ка. Веселин Стайков е един от най-извест-ните български офортисти.
ОФСАЙД м. Спорт. Засада (в 5 знач.).
— И науката е като футбола! — пошегува се Сашо. — Искахме да вкараме гол от офсайд. П. Вежинов, НБК, 338. Създаде се впечатлението, че голът е постигнат от офсайд. А В мача свириха много офсайди.
О Положението (работата) е (става) офсайд. Разг. Положението е, става опасно, критично. Само дано не ме накара да връщам заплатите! — помисли си футболистът. — Тогава става офсайд! Тонич, ГЗМ, 15.
— Англ. offside.
ОФСЕТ м. 1. Печат. Вид плосък печат, начин на печатане, при който мастилото от печатарската форма (метална плоча или цилиндър) се пренася върху междинна еластична гумена повърхност и от нея върху хартията или друг печатен материал. Има няколко вида повърхнен печат, но по-широко приложение са добили литографията и офсетът. Ил. Рашков* ПТ, 6. Икономическата изгода от офсета при отпечатването на високотиражни издания като вестници, списания и др. е голяма.
2. Вид плътна лъскава хартия (М.Филипова-Байрова и др., РЧД).
— Англ. offset.
ОФСЕТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Прил. от офсет; офсетов. Офсетен печат. Оф-сетна хартия.
ОФСЕТОВ, -а, -о, мн. - и. Прил. от офсет; офсетен. Офсетов печат. Офсетова машина. Офсетов цех.
ОФТАЛМО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който се отнася до око, който е свързан с очите, напр.: оф-талмография, офталмология, офтал-москопияи др.
— От гр. otptiaXpoq 'око'.
ОФТАЛМОГРАФИЯ ж. Мед. Описание на окото.
ОФТАЛМОЛОГ, мн. -зи, м. Мед.
1. Учен, специалист по офталмология.
2. Очен лекар, специалист по очни болести.
ОФТАЛМОЛОГЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Мед. Който се отнася до офталмология. В очната клиника., е получена нова апаратура,.. Много ще подобри работата на лекарите специалният офталмоло-гичен апарат за ултразвукова диагностика. ВН, 1964, бр. 4124, 1. Офталмологичен кабинет.
ОФТАЛМОЛОГИЯ, мн. няма, ж. Мед. Дял от медицината, който изучава устройството и функциите на окото, в който се изучават болестите на очите и тяхното лекуване. Катедра по офталмология.
ОФТАЛМОМЕТЪР, мн. -три, след числ. -търа, м. Мед. Оптичен уред за измерване астигматизма на окото.
ОФТАЛМОСКОП м. Спец. Уред за пряко наблюдение, изследване на очното дъно, на вътрешната обвивка на окото. С помощта на офталмоскопа могат да се наблюдават болестните изменения в кръвоносните съдове на очните дъна. М. Василев и др., ВБ, 261. // Такъв уред във вид на вдлъбнато огледало с отвор в средата, което насочва светлинния лъч в окото.
ОФТАЛМОСКОПИЯ ж. Спец. Метод за пряко наблюдение, изследване на очното дъно, на вътрешната обвивка на окото посредством офталмоскоп.
ОФТИКА, мн. няма, ж. Остар. у сега простонар. Охтика. „Ревността е бетер от офтиката: офтиката мъчи едного, а ревността — двама!“ Хр. Бръзицов, НЦ,
41. Цяр за офтиката (сушица). Под това заглавие намираме у „Бълг. книжици“.. един член върху съсипителната болест, наречена „офтика“, която болест пресушава живота на много младежи. У, 18/0, бр. 1, 60.
ОФТИКЯС АМ. Вж. офтикясвам.
ОФТИКЯСВАМ, -аш, несв.; офтикя-сам, -аш, се., непрех. Простонар. Охтикяс-вам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОФТИКЯСВАНЕ ср. Простонар. Отгл. същ. от офтикясвам; охтикясвам.
ОФУКАМ1. Вж. офуквам1.
ОФУКАМ2. Вж. офуквам2.
ОФУКАРЕЯ. Вж. офукарявам.
ОФУКАРЯВАМ, -аш, несв.; офукарея, -ееш, мин. св. офукарях, прич. мин. св. деят. офукарял, -а, -о, мн. офукарели, св., непрех. Диал. Ставам фукара; обеднявам, осирома-шавам. — Отец Тарапонтий.. е настоятел на библиотека „Безбожник“... — Наистина? — Честна дума..! Офукарява народът, какво ще прави. Г. Караславов, Избр. съч. II, 296.
ОФУКАРЯВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от офукарявам.
ОФУКВАМ1, -аш, несв.; офукам, -аш, св., прех. Разг. Изхарчвам, похарчвам много, без да се замислям, без да пестя; профуквам прахосвам. Защото увлечението му бе достигнало дотам, щото един прекрасен ден пленникът трябваше да грабне пленителната и да я понесе по белия свят, додето офукат голямото наследство, което получава. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 42. офуквам се, офукам се страд.
ОФУКВАМ2, -аш, несв.; офукам, -аш, св., прех. Простонар. Офъквам. — Дядо Щиляне, острижи го [ранения]/ — .. Старецът взе една от медицинските ножици и
