— Кълнеше го и още как. И вкъщи, и в чер-цва," и на гробищата при гроба на булката. Й. Йовков, ПК, 216. Какви ли сватове още ще ми води. Диал. Какви ли незаслужени неприятности ще трябва да изпитам, да изживея от него. Какви ли сватове още ще ми води сестра ти? Мирише ми още врата на гайда. Диал. Запазил съм много от селските си навици и държане, макар че живея в град. Не съм си хвърлил още булото. Диал. Не съм се показал какъв съм, не се знаят още намеренията ми. Не чуло куко още. Диал. Не е станало готово, сурово е. Отпускам (отпущам) / отпусна колана <с още една дупка>. Диал. 1. Много съм ял и се чувствам прекалено сит; преядох. 2. Преставам да правя икономии от храната си, почвам да си угаждам. Още викам на яйцето коко. Разг. Не съм пораснал, малък съм, дете съм. Още детето не се е родило, Иванчо го кръстили. Диал. Ирон. Употребява се, когато предварително се правят приготовления и се кроят планове за нещо съвсем несигурно, за което не се знае дали ще се осъществи. Още е ново ситото. Разг. Употребява се за младоженци, за да се изтъкне, че е рано за неприятности между тях. Женени са от няколко месеца и добре се разбират, но още е ново ситото. Още Иванчо нероден, шапка му шият. Диал. Ирон. Употребява се, когато предварително се правят приготовления и се кроят планове за нещо съвсем несигурно, за което не се знае дали ще се осъществи. Още коня не видял, кракаста си> замахал (размахал). Разг. Ирон.; Още не яхнал коня, замахал нозе. Диал. Ирон. Употребява се, когато някой, преди да е осъществил нещо, крои планове какво ще прави след това. Още мечката в гората, кожата й продават. Ирон. Употребява се, когато някой предприема предварителни приготовления за нещо, чието осъществяване не е сигурно. Още мляко бозая. Диал. Млад и неопитен съм. Още много качамаци има да ям; Още <много> хляб има да ям. Разг. Много съм млад и неопитен за нещо, ще трябва да положа още много усилия в течение на доста време. Още на лопош (щир, шумка) пикая. Диал. Съвсем съм малък, дете съм. Още на похлупака боб ям. Диал." Не съм годен за самостоятелен живот, малолетен съм. Още не е дошел до водата, гащи събува. Ирон. Употребява се, когато някой предприема предварителни приготовления за нещо, чието осъществяване не е сигурно. Още не заспал, сънува. Диал. Ирон. Само-хвалец е. <Още> не зная да си връзвам / вържа гащите; Още не мога да си връзвам / вържа гащите. Разг. Малък съм, дете съм и не съм годен за самостоятелен живот. Още не си взел песници на вересия. Разг. Казва се на някого, който се заканва да бие по-силен от себе си. Още не ти изсъхнала плюнката. Разг. Съвсем бързо. <Още> от пелени. Разг. От най-ранно детство. Още рибата в морето, той точи зъби да яде; Рибата още в морето, а тя тиган слага. Ирон. Употребява се, когато предварително се правят приготовления и се кроят планове за нещо съвсем несигурно, за което не се знае дали ще се осъществи. <Още> слънце не го е видяло. Диал. Съвсем нов. Още яздя тоягата на кон. Диал. Млад и неопитен съм в живота. Още ям хляба на баща си. Разг. Не съм годен за самостоятелен живот, малолетен съм. Плача за още. Разг. Само в 3 л. Шег. Обикн. за ядене — много е хубаво, много е вкусно, но е на привършване. Родих се още веднъж. Разг. Почувствувах се много радостен, облекчен и щастлив, защото най-после се свърши нещо много неприятно.
> Още повече. Освен това, при това. Въобразяваме си смущението, което ще обземе мнозина познати на пишущия, когато видят името му под настоящите редове; смущението на ония познати, които знаят, че авторът на Самодива ни е твърде близък приятел. Още повече като си позволим да го похвалим. П. К. Яворов, Съч. 1П, 1965, 242. Още повече че. Разг. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за причина. Може търговците да са го завлекли, може впоследствие да се открие някоя грешка, сега да му простят и да си остане на служба, още повече че той обещал да внесе сумата. Ст. Даскалов, БМ, 39. Да приготви разбит хайвер, за него беше удоволствие, още повече че трябваше да го приготви за жена си. П. Вежинов, ДБ, 13-14. И налитат го тогава мухите и го изпожил-ват, още повече че той не възприе да се брани от тях. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 126.
— Други (остар. и диал.) форми : о щ, с щ е, и щ с.
ОЩЕНВАМ, -аш, несв.; ощеня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. За кучка, вълчица — раждам малки; окучвам, ощеням. ощенвам се, ощеня се страд.
ОЩЕНВАМ СЕ несв.; ощеня се св., непрех. Диал. За кучка, вълчица — раждам малки; окучвам се, ощеням се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОЩЕНВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от ощенвам и от ощенвам се; окучване, още-няне.
ОЩЕНКО нареч. Диал. Умал. от още; ощечко, ощичко, ощко. Приготвихме вече щото трябва., за градението, продадохме и едните волове, и две уничета, та зехме и парици ощенко, и дорде да излезе Цонко от солдатлъка, ние направихме къщата. Т. Влайков, Съч. II, 79. Нека ощенко да си пожалел Цонка. Че тя нали ми бе едничка сестрица! Т. Влайков, Съч. П1, 263.
ОЩЕНЯ. Вж. ощенвам и ощеням.
ОЩЕНЯМ, -яш, несв.; ощеня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Ощенвам, окучвам.
