Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/154“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>хо, в вечността пренесен, / безсмъртни стихове мълвиш!</i> Т. Траянов, П, 130. <i>Море! Навяваш дивни мисли ти!</i> / <i>На вечността си образ ти велик.</i> Ем. Попдимитров, СР, | <i>хо, в вечността пренесен, / безсмъртни стихове мълвиш!</i> Т. Траянов, П, 130. <i>Море! Навяваш дивни мисли ти!</i> / <i>На вечността си образ ти велик.</i> Ем. Попдимитров, СР, | ||
| − | 3. Обикн. в съчет. с цял: <b>а)</b> Много щюдъл-жителен период от време (според субективното виждане на някого). <i>След десет минути всички разговаряха така непринудено, сякаш се познаваха от цяла вечност.</i> П. Вежинов, НС, 152. | + | 3. Обикн. в съчет. с цял: <b>а)</b> Много щюдъл-жителен период от време (според субективното виждане на някого). <i>След десет минути всички разговаряха така непринудено, сякаш се познаваха от цяла вечност.</i> П. Вежинов, НС, 152. <i>— Цяла вечност не сме из-лизали заедно! А на кино не сме ходили от миналата година!</i> А. Наковски, МПП, 161. |
| − | б) При нетърпеливо очакване — време, което преминава за някого много бавно, като че ли няма да има край. <i>Отиде | + | б) При нетърпеливо очакване — време, което преминава за някого много бавно, като че ли няма да има край. <i>Отиде [Дамян] в къщи за една минута, но на Дафина тя се стори цяла вечност.</i> К. Петканов, ДЧ, 160. <i>Минаха се две минути — цяла вечност!</i> М. Марчевски, П, 202. <i>Той усети как сърцето му замря в гърдите и докато златарят отговори, стори му се, че мина цяла вечност.</i> Д. Спространов, ОП, 47. <i>Тези минути на очакване бяха за мене вечност.</i> |
4. <i>Рел.</i> и <i>поет.</i> Това, което според религиозните схващания следва след земния живот; небитие, нетленност. <i>Кога към вечността поема друма,</i> / <i>при моя гроб омрази ще заглъхнат / и враговете мигом ще отдъхнат.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 163. <i>Земете вий за сетен път</i> / <i>целувка от тогоз, света / що е напуснал и на път / намира се към вечността.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 160. | 4. <i>Рел.</i> и <i>поет.</i> Това, което според религиозните схващания следва след земния живот; небитие, нетленност. <i>Кога към вечността поема друма,</i> / <i>при моя гроб омрази ще заглъхнат / и враговете мигом ще отдъхнат.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 163. <i>Земете вий за сетен път</i> / <i>целувка от тогоз, света / що е напуснал и на път / намира се към вечността.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 160. | ||
| − | + | ◇ <b>Отминавам</b> <b>/</b> <b>отмина (отлитам</b> <b>/</b> <b>отлетя) във вечността</b>. <i>Книж.</i> Преставам да съществувам. <b>Преселвам се</b> / <b>преселя се (отивам</b> / <b>отида) във вечността</b>. <i>Книж. Ритор.</i> Умирам. Хаджиев. <i>О-хо-хо!... Докато той си отиде, докато умре баща му...</i> Мария. <i>Ах, татко, не говори така.</i> Хаджиев. <i>Е, хайде, по-учтиво, докато се пресели във вечността.</i> Ст. Л. Костов, Избр. тв, 123. | |
| − | + | ---- | |
| − | ВЕШАЛО, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Диал.</i> Бесилка, бесило; весило, вешило. <i>На часа го грабнале и го отнесле на вешалото да го обесат.</i> Нар. прик., СбНУ XV, 86-87. | + | <b>ВЕШАЛО</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Диал.</i> Бесилка, бесило; весило, вешило. <i>На часа го грабнале и го отнесле на вешалото да го обесат.</i> Нар. прик., СбНУ XV, 86-87. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЕШАМ, -аш, <i>несв., прех. Диал.</i> Веся. <b>вешам се</b> <i>страд.</i> и <i>възвр.</i> | + | <b>ВЕШАМ</b>, -аш, <i>несв., прех. Диал.</i> Веся. <b>вешам се</b> <i>страд.</i> и <i>възвр.</i> |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЕШАНЕ <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> вешам <i>и от</i> вешам се. | + | <b>ВЕШАНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> вешам <i>и от</i> вешам се. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЕШИЛО</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Диал.</i> Бесилка, бесило; вешало, весило. <i>Прекара го на Качан клисура</i> / <i>и тамо йе вешила направил, / и на Марко тогай казуваше: / — Фала тебе, Марко Кралевичи,</i> / <i>те тие са вешила за тебе!</i> Нар. пес., СбНУ ХЪШ, 82. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЕЩ</b>, вещта, <i>мн.</i> вещи, <i>ж.</i> 1. <i>Филос.</i> Ця-лостна и относително устойчива част от материалния свят, която съществува обективно, вън от нас и независимо от нас и се отразява в нашето съзнание; предмет. | ||
| − | + | 2. Отделен предмет, обикн. изработен от човека и предназначен за битови нужди. <i>— Твоята нива ми пречи. — Ех, Еньо, да е нещо друго, някоя вещ — да я махнем.</i> Елин Пелин, Съч. III, 146. <i>Едни бяха излезли само с едни дрехи на гърба, други натоварени с разни завивки, покъщнини и дрипели, често даже</i> — с <i>най-непотребни вещи, грабнати в бързината.</i> Ив. Вазов, Съч. ХХШ, 165- | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | 2. Отделен предмет, обикн. изработен от човека и предназначен за битови нужди. | ||
166. <i>Влизаш сякаш в някакъв отделен мир, където всяка вещ е изящна, изработена от художник с верен вкус: резби, кристали, килими, дървени изработки.</i> Г. Белев, КР, 98- | 166. <i>Влизаш сякаш в някакъв отделен мир, където всяка вещ е изящна, изработена от художник с верен вкус: резби, кристали, килими, дървени изработки.</i> Г. Белев, КР, 98- | ||
| − | 99. <i>Като седнеш там, на тезгяха, и като направиш някоя вещ... едно саханче да направиш... Нещо те напъва в ръцете, в пръстите и колкото повече чукаш, става ти леко ей тука, е | + | 99. <i>Като седнеш там, на тезгяха, и като направиш някоя вещ... едно саханче да направиш... Нещо те напъва в ръцете, в пръстите и колкото повече чукаш, става ти леко ей тука, е — посочи той с две ръце гърдите си.</i> Д. Талев, ЖС, 100. |
| − | 3. Само <i>мн.</i> Предмети за лично ползване (бельо, дрехи и др.). <i>Тя заключи предпазливо вратата, измъкна един-два куфара и се зрлови да нарежда вещите си за път</i>. И. Йовков, ЧКГ, 209. <i>Без да пали лампата, събра във войнишката торба малкото си вещи, облече шинела,.., напусна дома на Сте-ва Петрович.</i> Д. Дичев, ЗС I, 621. | + | 3. Само <i>мн.</i> Предмети за лично ползване (бельо, дрехи и др.). <i>Тя заключи предпазливо вратата, измъкна един-два куфара и се зрлови да нарежда вещите си за път</i>. И. Йовков, ЧКГ, 209. <i>Без да пали лампата, събра във войнишката торба малкото си вещи, облече шинела,.., напусна дома на Сте-ва Петрович.</i> Д. Дичев, ЗС I, 621. <i>— Отзарана при мене дойдоха две разплакани момиченца от седми отряд. На едното изчезнало пуловерчето, а на другото — гребен-чето.. А вие, другари, пазете вещите си, оглеждайте се.</i> Цв. Ангелов, ЧД 128. |
4. <i>Разш.</i> Само <i>мн.</i> Опаковани заедно предмети за битови нужди, за да бъдат пренесени; багаж. <i>Той беше се стегнал и идеше да вземе вещите ми, за да ги тури на коня.</i> Ив. Вазов, Съч. XV, 51. <i>Понеже кола не намерих за Белово, предадох вещите си на два хлапака и тръгнах подир тях.</i> Ив. Вазов, Съч. XVI, <b>6</b>. <i>Качих се и аз, и тръгнахме^към хана</i>, <i>дето бяха вещите ми.</i> Т. Влайков, Съч. II, 53. | 4. <i>Разш.</i> Само <i>мн.</i> Опаковани заедно предмети за битови нужди, за да бъдат пренесени; багаж. <i>Той беше се стегнал и идеше да вземе вещите ми, за да ги тури на коня.</i> Ив. Вазов, Съч. XV, 51. <i>Понеже кола не намерих за Белово, предадох вещите си на два хлапака и тръгнах подир тях.</i> Ив. Вазов, Съч. XVI, <b>6</b>. <i>Качих се и аз, и тръгнахме^към хана</i>, <i>дето бяха вещите ми.</i> Т. Влайков, Съч. II, 53. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЕЩ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който е много добре подготвен, много добре осведомен в някаква област; компетентен. <i>— Кажи пак, Кандов, аз да разправя на ефендието</i> | ||
| − | + | <i>— рече му Бенчо Дерманът, по-вещ в турския език.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 155. <i>Тоя инак безгрижен, весел и суетен офицер ти говори сега не само като вещ икономист, ами и като опитен практически деец!...</i> Т. Влайков, Съч. 1П, 37. <i>Старият кръчмар, който познаваше много добре материалното положение на всички проходчани и който се смяташе за много вещ в търговските работи, зае оная важна поза, която е характерна за хора, на които е паднало да блеснат със свое превъзходство пред по-окат събеседник.</i> Г. Караславов, ОХ IV, 348. <i>Коритаров кимна с глава: — Хм! До повърхността има не по-малко от петдесет метра. Толкова дълбока римска галерия не съм срещал. — Говореше бавно, като вещ в тия работи и другите го слушаха внимателно.</i> X. Русев, ПЗ, 274. // Който е | |
| − | |||
| − | |||
Версия от 18:52, 15 декември 2013
хо, в вечността пренесен, / безсмъртни стихове мълвиш! Т. Траянов, П, 130. Море! Навяваш дивни мисли ти! / На вечността си образ ти велик. Ем. Попдимитров, СР,
3. Обикн. в съчет. с цял: а) Много щюдъл-жителен период от време (според субективното виждане на някого). След десет минути всички разговаряха така непринудено, сякаш се познаваха от цяла вечност. П. Вежинов, НС, 152. — Цяла вечност не сме из-лизали заедно! А на кино не сме ходили от миналата година! А. Наковски, МПП, 161.
б) При нетърпеливо очакване — време, което преминава за някого много бавно, като че ли няма да има край. Отиде [Дамян] в къщи за една минута, но на Дафина тя се стори цяла вечност. К. Петканов, ДЧ, 160. Минаха се две минути — цяла вечност! М. Марчевски, П, 202. Той усети как сърцето му замря в гърдите и докато златарят отговори, стори му се, че мина цяла вечност. Д. Спространов, ОП, 47. Тези минути на очакване бяха за мене вечност.
4. Рел. и поет. Това, което според религиозните схващания следва след земния живот; небитие, нетленност. Кога към вечността поема друма, / при моя гроб омрази ще заглъхнат / и враговете мигом ще отдъхнат. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 163. Земете вий за сетен път / целувка от тогоз, света / що е напуснал и на път / намира се към вечността. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 160.
◇ Отминавам / отмина (отлитам / отлетя) във вечността. Книж. Преставам да съществувам. Преселвам се / преселя се (отивам / отида) във вечността. Книж. Ритор. Умирам. Хаджиев. О-хо-хо!... Докато той си отиде, докато умре баща му... Мария. Ах, татко, не говори така. Хаджиев. Е, хайде, по-учтиво, докато се пресели във вечността. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 123.
ВЕШАЛО, мн. -а, ср. Диал. Бесилка, бесило; весило, вешило. На часа го грабнале и го отнесле на вешалото да го обесат. Нар. прик., СбНУ XV, 86-87.
ВЕШАМ, -аш, несв., прех. Диал. Веся. вешам се страд. и възвр.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЕШАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вешам и от вешам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЕШИЛО, мн. -а, ср. Диал. Бесилка, бесило; вешало, весило. Прекара го на Качан клисура / и тамо йе вешила направил, / и на Марко тогай казуваше: / — Фала тебе, Марко Кралевичи, / те тие са вешила за тебе! Нар. пес., СбНУ ХЪШ, 82.
ВЕЩ, вещта, мн. вещи, ж. 1. Филос. Ця-лостна и относително устойчива част от материалния свят, която съществува обективно, вън от нас и независимо от нас и се отразява в нашето съзнание; предмет.
2. Отделен предмет, обикн. изработен от човека и предназначен за битови нужди. — Твоята нива ми пречи. — Ех, Еньо, да е нещо друго, някоя вещ — да я махнем. Елин Пелин, Съч. III, 146. Едни бяха излезли само с едни дрехи на гърба, други натоварени с разни завивки, покъщнини и дрипели, често даже — с най-непотребни вещи, грабнати в бързината. Ив. Вазов, Съч. ХХШ, 165-
166. Влизаш сякаш в някакъв отделен мир, където всяка вещ е изящна, изработена от художник с верен вкус: резби, кристали, килими, дървени изработки. Г. Белев, КР, 98-
99. Като седнеш там, на тезгяха, и като направиш някоя вещ... едно саханче да направиш... Нещо те напъва в ръцете, в пръстите и колкото повече чукаш, става ти леко ей тука, е — посочи той с две ръце гърдите си. Д. Талев, ЖС, 100.
3. Само мн. Предмети за лично ползване (бельо, дрехи и др.). Тя заключи предпазливо вратата, измъкна един-два куфара и се зрлови да нарежда вещите си за път. И. Йовков, ЧКГ, 209. Без да пали лампата, събра във войнишката торба малкото си вещи, облече шинела,.., напусна дома на Сте-ва Петрович. Д. Дичев, ЗС I, 621. — Отзарана при мене дойдоха две разплакани момиченца от седми отряд. На едното изчезнало пуловерчето, а на другото — гребен-чето.. А вие, другари, пазете вещите си, оглеждайте се. Цв. Ангелов, ЧД 128.
4. Разш. Само мн. Опаковани заедно предмети за битови нужди, за да бъдат пренесени; багаж. Той беше се стегнал и идеше да вземе вещите ми, за да ги тури на коня. Ив. Вазов, Съч. XV, 51. Понеже кола не намерих за Белово, предадох вещите си на два хлапака и тръгнах подир тях. Ив. Вазов, Съч. XVI, 6. Качих се и аз, и тръгнахме^към хана, дето бяха вещите ми. Т. Влайков, Съч. II, 53.
ВЕЩ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е много добре подготвен, много добре осведомен в някаква област; компетентен. — Кажи пак, Кандов, аз да разправя на ефендието
— рече му Бенчо Дерманът, по-вещ в турския език. Ив. Вазов, Съч. XXII, 155. Тоя инак безгрижен, весел и суетен офицер ти говори сега не само като вещ икономист, ами и като опитен практически деец!... Т. Влайков, Съч. 1П, 37. Старият кръчмар, който познаваше много добре материалното положение на всички проходчани и който се смяташе за много вещ в търговските работи, зае оная важна поза, която е характерна за хора, на които е паднало да блеснат със свое превъзходство пред по-окат събеседник. Г. Караславов, ОХ IV, 348. Коритаров кимна с глава: — Хм! До повърхността има не по-малко от петдесет метра. Толкова дълбока римска галерия не съм срещал. — Говореше бавно, като вещ в тия работи и другите го слушаха внимателно. X. Русев, ПЗ, 274. // Който е
