Page:RBE Tom10.djvu/72

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


то цар беше казал, не ще ми обръсне брадата, но аз го наврях в орехова черупка и го накарах да прибере първата си жена. Ив. Вазов, Съч. XIV, 21. Навирам / навра в (пред) очи<те> (лицето, носа); навирам/навра под (пред) носа на някого нещо. Разг.

1. Съвсем отблизо показвам нещо на някого като доказателство за правотата, истинността на нещо или за да му обърна внимание върху нещо. — Чете ли днешните вестници? Ето, гледай! Той почна да ги навира пред лицето ми и да вика окаяно и истерично. Елин Пелин, Съч. IV, 135. Трифон почервеня,.., после извади часовника си и го показа на Людмила. Я скривай солницата си! извика Бешемлията. Какво току я навираш под носа ни! А. Гуляшки, СВ, 213.

2. Настойчиво и досадно напомням на някого за нещо; навирам. Тихото спокойствие на гората по някакъв необясним начин преливаше в него,.. Само тук, в гората, той неясно и смътно долавяше смисъла на тая досадна дума, която непрекъснато му навираха в очите природа. П. Вежинов, БГ, 141. — Стига сте навирали в очите ни заслугите си към нас обаждаше се и заекът. Заявявам ви, че не се нуждая от помощта ви. Имам сили да се разправя сам с враговете си. Ем. Станев, ПГВ, 14. Навирам се / навра се в <мнша> дупка. Разг. Скривам се, обикновено така, че никой да не ме намери. Изкъртиха [катюшите] зъбите на вълка. Сега той бяга и не знае в коя дупка да се навре. А. Каралийчев, НЗ, 76. — Да се завирате в най-забутаното място!.. И това ми било приятели! Наврели се в миша дупка!... Ст. Стратиев, СВМ, 14. Навирам се / навра се в земята (вдън земя). Разг. Скривам се, изчезвам отнякъде поради уплаха, от срам и под. Война разбирам аз да стане всичко на прах и пепел, та да се чудите като мене на времето къде в земята да се наврете! ВН, 1960, бр. 2739, 4. — Излез! Няма! извика категорично под тезгяха магазинерът.. Стой пък? То аслъ там ти е на тебе мястото, че с какъв сурат ще се покажеш да погледнеш хората, когато влязат да пазаруват? Вдън земя се наври, некадърнико, че да не бера и аз срамотиите покрай тебе! Тарас, СГ, 56. Навирам се / навра се в краката на някого. Разг. Постоя-нно ходя, съм при някого с цел да бъда харесан, да получа облага и под. Онези пък, които по-рано, когато той имаше и власт, и беше силен, се навираха в краката му и му се подмазваха, явно го избягваха, като че той бе молепсан. Г. Караславов, ОХ, IV, 314. Навирам се / навра се в огъня. Разг. Излагам се на голяма опасност. Днес той пак намина към старата вещица и пак видя жени с болни деца в двора й. Ходят значи, ходят скришом, сами се навират в огъня. Г. Караславов, Избр. съч. II, 144. Навирам се / навра се в очи<те> (под носа) на някого. Разг. Привличам вниманието на някого. Той се смееше на преследванията и дори за ужас на мнозина комитетски люде сам търсеше случай да се навира в очите на властта. Ст. Дичев, ЗС II, 483. Той нито веднъж не погледна Сърбина, но това не пречеше сиянието на бялата му риза да се навира в очите му. Й. Радичков, ГП, 71. Войнишките постове не си правят труд да разберат накъде се движи забързаният офицер. Те знаят войнишката мъдрост да не се навират под носа на началството за и{яло и нещяло без заповед. 3. Сребров, Избр. разк., 92. Навирам се / навра се в помията (в калта). Разг. Попадам в ситуация, в която се извършват нечестни, недостойни действия. В къщата му постепенно се навъртаха несретници.. Старият Отчев го съветваше да не се навира в помията. Булкин се съгласяваше, но не можеше да устои на милостта си. Д. Вълев, Ж, 66. Навирам се / навра се в ръцете на някого. Разг. Сам ставам причина да се срещна, да бъда с някого, който да ми причини неприятности. — Та те [полицаите] биха били най-големите глупаци, ако не са следили бащината ти градина. А ние щяхме да сме още по-големи глупци, ако бяхме се наврели в ръцете им. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 223. Герчо цял се разтрепера, когато забеляза страшния човек [лихваря]. Цяла година е избягвал той срещата с него, а сега сам му се навря в ръцете. Ц. Церковски, Разк., 204. Навирам се / навра се в устата на вълка. Разг. Излагам се на голяма опасност в резултат на свои собствени действия. — За Маджарско тръгвам.. Това вече не бе очаквала:- Ос-ман,.., сам се навираше в устата на вълка.. Преди да стигнеш, ще те очистят. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 230. Колачев връчил молба за разрешаване на утрешното събрание. Приставът прочел молбата и наредил да го арестуват. Кой е решил това? .. Кой го е карал да се навира сам в устата на вълка? Г. Караславов, ОХ III, 98-99. Навирам се / навра се между тоягите (между шамарите). Разг. Сам се поставям в неблагоприятно положение, обикн. като попадам в спор между други хора, в който нямам желание да участвувам. — Носил си дивит и книга, а? Ще рече, отдавна си намислил да изкоп-чиш писмо от нас, а един дявол знае какво ще туриш вътре кой го чете? Пък ние., сами ще се наврем между тоягите, така ли?... В. Мутафчиева, ЛСВ I, 450. Навирам се / навра се под бича (под камшика) на някого. Разг. Сам ставам причина някой да ме тормози. — Ти, братко, по-добре не се навирай под бича на Вълкан, иди някъде. М. Смилова, ДСВ, 265. Навирам си / навра си носа (гагата, лицето, зурлата) някъде. Разг. Проявявам интерес, меся се там, където не ми е работа. Всички знаяха, че щом светне в джамджията, вътре е началникът, който изпълнява своята длъжност и, като тъй, няма защо да си навират гагата там,