Page:RBE Tom10.djvu/856

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


от действие, чрез които да се изпълни, да се осъществи нещо предвидено, обещано или заповядано. — Знаете ли как се наказва неизпълнение на заповед в бойна обстановка? Кл. Цачев, СШ, 185. Не говоря за дейността [на конспираторите] по селата, която дезорганизираше държавните служби и подстрекаваше селското население към неизпълнение на задълженията му към държавата. К. Георгиев, ВБ, 93. Неизпълнение на държавните доставки. Неизпълнение на дневна норма. Неизпълнение на годишния план.

НЕИЗПЪЛНЙМ, -а, -о, мн. -и, прил.

1. Който не може да се изпълни, направи, осъществи, реализира; неосъществим. На всяка цена ще изпълним задачата! Значи, има нещо, което прави задачата неизпълнима или трудно изпълнима. Бл. Димитрова, Лав., 69. Проблемата за проникването в между планетните пространства е твърде сложна, но не и неизпълнима. ВН, 1958, бр. 2098, 4. Неизпълнимо обещание.

2. За мечта, желание и под. — който не може да се сбъдне; нереален, невъзможен, неосъществим. В главата на Вълко забръмчаха разни мисли, една от друга по-чуднова-ти и по-неизпълними. К. Петканов, П, 72. Тая топлина събуждаше отдавна заглъхнали спомени, ражоаше нови мечти и копнежи. А всичко беше тъй неизпълнимо, тъй мъчително. В. Геновска, СГ, 111.

НЕИЗПЪЛНЙМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от неизпълним; неосъществи-мост. Неизпълнимостта на разпореждането е очевидна.

НЕИЗПЪЛНЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който не изпълнява задълженията си; небрежен. Неизпълнителен ученик. Неизпълнителен служител. Неизпълнителен персонал.

НЕИЗПЪЛНЙТЕЛНОСТ, -тта, мн. ня ма, ж. Отвл. същ. от неизпълнителен; небрежност. В работата не трябва да се допуска и най-малка неизпълнителност и недобросъвестност.

НЕИЗПЯН, -а, -о, мн. -и и неизпени, прил. Поет. За песен и под. — който не е изпян; неизпят. Някогашни неизпяна песен. П.П. Славейков, Събр. съч. III, 151. Дето и да ида -/ се си ти при мен -/ песен неизпяна,/ плам неизгасен. Ц. Церковски, Съч. I, 124.

НЕИЗПЯТ, -а, -о, мн. неизпети, прил. Поет. За песен и под. — който не е изпят; неизпян. А ти, прекрасна Полихимния,/ скръбта си тежка утеши,/ и неизпетите ми химни/ в сърцето на света сложи! Т. Траянов, П, 142. Край някой дънер стар, дебелокорест/ далече в глъхналите планини/със песни неизпети той ще падне / наместо него кой ще ги изпей? Бл. Димитрова^, 176.

1. За работа, дейност и под. — който не е направен, извършен в необходимото количество и качество; несвършен. Неизработе-на норма.

2. Остар. Необработен. Истите гальони, които донасят неизработените, суровите стоки, разнасят изработените по вейте страни на света. БО, 1874, бр. 3, 12. Един диамант неизработен, но добър за работе-ние, чини от 50 до 100 франка. Ч, 1870, бр. 5, 158.

НЕИЗРАВНЕН, -а, -о, мн. -и, прил.

1. Който не е изравнен, изгладен и има неравности. Колкото по-неизравнена е тази повърхнина, толкова по-голямо е изпарението на влагата от самата почва и толкова по-малко влагата ще остане за самите растения, които ние отглеждаме. Пр, 1952, кн. 5, 53.

2. Който не е равен, еднакъв с друг; различен. Плодовете са неизравнени по големина. П. Маринов, ССБ, 159.

3. За гроб — на който не е извършен ритуала равняване, изравняване, който според православната религия се извършва на четиридесетия ден от смъртта: На годишнината от смъртта на поета вече една цяла тълпа отслужват панахида на неизравне-ния му гроб и инициаторът на тоя помен се осмели да каже нечути дотогава и неразбрани досега думи. П.П. Славейков, Събр. съч. IV, 130. По напречна алея вляво,.., те стигат до един старинен саркофаг от бял камък. Току до него пред неизравнен още гроб се тъмнее неподвижната фигура на висок, прегърбен мъж. М. Кремен, РЯ, 3-41 •

НЕИЗРАЗЙМ, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. 1. Който не може да бъде доловен, разбран достатъчно ясно, да получи определен израз. Настръхналите му нерви болезнено възприемаха всеки звук, сякаш беше се пренесъл в някакъв мистериозен свят, в който се откриваше неизразимата тайна на всяко нещо. Ем. Станев, ИК III и IV, 293.

Днеска хората искат нещо по-възвише-но,.., неуловимо и неизразимо... прошепна Костадина за оправдание. Ст. Даскалов, ЕС, 327. // Който не може да се изкаже, разкаже, опише с думи. Тъмните му очи блеснаха с необикновена нежност и в откри-тостта на неговия поглед Христина пак долови същото неизразимо с думи внушение. Ем. Станев, ИК I и II, 456. Сега гледаше някак уплашено Милена и вярваше, че тя се моли от страх пред нещо голямо, много зло и неизразимо с думи. И страхът неусетно го облада. А. Христофоров, А, 114. "В природата има нещо, което е неизразимо с думи човек трябва сам да го подслуша от нея. " А. Илиев, БР, 1930-1931, кн. 3, 100.

2. Обикн. за чувство, мисъл, усещане и под.

— който е много силен и не може да се опише, изкаже с думи; неизказан, неописуем, неимоверен, невероятен, изключителен. Тя го завари в горната стая, че се превиваше и

НЕИЗРАБОТЕН, -а, -о, мн. -и, прил.