Page:RBE Tom11.djvu/1205

От Читалие
Версия от 20:55, 4 юни 2014 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


небесата, / свободни и охолни. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 136. Като се научи, че младият болярин .. знае фехтуване, Косер-ката, кога оставаше охолен, всякога го молеше да го учи да фехтува. Ц. Гинчев, ГК, 348-349.

3. Който е израз на свобода, безгрижие, лекота, веселие. В зори ранил на път, аз дишам /на лятно утро свежестта — /и милва ми душата бодра / за лек път охолна мечта. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 5. Въз бряг / възспираха отдолу закъснели / за Беш-Бунар девойки, и далеч / разпръскваше се охолний им смях. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 93.

4. За живот, живеене, начин на преживяване и под. — който е изпълнен с доволство, който е без задължения, ограничения, грижи и притеснения. Стрина Венковица.. така добре бе поставила своя дом и своята челяд, щото отвън хората броеха стринини Вен-ковичини между заможните люде и мислеха ги, че те живеят охолен живот. Т. Влай-ков, Съч. I, 1925, 170. Преминах в Румъния да търся по-свободен и охолен живот. 3. Стоянов, ЗБВ II, 279. Тази служба започваше да му дотяга. Наистина, тя [службата] бе свързана с дълги промеждутъци от охолно бездействие. Д. Димов, ОД, 163. Ех, не е .. кой знае каква охолна поминувката ни — оскудничко живеем. Т. Влайков, Съч. П, 67. Маниерите и цялото й същество издаваха охолна слободия и горделивост на едно високо обществено положение. Ив. Вазов, Съч. IX, 89. Охолно и разглезено жц-вение не сака, не остри човека на труд. И. Груев, ССП (превод), 16. // Който е характерен за такъв живот, свързан е с такъв живот или през който има такъв живот. Вече преминаха тежки несгоди, / кръвни побои-ща, върли войни — / охолно славят те охолни дни. П. П. Славейков, Събр. съч. I,

126. По обяд .. те успяха незабелязано да прескочат ниския парапет и да надзърнат в ресторанта на първа класа. Охолната обстановка и приятната миризма на отбрани ястия ги накараха да подсмръкнат и някак виновно да се спогледат. Ал. Бабек, МЕ, 28.

5. Остар. и диал. За време — който не е зает, не е запълнен с труд, работа, ангажименти; свободен. Требувало би да имаме доста охолно време и за събрание на веществото, и за сочинение на осталата история. Г. Кръстевич, ИБ, XX. Достойно за забележ-вание е, че Негово Благородие мимо важните и тежки работи .. намерва охолно време да работи за обогатяванието на нашата книжнина. Ч, 1875, бр. 3, 107.

ОХОЛНИК, мн. -ци, м. Остар. Човек, който живее охолно, който води охолен живот. Аз пътувах в първа класа, ползувайки се с всички ония удобства, за които може да мечтае и най-големият охолник на този свят. Стр. Кринчев, СбЗР, 343. Той прекарва пред очите ни сенките на разни материално честити хора,.., като ни кани да надникнем в нравствената мизерия на тези охолници. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 152-153. Охолници, натъпкани с банкноти, с окапали коси, без зъби — минаваха из улиците с недостъпни за мен създания. Г. Стаматов, Разк. II, 135.

ОХОЛНИЦА ж. Остар. Жена охолник.

ОХОЛНИЧКО нареч. У мал. от охолно. — Ех, пък ти сега си поживей по-лекичко и по-охолничко, щом като така те жалят. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 203.

ОХОЛНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. У мал. от охолен. Палтото са прави обикновено да бъде длъжко и охолничко. 3. Стоянов, ЗБВ I, 40.

ОХОЛНИШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Рядко. Който е присъщ, свойствен на охолник. Жадуваме си ние разкошите охолнишки. Хр. Радевски, Избр. пр П, 17.

ОХОЛНО нареч. 1. Обикн. в съчет. с гл. живея. Богато, в доволство и без ограничения. И двете бяха., запазени, охранени, каквито са всички жени на богати хора, които живеят охолно в провинцията, без грижи и без нерви. Елин Пелин, Съч. IV, 195. Гледаше тя да иде у заможни хора, дето да доб-рува и да живее охолно. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 158. Най-сетне изминаха определените полети и сега го чака наградата, заслужената награда. Ще се прибере пак там,.., ще купи работилницата на бай Спиро, ще си вземе вила и кола, ще заживее охолно. П. Бобев, К, 83. А Койчови живеят сега охолно: мъжът е подначалник, жена му си носи от ново по-ново. Ив. Вазов, Съч. IX, 155. А тези фарисеи, на които / той нявга плю в пророческий си гнев, / живеят пак охолно и честито. Хр. Смирненски, Съч. I, 70.

2. Свободно, без ограничения и притеснения. Революцията за съединението се извърши леко,.., безкръвно. Тя стана толкова леко, свободно, охолно, щото беше почти игрива. Ив. Вазов, Съч. XXV, 233. Тогава., той ще се изтяга край огъня и на топло, и на видело и охолно ще си суши навущата. Т. Влайков, Съч. II, 112. Трапезата на Рашид бея беше сложена на една голяма медна синия,.., около която се сбираха десет души охолно. Ц. Гинчев, ГК, 31. Като класът на нивата роден / аз охолно отраснах на полето. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 216.

3. С гл. съм в 3 л. ед. ч. Обикн. при лич. местоим. в дат. Означава, че някъде съществуват условия някой да се чувства свободно, без ограничения и притеснения. Той пие там в кръчмата, на него свири гайдата — знам лиигок човекът богат, охолно му е, не бърза. И. Йовков, А, 8. Не ще тя отмяна! Нека на невястата да й бъде по-леко и по-охолно. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 212. За да проверя за лишен път колко е хубаво и охолно в стаята в сравнение с големия

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл