ков, Н, 10. — Имаме десет големи кутии рибени консерви. Те са скрити и хич не ги търси, защото не можеш ги намери. Ако ми дадеш единия пистолет, ще ти ги кажа.
— Охо, май и ти като баща си ще станеш джамбазин — засмя се Митко. М. Марчев-ски, МП, 191.
2. За израз на пренебрежение, присмех, ирония, подигравка. — А познанство, завързано с ядене и пиене, е по-трайно от всяко друго познанство. — И от идейното? — Охо, идейното! — засмя се саркастично Дринчев. Ст. Чилингиров, РК, 130. — Вече трети ден не съм спал нито минутка! — ..
— Охо! — засмя се капитан Петрунов. — Преди малко дремна в колата! П. Вежинов, НС, 121. — Охооо, гледай го ти! Та той бил само за нас. Ела бе, златен! Кр. Кръстев, К, 49. —Демократ ли? Такива ли са демократите? — Аз после станах сгово-рист... — Охооо, цвете за мирисане — обади се някой от публиката. К. Ламбрев, СП,
415. Вена: Татко, ти гледай Външното [министерство]. Горилков: О-хо, виж къде я тегли нея — дипломати, аташета. Ст. Л. Костов, Г, 25.
3. За израз на закана или несъгласие. — От ръцете ми го вземаш, но аз нема да ти го дам лесно. Охо, ти не ме познаваш! Ще те затрия! Д. Талев, И, 267. Охо, той не ме познава! Не знае с кого си има работа! М. Марчевски, П, 215. — Охо, до днес ако са ти търпели всички, сега няма да ти мине тъй лесно! П. Тодоров, Събр. пр II, 319.
— Фела каза, че ще доложи на ротния за това, дето без разрешение... — О-хо, да има да взема! Аз туй, дето съм взел ... хе, не за себе си съм взел... Ив. Мартинов, ДТ, 259.
— Разбираме и ние малко нещо от админи-стративности... Ако мислиш да ме бала-мосваш, охооо! Г. Караславов, Избр. съч. II, 239.
4. За израз на задоволство, одобрение, възхищение. Куно .. хвана с два пръста огром-ното крило на птицата и го разпери.
— Охо, цял метър! — възхити се той. Цв. Ангелов, ЧД, 216. О-хо! Ти си станал вече! Браво! — каза чичото, като видя племенника си. М. Грубешлиева, ПИУ, 15. За щастие, обущата се хванаха на краката й .. Да-ко не можа да се сдържи,.. — Стават! — извика той радостно. — Я стъпи, Николин-ке... Охоо, големи й са дори. Г. Райчев, ЗК, 22. — О-хо, другарю инспектор, добре дошли! — Посрещна го той прав. Н. Каралиева, Н, 47. Земете билюрова чаша,.., налейте я до половина с тая божествена влажност, закрийте с два пръста лявото си око и погледайте в нея с дясното... Охо-хо-хо, сълза, да я земе дяволът! Л. Каравелов, Съч. УП, 1-2. Той се взира не само във всеки сноп, но и във всеки клас и си избира по-пълни снопи. Охо-хо-хо-хо, какви пълни класове! Кои по-напред да избираш? Д. Немиров, Б, 118.
5. За усилване при подчертаване, изтъкване степента, величината, значителността на нещо. — Чак сега ли се връщаш? — сърдито, дрезгаво грубо запита той. — О-хо! Откога съм се върнала! — нехайно отвърна Лени. О. Василев, Т, 48. Докато се сети жена му да се развика през прозореца, време, колкото искаш, охохо. В. Пламенов, ПА, 96.
6. Възклицание за успокояване, обикн. съпроводено с милване, галене. — О-хо, о-хо!...
— зауспокоява го Крачана, но добичето, вперило и то очи в дола, заотстъпва. В. Милев, РК, 15.
7. Рядко. За израз на съжаление или съчувствие. Заприказвахме се .. и от дума на дума стигнахме до млякото. — Охо! — въздъхна дълбоко и съжалително нашата роднина. Г. Караславов, Избр. съч. П, 438-439.
8. Обикн. удълж. Вик, с който някой съобщава за себе си, известява на другите за своето присъствие и местоположение. До ушите на партизаните долетя вик: — Охо-хо-хо-хооооо! — викът се повтори и потре-ти. К. Ламбрев, СП, 256.
ОХОЛ м. Остар. и диал. Охолност. Нека се ласкаем още с надежда, че почтеният старец., ще намери време и охол да посвети на своя незабравим другар още един час. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 593.
ОХОЛ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Охолен. И така на една страна владее охола надутост, а на друга — лудо нехайство, па — и двамата в ямата! Лет., 1871, 155. „Младо радо до венчило, а охоло
— до вречило!“ Ив. Вазов, Съч. XXV, 52.
ОХОЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил.
1. Който е имотен, който притежава доста-тъчно средства и живее богато, в доволство, без ограничения. И не да речеш някои заможни, охолни хора, не, а все еснаф. Ал. Константинов, БГ, 88. Додоха си нашенци от скеля. Продумали какво продумали — знам j\u? Охолни хора, може и шега да си бият. И. Йовков, В АХ, 113. — Аз бях някога охолна, всичко имах, сега така се стекли работите, нямам нищо. БД, 1909, бр. 11, 3. Онези, които до вчера са давали милостиня, които са били богати и охолни,.., днес стоят над димящите развалини на своето положение. СПл, 1876, бр. 4, 13.
2. Който живее на свобода, свободно, без задължения, грижи, ограничения и притеснения; безгрижен. Той беше едно от онези охолни, празни момчета, които пълнят всеки обед и вечер улиците, шумят, задяват жените и мислят за леки забави. Г. Райчев, Избр. съч. II, 125. — Да ти не са уроки, Еленке: цъфтиш като гюл... Зер, младо и охолно... грижи няма. Ив. Вазов, Съч. XXV, 52. Агите се натъкмиха в двора на сарая:.. Сега те бяха по-охолни от миналата година, защото бяха малко и само свои. Ц. Гинчев, ГК, 371. О, дай ни крила! Превърни ни да можем / и ний да летим в
