метиран вестник на Генович „Турция“. Т. Жечев, БВ, 371. Задачата да отговори бе възложена на официозния лист, който се издава в Петербург на френски език. С. Радев, ССБ II, 4Ъ5. Излязоха и печатни листчета — притурки на официозни вестници. К. Странджев, ЖБ, 27. Правителството, чрез официозния си орган, се постара да ги [студентите] кандардиса да не правят митинг. Ал. Константинов, Съч. I, 139. Дори сръбското правителство се видя принудено да оповестни по официозен ред непри-частието си към тази врява. Пряп., 1903, бр. 24, 1.
ОФИЦИОЗНО. Книж. Рядко. Нареч. от официозен. Русия запита официозно европейските правителства дали биха те одобрили кандидатурата на Мингрели. С. Радев, ССБ И, 493. Той ми каза, че Ви писал да окажете съдействие на нашия векил по тази работа официозно. АНГI, 45.
ОФИЦИОЗНОСТ, -тта, мн. няма, ж.
1. Книж. Рядко. Качество на официозен. Разговорът ни за сивия поток се води в сферата на „интелектуалната поезия“,.., засяга хора, които искрено са убедени, че воюват срещу безличието, сивотата, сухата декларативност, „официозността“. ЛФ, 1969, бр.51,2.
2. Остар. Рядко. Угодничество, раболепие, сервилност. Той пише повест и гледа да не разсърди турското „честно правителство“,.. Без тая уговорка повестта не би могло да бъде напечатана в Турция. Но нима будният българин не е разбирал официозността и условността на тая уговорка. Г. Константинов, ПР, 28.
ОФКАМ, -аш, несв., непрех. Простонар. Охкам. — Немой плачи, бабо, ами са престори на болна, зафани да офкаш и да пъшкаш.,С6НУ ЬУ1, 14.
ОФКАНЕ ср. Простонар. Отгл. същ. от офкам; охкане.
ОФЛЯНКВАМ СЕ, -аш се, несв., непрех. Разг. 1. Мотая се, размотавам се, бавя се. — По-скоро, по-скоро! — подвикваше му едно момче и той, изпотен, разкър-шен,.., тътреше куфарите... — Не се оф-лянквай, Търнов! — чу името му тя. Ст. Даскалов, ЕС, 149.
2. Шикалкавя, извъртам, опитвам се да хитрувам. — Сваляй колана! Три денонощия арест! —Другарю старшина, щом като казармата е затворено пространство — взе да се офлянква Митата, — каква кражба е това? Кой краде от дома си? Р. Сугарев, СС, 72-73.
ОФЛЯНКВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от офлянквам се.
ОФОРМЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от оформя като прил. Който има, получил е или е придобил определена форма, облик или необходимите в дадено отношение качества, свойства; изграден, завършен. Той се върна в България през 1933 година като напълно оформен художник на световно равнище. Пл, 1969, кн. 5, 39. Непрекъснато следвах основната линия на оформения у мене образ. Ив. Димов, АИДЖ, 140. В Ловеч Левски отива почти с оформено решение. Ив. Унджиев, ВЛ, 163. Али погледна продълговатото гръцко лице с лъскава брада и красиво оформени устни и позна Къбръзлията. Ст. Дичев, ЗСI, 46. // Отявлен. Преди години другарят Няголов не б§ше такъв .. оформен темерут като сега. И. Попов, ЧП, 43.
ОФОРМЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на оформен.
ОФОРМЙТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Лице, което оформя нещо, което се занимава с оформяне, оформление на книги, изложбени зали, витрини и др. Изкуството на оформителя не се състои в създаването на откъснати от съдържанието естетични самозадоволяващи се по форма ефекти, а в търсенето и прилагането на онези средства, които най-вярно и реално ще изразят съдържанието на книгата. НТ, 1955, 5.
ОФОРМЛЕНИЕ, мн. няма, ср. 1. Оформяне, оформяване. Именно поради тази вътрешна музикалност .. неговите [на Яворов] песни лесно се поддават и на музикал-но оформление. Лит. XI кл, 80. При предаването на ръкописа в издателството Иван Димов изказа две желания: редактор на книгата да бъде Георги Константинов, а художествено оформление и изработването на корицата да се поверят на народния художник Борис Ангелушев. Ив. Димов, АИДЖ, 182. Художественото оформление [на пиесата] е поверено на художника Кап-луновский. РД, 1950, бр. 180, 2.
2. Външен вид, резултат от оформянето на нещо, начин, по който нещо е оформено. Трябва да си припомним прекрасното оформление на някои големи обществени сгради в столицата. С. Северняк, ОНК, 220. Илюстрациите., допринасят за прекрасното оформление на книгата. ЛФ, 1958, бр. 10, 4. Подредените с голям вкус и умение книги имат прекрасно външно оформление. ВН, 1960, бр. 2о16,4.
ОФОРМЯ. Вж. оформям.
ОФОРМЯ. Вж. оформявам.
ОФОРМЯ СЕ. Вж. оформям се.
ОФОРМЯВАМ, -аш, несв.; оформя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Придавам някаква, определена форма на нещо; оформям. Двете напредващи групи, които пър-воначално се бяха врязали една в друга, отново почнаха да оформяват линиите си. П. Вежинов, ВР, 122. Пред лицето на къщичката оформиха алеи, заградиха ги с тънки варосани летви. С. Северняк, ОНК, 96.
