доста небрежно офука вонящата му брада. П. Вежинов, ЗНН, 171. „Защо ли не офукам тия косурляци [плитките] — казваше тя, — докога ще ги търпя да ми бъркат в очите.“ Кр. Григоров, ПЧ, 23. офуквам се, офукам се страд.
ОФУКВАНЕ1 ср. Разг. Отгл. същ. от офуквам1 и от офуквам се. Още едно офук-ване на печалбата и ще ни докараш до просяшка тояга.
ОФУКВАНЕ2 ср. Простонар. Отгл. същ. от офуквам2 и от офуквам се; офък-ване.
ОФШОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Иконом. 1. За фирма, компания, предприятие и др. — който е регистриран или действа, функционира, оперира в чужда страна, на място, където ползва данъчни облекчения. Офшорна фирма. Офшорна компания.
2. Който е с облекчен митнически или данъчен режим.
— От англ. off-shorc.
ОФШОРКА ж. Разг. Офшорна компания, фирма. Фирмата е регистрирана като офшорка.
ОФШОРНО нареч. Иконом. В страна или област с облекчен данъчен и митнически режим. Офшорно регистрирани фирми.
ОФЪКАМ. Вж. о ф ъ к в а м.
ОФЪКВАМ, -аш, несв.\ офъкам, -аш, св., прех. Разг. Орязвам, остригвам с ножица, ооикн. набързо и небрежно. „Аз наспро-ти мене“ — вика отдолу Чу клето, но бащата го прасне с ножицата да мълчи и продължава да стриже.. „Ще го офъкам до кожа!“— казва свирепо бащата. И. Радичков, ББ, 44. В столовата влязоха прегърбен като ръждив гвоздей мъж и жена му., с офъ-кана като на момче коса. Ст. Даскалов, ЕС,
342. офъквам се, офъкам се възвр. и страд.
ОФЪКВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от офъквам и от офъквам се.
ОХ и (удължено) о-о-ох, между м. 1. За израз на физическа болка, страдание. Ох, как се убодох! Й. Йовков, ВАХ, 92. Боли, братче, ох, как бо-ли-и-и! Л. Стоянов, X,
29. — Силен си бил, от никого не се боиш, а? — Ох, ох! — стенеше от болка дъбът. — Забрави всичко! Помогни ми! П. Бобев, ГЕ, 87. Не пий, му викам, а Недялко слуша ли? Че като опули очи: "Ох леле, умрях, ох, ще се пръсна. Ц. Гинчев, ГК, 79. Ох, душно... Не бива ли да отворим прозореца? Йв. Вазов, Съч. XXVI, 28.
2. За израз на душевно страдание, мъка, скръб, тъга. Ох, мамице, какво дочакахме! Ив. Вазов, Съч. XXII, 189. — Ох, мойте кръстци, отидоха, пепел станаха! — вайкаше се стопанинът на нивата. Ив. Вазов, Съч. XII, 21. — Ох, братко, братко! От теб§ ли намериха да искат пари, братко! Й. Йовков, ВАХ, 203. — Ох, почерниха ми, погубиха ми чедото! Какъв живот ще се живее вече, войводоо? Ст. Загорчинов, ДП I, 87. — Ох, на мама детенцето! Къде се удари, душице? Заболя ли те много? Б. Болгар, Б, 131. Ох, нашите майки черни кърпи носат. Л. Каравелов, Съч. II, 39.
3. За израз на уплаха, страх, тревога, притеснение. — Ха, пусни ме сега! — и се задър-па [Ангелина]. — Не бягай, постой! Не пущам те пак! — запали се Джонко. — Ох, ще ни видят, че тогаз... А. Страшимиров, ЕД,
35. Утре ще впрегна воловете, да те карам в града в болницата.. — Ох, не ща, не искам! Елин Пелин, Съч. III, 75. — Ох, не знам какво да кажа... — отпуща се на лакът жена му. — Знам, че е по-добре да не бързаме, друго не знам. Ст. Даскалов, БМ, 19. Сетне отиде в третата стая. Ох, тук наистина беше страшно! Св. Минков, СЦ (превод), 30. Ох, не напусто са облаци черни! П. П. Славейков, Събр. съч. I, 28.
4. За израз на неприятно чувство, досада, гняв, разочарование и под. — И аз съм бил в твоето състояние, братко мой; бил съм и по-зле и съм познал унижението — ох, това проклето унижение. Ив. Вазов, Съч. VI, 46. Ох, как мразя тия почтени господа с очила и с плешиви глави на предните чинове. Ив. Вазов, Съч. XII, 184. Всичко да било сън. Ох, какъв ужасен, мъчителен сън! Л. Стоянов, X, 37. Търчеше насам-натам припряна и оживена, и нито веднъж не я чуха да каже: ох, уморих се. И. Петров, НЛ, 92. — Ох, тези бащи, тези бащи! — въздишат жените. — Ум нямат. Пък ако стане нещо, пак майките ще страдат. П. Незнакомое, МА, 74.
5. За израз на приятно чувство, радост, наслада, доволство, умиление и под. Ох, как ще бъде хубаво, Младо. Аз не съм влизала никога в палат, нито съм сънувала царски трон. Ив. Вазов, Съч. XXI, 31. Ох, ох, как тупа сърцето ми от радост! Хр. Смирнен-ски, Съч. III, 12. — Като видях гъбичките, сърцето ми се разигра. Ох, рекох си, ще си похапна гъби! М. Марчевски, МП, 116. Ох, сладко винце! Ал. Константинов, Съч. I, 207. През туй време петлето избягало в нивята. Съзряла го Лисана. Сграбчила го и рекла: — Ох, на кака петлето! И какво си шаренко! Ран Босилек, ВП, 64. Ох, как бих искал пак да те възпея, / отново твоя чар да преживея! Ем. Попдимитров, СР, 37.
6. За израз на успокоение, утеха, облекчение и под. — А зад даскала Ковачев... видиш ли, зад даскала Ковачев — ето го, нашият Марин е! Ох, слава богу! Ст. Дичев, ЗС П, 321. Ох, света майко Богородичке, наистина тука на рахат ще бъда! — извика от радост дядо Матейко. Елин Пелин, Съч. I,
36. Ох, тогава съм спокоен за изхода на борбата. Ив. Вазов, Съч. XXII, 181. Ох, по-отлекна ми малко! Ал. Константинов, Съч. I, 240.
7. За израз на подигравка, ирония или закана. — Ако не те е страх, ела да се поборим!
