЮЧВАЩИ СЕ само мн., прил. Книж. Които се изключват един друг, взаимно; взаимно изключващи се. Нашата поезия се нуждае от трезва и спокойна преоценка на изминатия път.., която да държи сметка за положителното и да не разкъсва произволно досегашния процес на развитие ца отделни взаимоизключващи се етапи. В. Йосифов, Избр. тв I, 56.
ВЗАИМОИЗТРЕБЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Обикн. в съчет с в о й-н а — в който взаимно се убиват, унищожават. Взаимоизтребителна война.
ВЗАИМОИНДУКТЙВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Физ. Който се отнася до взаимна индукция. Взаимоиндуктивен метод.
ВЗАИМОИНДУКТЙВНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Физ. Коефициент на пропорционалност, който определя електродвижетцото напрежение, индуктирано в един проводник при промяна на тока в съседен проводник.
ВЗАИМООБМЕН м. Книж. Взаимен обмен. Йонният обмен се извършва между йони, които притежават еднакъв заряд. Този взаимообмен се извършва между йоните на разтвора и йоните на твърдото разтворимо вещество, което е в концгакт с разтвора. Л. Дряновска-Нонинска, ЙСЧ, 8. Напоследък се извършва засилен взаимообмен на информация между двете служби.
ВЗАИМООБРАЗНО нареч. Рядко. Заемообразно. И започна търсенето на жито
навсякъде, където тя знаеше, че може да се почука. Брашното искаха взаимообра-зно. Н. Каралиева, Н, 140. И аз мисля още утре да заминеш за дезесето, да ни отпуснат семе за посев, взаимообразно. Ст. Даскалов, СЛ, 27.
ВЗАИМООБУСЛОВЕНОСТ, -тга, мн. няма, ж. Книж. Взаимовръзка, взаимозависимост. Взаимообусловеност на явленията.
ВЗАИМООСИГУРЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който се отнася до взаимно осигуряване. Учителската взаимо-осигурителна и спомагателна каса приема влогове. К, 1926, бр. 86,4.
ВЗАИМООТНОШЕНИЕ, мн. -ия, ср. Книж. Обикн. мн. 1. Отношение, създало се
