Page:RBE Tom10.djvu/443

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


жеше да приеме и още повече се задавяше. Д. Талев, С II, 85. Той [учителят] беше се врекъл на старите, че ще се грижи докрай за Дико, който за всичко имаше нужда от една близка ръка, да го води и напътва. Г. Райчев, Избр. съч. I, 96. Той умееше да на-пъти всекиго, да му каже по една хубава приказка. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 372. Мама ми нарежда да се поизмия хубаво, по-изчиства ми дрехите, стъкмява ме добре и като ме напътва как да се държа там, изпраща ме до вънка. Т. Влайков, Пр I, 32. напътвам се, напътя се страд. У него също имаше не малко трески за дялане, но поне добрите му намерения бяха безспорни, трябваше само да се насърчат, да се напъ-тят към добра цел. Л. Стоянов, П, 405-406. НАПЪТВАМ СЕ несв.\ напътя се св., не-прех. Разг. Насочвам се, тръгвам в определена посока, към дадено място; упътвам се, запътвам се. Колата улови наляво, мина по зелената равнина и се напъти към източ-ната посока. Ив. Вазов, Съч. X, 51. През стъклото никаква материална частица не може да мине никаква миризма не може да излети, следователно не от обонятелни възприятия мухата се напътва към месото. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 126.

НАПЪТВАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Отгл. същ. от напътвам и от напътвам се; упътване, насочване.

2. Напътствие. И като посочи собствената си работа за пример, като даде още много съвети и напътвания, Нейко хвърли последен поглед към нивата и си тръгна за село. Й. Йовков, Ж 1945, 79. Неоживени от някакви топли и сърдечни напътвания от страна на учителя,.., те [правилата], макар и повтаряни всяка събота, едва ли упражняваха някакво усетно влияние върху поведението ни. Т. Влайков, Пр I, 221.

НАПЪТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. и диал. Попътен. И пак си подума: Ладията има вятърът напътен и в един час отгоре ще пристигне. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 122.

НАПЪТИ нареч. Диал. От време на време; понякога. [Биволицата] ста!ка ленива. Повече лежеше .. Напъти, както лежеше, ще просне крака и глава на земята, като умряла. Ил. Волен, МДС, 102. Калина не знаеше точно къде и кога е влязла змията в нея, но беше убедена, че има змия. Напъти я усещам като шава ей тука, на сърцето ми посочи тя областта на стомаха. П. Велков, СКН, 52.

НАПЪТСТВАМ. Вж. напътствувам.

НАПЪТСТВАНЕ ср. Отгл. същ. от напътствам и от напътствам се; напътству-ване, напътване.

НАПЪТСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. За дума, думи — в който се съдържа напътствие. — Я се поставете вие на мястото на обикновения простичък войник,.. Без вестници, без редовна поща, без една напътст-вена и окуражителна дума на командира, той е живял в мъгла, в една постоянна тревога какво става по другите фронтове в България. П. Вежинов, ВР, 189-190. Милата ни майка! Дали в тая страшна зимна нощ, когато говорехме за бъдещето, пред-чувствувайки близкия си край, тя нарочно ни каза тия топли напътствени думи, които после никой никога не ни повтори? А. Михайлов, ДШ, 71. Тук неволно си спомням отново / в тоя час на сърдечен отчет / за доброто напътствено слово, / за последния бащин завет. Н. Марангозов, НП, 34.

НАПЪТСТВЕНО нареч. Като се изразява, изказва напътствие. — Ти, бате, наливаш вода в чужда воденица смъмри го напътствено Киро, като останаха сами. Г. Караславов, ОХ II, 455.

НАПЪТСТВИЕ, мн. -ия, ср. Обикн. мн. Думи, с които се показва, посочва как някой трябва да постъпи (постъпва), да извърши нещо и под.; напътване, наставление, съвет. Той даде указания как да бъде подредена спалнята и когато се върна от болницата; видя, че жената не бе лишена от чувство за ред и е разбрала напътствията му. Ем. Станев, ТЦ, 31. Правеше ми удоволствие, че всяка моя дума, всяко обяснение и напътствие се приемаха, обмисляха, прилагаха. Ив. Димов, АИДЖ, 115. Той [Павел] й [на Ирина] четеше сухо напътствие за обществения дълг, за труда, за възможността да стане фабрична лекарка. Д. Димов, Т, 678. В автобазата беше винаги шумно — .. Даваха се напътствия,.., гърмяха форсирани мотори. К. Калчев, ДНГ, 86.

НАПЪТСТВУВАМ, -аш и НАПЪТСТВАМ, -аш, несв., прех. Давам напътствие, напътствия; напътвам, съветвам. Тя продължи да ме напътствува с топли думи, аз я слушах виновен и се заричах в себе си никога вече да не бързам. А. Михайлов, ДШ, 7. Той [Левски] умееше да разпитва, а рядко говореше за себе си; той неусетно напътствуваше, без да се натрапва. Ст. Дичев, ЗС II, 174. — Аз ти благодаря за предупреждението, но ти не си прав. Русин говореше бавно, с достойнство и излезе, че не баща му дава съвети, а той напътствува баща си. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 157. Какво благородство, .. излъчваше той! Как хубаво, благо и мъдро ми говореше и бащински ме напътствуваше. СбЦГМГ, 122. напътствувам се страд.

НАПЪТСТВУВАНЕ, ср. Отгл. същ. от напътствувам и от напътствувам се; на-пътстване, напътване, съветване.

НАПЪТУВАМ СЕ, -аш се, св., непрех. Разг. Пътувам много, в голяма степен, до насита. Напътувахме се за тази година обиколихме с кола цяла България.