Page:RBE Tom10.djvu/950

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


смутимо постоянен в намеренията. Ст. Дичев, ЗС I, 213. Тръбен знак. И след сигнала пак / става тихо, непонятно тихо... Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 121.

2. Обикн. с гл. съм, изглежда, вижда ми се и под. и със следв. подч. доп. изр. а) Означава, че не може да се разбере, схване как нещо се извършва, става или да се обясни нещо. Непонятно е как властта се решавала да изведе още верните си бойци из Белград, след като там размирието било в пълен ход. В. Мутафчиева, КВ, 128. В чивени-те има само вода от реката, домати и едро нарязана риба, но като уври, чорбата става толкова вкусна, че е непонятно откъде се взема този упойващ ароматен дъх.

С. Северняк, ОНК, 116. б) Обикн. при лич. местоим. в дат. Означава, че някой не може да разбере, схване как нещо се извършва, става. Неофит каза, че му е непонятно как простият народ може да коли големците, които имат кралството, войската и топовете. Вл. Свинтила, СЗЗ, 353.

НЕПОНЯТНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от непонятен; неразбираемост, необяснимост. Не можеха да го разберат, той [Самуил] ги плашеше със своята непо-нятност, словата му излизаха вън от стария, познат ред на нещата. А. Дончев, СВС, 633. Художникът, поставен сред действителността, трябва да гледа, .., разбира и тълкува, за да не потъне и се удави в нея, в нейната непонятност и безответност. Ал. Гетман и др., Б, 124. Клод Моне е роден в Париж — .. Поради небрежността на критиката и непонятността на изкуството му за масата той бива забелязан едва в 1866 г. Р, 1927, бр. 237, 3.

НЕПОПРАВИМ, -а, -о, мн. -и, прил.

1. За грешна стъпка, беда и под. — който не може да бъде поправен, чиито отрицателни последици не могат да бъдат заличени, отстранени. По тия злополучни проверки ние изхарчихме на вятъра милиони думи, ..; а най-непоправимата загуба е безценните дни, изгубени напразно. Ив. Вазов, Съч. X,

78. — Изслушай ме .. Аз ти измених .. как стана това не зная... Туй е непоправимо какво мога да направя? Г. Стаматов, Разк. I, 95. Людмила мълчеше и хапеше устни, в очите й имаше и срам, и отчаяние. Тя беше направила непоправима грешка. Ем. Манов, ДСР, 36. Мисълта, че след превземането на София Муткуров ще прати войска да преследва детронаторите, му даваше [на Стамболов] големи безпокойства: каква непоправима беда, ако след триум-фалното връщане на княза гръмнеше по света новината за едно сражение между негови партизани и негови врагове! С. Радев, ССБ II, 199. Бързо обърнаха глави към Райка и само като я погледнаха, разбраха, че бе станало нещо непоправимо: по лицето на момичето, разтворило широко очи и загледано през мрежестото перде на прозореца, се беше отпечатал смъртен ужас. Д. Ангелов, ЖС, 486. Извърши непоправима глупост. А Сполетя ме непоправимо зло. А Непоправим грях. Непоправимо нещастие. Непоправимо престъпление.

2. За лоша привичка, отрицателно физическо или душевно качество и под. — който не може да бъде отстранен, премахнат или променен. Като крайна последица от непоправимия навик на моята съпруга да тира-низира болните с литература, аз останах най-сетне Само един глухоням пациент. Св. Минков, ДА, 42. Дрянков твърде рано проявява едно странно безгрижие, подхранвано от гуляйджийския му характер и от непоправимото му увлечение в картоиграчес-тво. М. Кремен, РЯ, 319. На грозния в главата се забила / тогава мисълта, / че огледалото вина тук има / за грозотата му непоправима. Хр. Радевски, Б, 36.

3. За човек — който не може да промени някоя основна своя, обикн. отрицателна характерна черта, цялостния си характер или мироглед, изразени чрез следващото съществително. Аз съм непоправим оптимист и твърдо вярвам, че ако и ний посветим себе си и своята съдба на работа в настоящето за българина са възможни добри дни. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 16. Беше предложил на жена си да отидат да живве-ят у баща й. Христина изпадна в ужас. Какво ще кажат хората? .. Как могат да му минават през ума такива глупости? Непоправим човек! Ем. Станев, ИК III и IV, 398. „По-добре глад, отколкото бавна и продължителна смърт!“ думах си аз с упоритостта на непоправим мечтател. Стр. Кринчев, СбЗР, 350. Обещания, клетви, .. помагаше ли всичко това, когато той си бе неизменно същият роден, непоправим ревнивец! Д. Калфов, Избр. разк., 99. [Елисей] извади едно мамулче из джоба си, .., разчупи го и завря парчетата с длан в лакомите уста на биволиците! Бреей, пък не си го дал на кравичките!.. Непоправим частник! почуди се Здравко. Ил. Волен, МДС, 164. Непоправим наивник. Непоправим скъперник. Непоправим скептик. Непоправим глупак. Непоправими пияници. // Който има недопустимо поведение, а не го поправя. За по-късо или по-дълго време благодетелите му се отказваха от него и търпяха лудориите му, като зло и непоправимо дете. Й; Йовков, ПК, 33. Подир трикратндто предупреждаваще извикване на оощия надзирател, непоправимия ученик изкарваха отпреде пред седалището и му окачваха на врата една от таблите. Ив. Вазов, Съч. X, 153. Родителите даваха непоправимите си деца на бакърджии „да ги вкарат в пътя“. Ив. Коларов, Е, 24.

4. Като същ. непоправимото ср. Грешна стъпка, беда и под., която не може да бъде поправена, чиито отрицателни последици не