Page:RBE Tom10.djvu/783

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


мъж, защото по главата му растяха дълги косми .. Лицето му беше светло,.. Той не знаеше, че го наблюдавам, това беше недис-кретно от моя страна. П. Вежинов, СП, 29.

3. Който съществува или се проявява така, че привлича вниманието върху себе си, прави впечатление, натрапва се. Това недис-кретно събиране смущаваше всички присъ-ствуващи. Н За цвят, дреха, начин на обличане и под. — който е много ярък, подчертан и се натрапва; крещящ. Недискретен грим.

НЕДИСКРЕТНО. Нареч. от недискретен. Книж. Тя информираше недискретно приятелките си за най-интимните си преживявания и приключения. Л Обличаше се предизвикателно, гримираше се недискретно, държеше/се дръзко, сякаш искаше да бъде непременно забелязана навсякъде и от всички.

НЕДИСКРЕТНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от недискретен.

НЕДИСЦИПЛИНИРАН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не спазва, не съблюдава определен ред, който нарушава дисциплината. Той е най-недисциплинираният работник на гарата. Всеки месец отсъствува от работа по няколко дни. М. Марчевски, П, 167. — Искам да предваря и предварвам организацията от един недисциплиниран и самолюбие дърдорко. Ст. Дичев, ЗС II, 588. Недисциплиниран ученик.

НЕДИСЦИПЛИНИРАНО. Нареч. от недисциплиниран. Учениците се държат недисциплинирано в час.

НЕДИСЦИПЛИНИРАНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от недисциплиниран. Най-малката недисциплинираност при подготовката на материалите го дразнеше. Ст. Поптонев, НСС, 152. За недисциплинираност Левски осъждаше Д. Общий. Г. Бакалов, Избр. пр, 207. Важна пречка е работата на предприятието беше лошото състояние на машинния парк, главно поради недисциплинираността на техническия ръководител. РД, 1950, бр. 352, 2.

НЕДИФЕРЕНЦЙРАН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. При който липсва, няма диференциация. Недиференциран подход към социалните явления.

НЕДНИ. Вж. н е д е н.

НЕДНЬО м. Остар. и диал. Неодобр. В обръщение — никаквец, негодник, негодяй. ^— Да турим четири оки месо за варено, три оки риба, едно агне за... Какво казваш, бре неднъо! Целият град ли ще да гостим! м. Балабанов, С (побълг.), 89. Добре да патиш, неднъо! Требаше ти тебе нещо повечко! Требаше господарят да тя награди с по-добра строгост за безсрамността Рги! М. Балабанов, С (побълг.), 96.

НЕДО-. Сложна глаголна представка, с която се образуват глаголи със значение: извършване на действие, което не се изчерпва, не се извършва докрай, напр.: не-добелвам, недовиждам, недопичам, недочитам и др.

НЕДОБЕЛВАМ1, -аш, несв.\ недобеля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Не избелвам нещо докрай; недоизбелвам1. Младата на старата каже:/— „Платно белиш, да го недобелиш“. Нар. пес., СбВСтТ, 409. недо-белвам се, недобеля се страд.

НЕД ОБЕЛВАМ2, -аш, несв.\ недобеля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Не обелвам, не избелвам нещо докрай; недоизбелвам2. недобелвам се, недобеля се страд.

НЕ Д ОБЕ Л В АНЕ1, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от недобелвам1 и от недобелвам се; недоизбелване1.

НЕДОБЁЛВАНЕ2, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от недобелвам2 и от недобелвам се; недоизбелване2.

НЕДОБЁЛЕН1, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от недобеля1 като прил. Който не е избелен докрай, изцяло; недоизбелен1. Вчера са оттук минали/ дор три синджиря със роби: ../третият синджир, Стоене,/се отбор моми отбрани /../ Кога момите викнеха:/ „Или е язък, божне ле,/ ..,/ за наште тънки дарове,/ тъкани, недотъкани,/ белени, недобелени!“ Нар. пес., СбГЯ, 34-35.

НЕДОБЁЛЕН2, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от недобеля2 като прил. Който не е обелен, избелен докрай; недоизбелен2. Тя още държеше ножа и недобеления картоф в ръце, които едва забележимо трепереха. Ем. Коралов, ДП, 70.

НЕДОБЁЛЯ1. Вж. недобелвам1.

НЕДОБЁЛЯ2. Вж. недобелвам2.

НЕДОБИТ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Който не е убит напълно, докрай, окончателно; недоубит. Остави го насред, като недобито куче. П.Р. Славейков, БП II, 13. Като недобито куче (псе); като недобит смок. Разг. 1). В съчет. с ходя, влача се и под. Едвам, с последни сили, изнемощяло (ходя). Ела при нас, ще кажат, и ще ти е изо рано, и ще ти е награпено. Но щом се делиш, влачи се сам като недобит смок. Ст. Даскалов, БМ, 16. 2). В съчет. с вия, скимтя и под. Силно и жалостиво (вия). А малкият Хуан, затворен в тъмния и мръсен хамбар, виеше като недобито псе. Б. Шивачев, ПЮА, 232. Често тя падаше внезапно в някой кът на къщата или под стряхата,.., лежеше дълго и скимтеше болезнено и страшно като някое недобито псе. Елин Пелин, Съч. III, 71.

НЕДОБОР м. Недосъбрана парична сума от данък, дълг или друго плащане. Дойде финансов инспектор и начете кооперацията с чудовищни глоби и недобори. А. Гу-ляшки, Л, 469. Поради отдалечеността на полицията архивата изгоря напълно, а населението се отърва от хиляди левове да-