Рекла кучката, че най-лесно и най-скоро щенята ощеня от сичките четвероножни. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 94. ощеням се, ощеня се страд.
ОЩЕНЯМ СЕ несв.', ощеня се се., непрех. Диал. Ощенвам се, окучвам се.
• Обр. Нито огънят, нито и самият Дунав .. не може очисти и измие мръсотиите с които е вече заразена душата., зараза, която ако не мож очисти чрез искренското просвещение на твоите синове и внуци, ще се продължи, загнезди, щени и ощеня от род и в род! Ил. Блъсков, СК, 4-5.
ОЩЕНЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от ощеням и от ощеням се; окучване, ощенва-не.
ОЩЕТЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от ощетя като прил. На който е нанесена щета, вреда, които е онеправдан в нещо. Висарионов бляскаво доказа на Катя, че съгласи ли се на нейното предложение, добива се двустранно нарушение на договора, което отнема правото на ощетената страна да дири след това своето. Ст. Чилингиров, РК, 257. Ощетен гражданин.
ОЩЕТЯ. Вж. ощетявам.
ОЩЕТЯВАМ, -аш, несв.; ощетя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Отнемам от някого, не давам на някого това, което му се полага, причинявам щета на някого. — Аз не мога да си оставя стоката! Мене дружбашите ме ощетиха с хиляди! Ем. Станев, ИК III, 204. — Вие сте приели недоброкачествена стомана, господин Динков, ощетили сте държавата с милиони левове, извършили сте престъпление спрямо държавните интереси. А. Гуляшки, Л, 472. Понякога и тоя, който се е отдал цял на другите, и той ощетява някого. Тези, дето са по паметниците, са дали гордост на децата си, но са им отнели бащината ласка. Те са дали всичко за другите, а са взели от своите близки... М. Яворски, ЕСВ, 122. Безработицата ощетява обществото като цяло. ощетявам се, ощетя се страд. Държавата се ощетява с 75 милиона франка годишно от контрабанда. БД, 1909, бр. 26, 2.
ОЩЕТЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от ощетявам и от ощетявам се. Ощетяване на производителите. Ощетяване на интересите на държавата.
ОЩЕЧКО нареч. Диал. Ощенко, ощич-ко, ощко.
— Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 199..
ОЩЙПВАМ, -аш, несв.; ощйпя, -еш, мин. св. -ах, св., прех. 1. Щипя някого веднъж или няколко пъти, за да го закача или да му причиня болка. — Аз на руските сол-дати съм готвила. Имаше един, седи при мене край огнището и повтаря: „Хороша Василиса, хароша хазяйка!“, и посяга да ме ощипе, а аз цап с лъжицата през ръката. Н.
Каралиева, ЯЧ, 25. През пуловера на гърба си усети как жената лекичко го ощипа. Л. Михайлова, Ж, 31. Макар и рядко, в бюфета се случват и произшествия. Напие се цякой или немирни ръце ощипят Мичето. И. Гешев, ВТ, 40. — Ощипй я здравата да разбере, че мъж има насреща си, а не мух-лъо. В. Нешков, Н, 76. Тя протегна ръка и ощипа детето по бузката А Тя не биеше децата си и не ги наказваше, а ги ощипваше силно и им казваше „И глас да не съм чула!“
2. За животно — отхапвам малко трева, сено или нещо под. Катърът извиваше ту вляво, ту вдясно къса права шия да ощипе стиска сено. Д. Вълев, 3, 116.
3. Разг. За комар, мравка и други насекоми
— ужилвам, ухапвам. През туй време под софрата комар ощипал Глиганча. Ран Босилек, Р, 54. Една мравка пропълзя по гърби-ната му [на Ленко] и го ощипа, но той стисна зъби и дори не се помръдна. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 270.
4. Прен. Жарг. Ощетявам финансово някого или нещо. Можем да очакваме, че шефът на агенцията няма да смъкне цената на някои хотели под оценката им и да ощипе държавата. ДТ, 2001, бр. 73, 14.
5. Прен. За лютив вкус, дим и под. — причинявам парене, болка. Кънъо се присегна и взема. Хлябът беше парче дебел селски самун, какъвто не беше ял от много години насам. Лютивината на луканката ощипа езика му. Кл. Цачев, ГЗ, 149. Селяните., за-бърбориха, че скоро ще играят хоро на сватбата на Милка и Андон. Милка скри поглед в пушека на огъня, димът люто ощипа очите и сълзи оросиха бузите й. Д. Вълев, Ж, 27.4.
6. Диал. Очиствам, оскубвам перушината на заклана птица. Поръча й да заколи една кокошка за големия гост,..; той самият я хвана, тя я ощипа, очисти и му я подаде. Ст. Даскалов, СД, 303. Ощипах кокошката. ощипвам се, ощипя се I. Страд. от ощип-вам (в 1, 2, 6 знач.). Н. Възвр. от ощипвам (в 1 знач.). Мислейки, че сънува, (факирът се ощипал, след което захлипал. О, 1978, кн. 4-5, 52. — Ти не можа да разбереш моите думи! — малко обидено се обади заекът и Кирчо тайно се ощипа по ухото. Цв. Чалъ-ков, ЗИК, 74.
ОЩЙПВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от ощипвам и от ощипвам се. Едно силно ощипване по крака я накара да изтръпне. Л. Стоянов, Избр. съч. Ш, 407. Вечерта управителката на сиропиталището разправяла, като гледала тъмночервените петна от ощипванията: — Да, да, детето трябва да е заболяло от едра шарка. Хр. Смирненски, Съч. III, 127.
ОЩЙПКИ мн., ед. (рядко) ощйпка, ж. Диал. Непотребни остатъци, отпадъци от вълна, коноп и под. при обработката им; ощипци.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
