ОЧЕГЪРТВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от очегъртвам и от очегъртвам се; изче-гъртване, остъргване, изстъргване.
ОЧЕКУТВАМ, -аш, несв.; очекутя, -иш, мин. св. -их, се., прех. Диал. Неумело, лошо орязвам или подкастрям нещо. Зе да кръни дръвото и го онекути. БД, 197. очекутвам се, очекутя се страд.
ОЧЕКУТЯ. Вж. очекутвам.
ОЧЕМ, -еш, несв. Диал. Искам. Много здравейе царе, султан Селим, / да ми дадеш Айкуна девойкя, / да мия дадеш, либе да ми бъде! / .. / — Очем, очем църна арапине, / очем, очем, та оти да нечем? Нар. пес., СбНУ Х1П, 72. Ти си окни твои мили братя, / кой си оче, при тебе да седи, / цар че нему царство поклонити! Нар. пес., СбНУ XIII, 269. „Слава Богу, мое пръвно либе, / каква служба сакаш да ми служиш? / Дали очеш вино да ми служиш / или очеш свекя да ми светиш?“ Нар. пес., СбНУ ХЬ1У, 70-71. Нече ли мира, оче секира. П. Р. Славейков, БПI, 314.
ОЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил.
1. Който се отнася до око, който е свързан с око. Една кокошка-качулатка упорито ме наблюдава. Върху окото й потрепва като малка бяла светкавица очната й ципа. Здр. Сребров, Избр. разк., 246. Ако вземем черепа на първобитния човек.., ние ще видим колко той се доближава до черепа на маймуната. Постепенно, с течение на вековете, очните кости са се смалявали, челото се издигало.., гръбнакът се изправял, докато достигнал положение, успоредно с челото. Г. Томалевски, АН, 160. „Колко съм отслабнал!“ — изплаши се, видял тъмнината на дълбоките си очни кухини; ала тревогата бързо премина: самите очи блестяха, това го нямаше вчера. Ст. Дичев, ЗС I, 379. Върху едно ниско столче спокойно се белееше на слънцето черепът на една конска глава, равнодушно гледаше отца Игна-тия с празните си големи очни дупки. Елин Пелин, Съч. II, 88.
2. Който е свързан с лечение на очите. Очна клиника. Очен лекар. Очен кабинет.
О Очна ставка: а) Юрид. Едновременно провеждан, кръстосан разпит между две или повче лица при съдебно следствие, за да се установят противоречията в показанията. Помислили са, че може би ще им потрябваме ние за очни ставки или да изтръгват нови показания от нас, щом разкрият и другите. Затова, изглежда, са отлагали изпълнението на присъдата. П. Славински, ПЗ, 256. До вечерта Манол има още две очни ставки с арестанта. К. Калчев, ЖП, 154. б) Разг. Обяснение между две или повече лица пред свидетели, за разяснение на въпроси от личен характер.
ОЧЁНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. гальов. от оче. Едното оченце на бебето се бе зачервило.
ОЧЁПКАМ. Вж. очепквам.
ОЧЁПКВАМ, -аш, несв. \ очепкам, -аш, св., прех. Чепкам част или всичко докрай (обикн. вълна, памук и под.); изчепквам. Очепкахме вълната, очепквам се, очепкам се страд.
ОЧЁПКВАНЕ ср. Отгл. същ. от очепквам и от очепквам се; изчепкване.
ОЧЕРК, мн. -ци и (рядко -ки), след числ. -ка, м. 1. Литер. Кратко произведение, в което се дава точно описание на някакво събитие, случка, трудови прояви на лице и под. Репортажът, очеркът, фейлетонът, обзорът, интервюто и т.н. — всички класически журналистически жанрове трябва да придобият съвременен облик с усилията и участието на изтъкнати наши писатели.
В. Йосифов, Избр. тв I, 171-172. В зависимост от съдържанието на тематическата си задача очеркът може да бъде битов, пъ-теписен, историко-биографичен. С, 1954, кн. 3, 129.
2. Сбито писменно изложение по някакъв проблем. И ето защо аз имам приятния случай да пиша днешния очерк. Ив. Вазов, Съч. XII, 91. С тези редове приключвам своята скромна задача — да дадем един популярен очерк за нашата приятелка Витоша. П. Делирадев, В, 341. Славянските литератури в очерци и образци.
— Рус. очерк.
ОЧЕРКИСТ м. Автор на очерк (в 1 знач.). — При вас миналата седмица идва ли един очеркист от централната преса? .. Това момче написа прекрасен очерк. П. Незнакомое, СНП, 152.
ОЧЕРКИСТКА ж. Жена очеркист.
ОЧЕРКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до очерк. Цялото очерково творчество на летописеца, който иска да помогне при сложната обрисовка на своята епоха, е осъдено на бърза забрава. Б. Болгар, ЛФ, 1968, бр. 30, 1. Очеркови разкази. Очеркови повествувания. Очеркова форма. Очерков жанр.
ОЧЁРНЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. страд. от очерня като прил. 1. Който е покрит с чернилка или нечистотия; изчернен. Пушката бе подпряна на близкото дърво. Под него пушеше с тънък син дим слаб огън, над който върху два камъка се вареше нещо в очернена котелка. П. Вежинов, ВР, 42. Като я видя, веднага стана, отупа панталоните си, после погледна очернените си ръце. М. Грубешлиева, ПИУ, 113. Войнишката униформа го беше променила, не приличаше на прежния машинист от фабриката ■— висок, жилест, с очернено лице и запретнати ръкави. П. Вежинов, ВР, 160.
