Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/156“
м (Автоматични корекции) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| + | {{+}} | ||
2. Давам признак, показвам, че ще стане нещо, служа като предвестник на нещо (обикн. недобро); предвещавам. <i>Йона отскочи уплашена — гласът, изцъклените очи и напрегнатото му лице не вещаеха нищо добро.</i> А. Христофоров, А, 352. <i>За момент всичко затихва. Но това затишие вещае буря. Гърмът кънти все по-силно и по-силно.</i> Л. Мелнишки, ПП, 105. | 2. Давам признак, показвам, че ще стане нещо, служа като предвестник на нещо (обикн. недобро); предвещавам. <i>Йона отскочи уплашена — гласът, изцъклените очи и напрегнатото му лице не вещаеха нищо добро.</i> А. Христофоров, А, 352. <i>За момент всичко затихва. Но това затишие вещае буря. Гърмът кънти все по-силно и по-силно.</i> Л. Мелнишки, ПП, 105. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЕ`ЩЕ</b> <i>нареч. Диал.</i> Още. <i>Провинциализми се казват думите, които не са известни в цяла страна на един народ, а само в някоя област; напр. стракина вм. паница; ..; мъни вм. мене; веще вм. еще и много други.</i> Т. Шишков, ТС (превод), 38-39. <i>Яз не мога бога вери, / бога пари като йогън, / веще тежи като камък.</i> Т. Панчев, РБЯд, 51. | ||
| − | + | — Друга форма: е`ще. | |
| − | + | ---- | |
| − | — Друга форма: | + | <b>ВЕЩЕВИ`</b>, -а`, -о`, <i>мн.</i> -и`, <i>прил. Воен.</i> 1. Който се отнася до вещи. <i>Трябваше да попълни така наречената вещева ведомост, като впише вещите, получени напоследък.</i> Й. Йовков, ЧКГ, 26. <i>Заврян като плъх в ъгъла, подофицерът скрибуцаше търпеливо с развалена писалка върху вещевата ведомост.</i> П. Вежинов, ВР, 69. |
| − | |||
| − | <b> | ||
| − | |||
| − | 1. Който се отнася до вещи. <i>Трябваше да попълни така наречената вещева ведомост, | ||
2. Който се занимава със съхраняване на вещи (обикн. във войската). <i>Преместиха го [Георгиев] да служи като вещеви старшина в друго поделение.</i> Р. Сугарев, СС, 39. | 2. Който се занимава със съхраняване на вещи (обикн. във войската). <i>Преместиха го [Георгиев] да служи като вещеви старшина в друго поделение.</i> Р. Сугарев, СС, 39. | ||
| − | 3. Който е предназначен за съхраняване на вещи. <i>Когато преминал едноличното обучение, фелдфебелът му харесал почерка, взел го в канцеларията и му поверил ключовете на вещевите складове — един с ново и друг с бракувано имущество.</i> Сл. | + | 3. Който е предназначен за съхраняване на вещи. <i>Когато преминал едноличното обучение, фелдфебелът му харесал почерка, взел го в канцеларията и му поверил ключовете на вещевите складове — един с ново и друг с бракувано имущество.</i> Сл. Трънски, Н, 660-661. <i>Една нощ го събуди щракането на бравата и при него влязоха двама униформени полицаи, стегнати като за път: в шинели, с вещеви торби и пушки през рамо.</i> Д. Ангелов, ЖС, 545. |
— От рус. вещевой. | — От рус. вещевой. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЕ`ЩЕН</b>, -щна, -щно, <i>мн.</i> -щни, <i>прил.</i> Който се отнася до вещи. <i>Вещен иск.</i> <i>Вещен капитал.</i> | ||
| − | <b> | + | ◇ <b>Вещно право</b>. <i>Юрид.</i> Право, което се отнася до владението, притежаването на вещи. <i>Авторското право не може да се уеднаквява нито с вещното, .., нито с трудовото или кое да е друго право.</i> НК, 1958, бр. 35, 1. |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЕ`ЩЕР</b><sup>1</sup> <i>м. Диал.</i> 1. Според народните вярвания — човек, който с помощта на магически сили въздейства на хората, животните и природата; вещик, магьосник, бродник. <i>— Пъпа си гледа цял ден двубожникът .. — завика той. — Видения му се привиждат и гадания и предсказания всякакви извършва за грях и за срама. Вещер е той и биляр!</i> Ст. Загорчинов, ДП, 53. <i>— Хвърли парата, селянино, .. Магьосник е князът, нечестива е перперата му, ще те опари .. — Вещер си ти, дърти византиецо. Ти и целият ти род служите на рогатия.</i> М. Смилова, ДСВ, 47. <i>Човеци — мъже и жени, — осенени от тях [самодивите] и тяхната сила, са също такива като тях омайници, магьосници, знайници, вещици или вещери.</i> Б. Ангелов, ЛС, 40. | |
| − | |||
| − | <b> | ||
2. Според народните вярвания — зъл дух; вампир. | 2. Според народните вярвания — зъл дух; вампир. | ||
| Ред 25: | Ред 24: | ||
<i>Прен.</i> За много лош, зъл човек (Ст. Младенов, БТР). | <i>Прен.</i> За много лош, зъл човек (Ст. Младенов, БТР). | ||
| − | <i>Прен. Руг.</i> За изразяване на неприязнено и оскърбително отношение към възрастен човек. <i>Къде ще ходи в тоя сняг, вещерът му с вещер! — стисна презрително устни Даме.</i> Д. Талев, И, 229. <i>— Тетя са го | + | <i>Прен. Руг.</i> За изразяване на неприязнено и оскърбително отношение към възрастен човек. <i>Къде ще ходи в тоя сняг, вещерът му с вещер! — стисна презрително устни Даме.</i> Д. Талев, И, 229. <i>— Тетя са го нацапали в един комунистически вестник, .. Гореща вълна на злорадство заля Ставрювица. Аха! Затуй този дърт вещер днеска сам се върна… Затуй лежи и пъшка като родилка.</i> Г. Караславов, СИ, 194-197. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВЕ`ЩЕР</b><sup>2</sup> <i>м. Диал.</i> Прилеп. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | — От Ст. | + | — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от H. Геров, 1908. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЕ`ЩЕРИЦА</b><sup>1</sup> <i>ж. Диал.</i> Вещица<sup>1</sup>; вещерка. <i>— Тъй ли? — правеше се уплашен Харитон. — Тя и Секула, вещерицата, ми го прокоби… — Много познава, да я убий Господ — обади се Дамяница.</i> Ст. Цанев, МБ, 169. <i>Да земе мене да ми заповяда някоя си вещерица, затова, че била тя майка на държанката на някой си офицерин.</i> Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 5, 337. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЕ`ЩЕРИЦА</b><sup>2</sup> <i>ж. Диал.</i> Малка нощна пеперуда, която се върти около светлината на лампа; вещица<sup>2</sup>, вечерница<sup>2</sup>. | ||
| − | <b> | + | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВЕ`ЩЕРКА</b> <i>ж. Диал.</i> Вещица<sup>1</sup>; вещерица<sup>1</sup>. <i>— Е, да, и яз от тая проклета баба ке ти бегам во друг град, море, сестро, кой що нема таквие вещерки, како оваа, що не труйа со пустио пелин и не разпади от нашио град.</i> Нар. прик., СбНУ XIV, 106. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЕЩЕРНИ`К</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Диал.</i> Зъл мъж, проклетник; вещер<sup>1</sup>. | ||
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЕЩЕ`СТВЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който се състои от вещество, от материя; материален. <i>[Призракът] изчезваше и пак се появяваше; нереална бледа сянка със смразяваща светлина, която преминаваше от леденосинкава до мъртвешко бяла, разтапяше се, разливаше се в мрака и пак се появяваше, отчайващо веществена, с развеяни от вятъра дрехи.</i> Евг. Кузманов, ЧДБ, 94. <i>Веществен свят.</i> | ||
| − | + | 2. Който има материален израз. <i>Подир изчезването на едничките веществени улики против Лечева, съдебното преследване, естествено, се прекрати и всяка беда се отстрани.</i> Ив. Вазов, Съч. XXV, 126. <i>— Какви са тези белези по пръстите ви? — Веществен спомен за малките препятствия при създаването на очилата.</i> К, 1963, кн. 3, 4. <i>Навред при „матиците“ и сродните народопросветни</i> | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | 2. Който има материален израз. <i>Подир изчезването на едничките веществени улики против Лечева, съдебното преследване, естествено, се прекрати и всяка беда се отстрани.</i> Ив. Вазов, Съч. XXV, 126. <i>— Какви са тези белези по пръстите ви? — Веществен спомен за малките препятствия при създаването на очилата.</i> К, 1963, кн. 3, 4. <i>Навред при „матиците“ и сродните | ||
| − | |||
Текуща версия към 22:57, 12 юни 2014
2. Давам признак, показвам, че ще стане нещо, служа като предвестник на нещо (обикн. недобро); предвещавам. Йона отскочи уплашена — гласът, изцъклените очи и напрегнатото му лице не вещаеха нищо добро. А. Христофоров, А, 352. За момент всичко затихва. Но това затишие вещае буря. Гърмът кънти все по-силно и по-силно. Л. Мелнишки, ПП, 105.
ВЕ`ЩЕ нареч. Диал. Още. Провинциализми се казват думите, които не са известни в цяла страна на един народ, а само в някоя област; напр. стракина вм. паница; ..; мъни вм. мене; веще вм. еще и много други. Т. Шишков, ТС (превод), 38-39. Яз не мога бога вери, / бога пари като йогън, / веще тежи като камък. Т. Панчев, РБЯд, 51.
— Друга форма: е`ще.
ВЕЩЕВИ`, -а`, -о`, мн. -и`, прил. Воен. 1. Който се отнася до вещи. Трябваше да попълни така наречената вещева ведомост, като впише вещите, получени напоследък. Й. Йовков, ЧКГ, 26. Заврян като плъх в ъгъла, подофицерът скрибуцаше търпеливо с развалена писалка върху вещевата ведомост. П. Вежинов, ВР, 69.
2. Който се занимава със съхраняване на вещи (обикн. във войската). Преместиха го [Георгиев] да служи като вещеви старшина в друго поделение. Р. Сугарев, СС, 39.
3. Който е предназначен за съхраняване на вещи. Когато преминал едноличното обучение, фелдфебелът му харесал почерка, взел го в канцеларията и му поверил ключовете на вещевите складове — един с ново и друг с бракувано имущество. Сл. Трънски, Н, 660-661. Една нощ го събуди щракането на бравата и при него влязоха двама униформени полицаи, стегнати като за път: в шинели, с вещеви торби и пушки през рамо. Д. Ангелов, ЖС, 545.
— От рус. вещевой.
ВЕ`ЩЕН, -щна, -щно, мн. -щни, прил. Който се отнася до вещи. Вещен иск. Вещен капитал.
◇ Вещно право. Юрид. Право, което се отнася до владението, притежаването на вещи. Авторското право не може да се уеднаквява нито с вещното, .., нито с трудовото или кое да е друго право. НК, 1958, бр. 35, 1.
ВЕ`ЩЕР1 м. Диал. 1. Според народните вярвания — човек, който с помощта на магически сили въздейства на хората, животните и природата; вещик, магьосник, бродник. — Пъпа си гледа цял ден двубожникът .. — завика той. — Видения му се привиждат и гадания и предсказания всякакви извършва за грях и за срама. Вещер е той и биляр! Ст. Загорчинов, ДП, 53. — Хвърли парата, селянино, .. Магьосник е князът, нечестива е перперата му, ще те опари .. — Вещер си ти, дърти византиецо. Ти и целият ти род служите на рогатия. М. Смилова, ДСВ, 47. Човеци — мъже и жени, — осенени от тях [самодивите] и тяхната сила, са също такива като тях омайници, магьосници, знайници, вещици или вещери. Б. Ангелов, ЛС, 40.
2. Според народните вярвания — зъл дух; вампир.
Прен. За много лош, зъл човек (Ст. Младенов, БТР).
Прен. Руг. За изразяване на неприязнено и оскърбително отношение към възрастен човек. Къде ще ходи в тоя сняг, вещерът му с вещер! — стисна презрително устни Даме. Д. Талев, И, 229. — Тетя са го нацапали в един комунистически вестник, .. Гореща вълна на злорадство заля Ставрювица. Аха! Затуй този дърт вещер днеска сам се върна… Затуй лежи и пъшка като родилка. Г. Караславов, СИ, 194-197.
ВЕ`ЩЕР2 м. Диал. Прилеп.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от H. Геров, 1908.
ВЕ`ЩЕРИЦА1 ж. Диал. Вещица1; вещерка. — Тъй ли? — правеше се уплашен Харитон. — Тя и Секула, вещерицата, ми го прокоби… — Много познава, да я убий Господ — обади се Дамяница. Ст. Цанев, МБ, 169. Да земе мене да ми заповяда някоя си вещерица, затова, че била тя майка на държанката на някой си офицерин. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 5, 337.
ВЕ`ЩЕРИЦА2 ж. Диал. Малка нощна пеперуда, която се върти около светлината на лампа; вещица2, вечерница2.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВЕ`ЩЕРКА ж. Диал. Вещица1; вещерица1. — Е, да, и яз от тая проклета баба ке ти бегам во друг град, море, сестро, кой що нема таквие вещерки, како оваа, що не труйа со пустио пелин и не разпади от нашио град. Нар. прик., СбНУ XIV, 106.
ВЕЩЕРНИ`К, мн. -ци, м. Диал. Зъл мъж, проклетник; вещер1.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЕЩЕ`СТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се състои от вещество, от материя; материален. [Призракът] изчезваше и пак се появяваше; нереална бледа сянка със смразяваща светлина, която преминаваше от леденосинкава до мъртвешко бяла, разтапяше се, разливаше се в мрака и пак се появяваше, отчайващо веществена, с развеяни от вятъра дрехи. Евг. Кузманов, ЧДБ, 94. Веществен свят.
2. Който има материален израз. Подир изчезването на едничките веществени улики против Лечева, съдебното преследване, естествено, се прекрати и всяка беда се отстрани. Ив. Вазов, Съч. XXV, 126. — Какви са тези белези по пръстите ви? — Веществен спомен за малките препятствия при създаването на очилата. К, 1963, кн. 3, 4. Навред при „матиците“ и сродните народопросветни
