Page:RBE Tom10.djvu/267

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


мин. св. -йх, св., прех. Окосявам известно или голямо количество от нещо. Отивам да накося малко сено за кобилките. К. Петка-нов, ЗлЗ, 97. — Ще накося един нарън меко сено от ливадата ще ти постеля. А. Ка-алийчев, ПГ, 37. Бабата накарала бащата а накоси една кола априлско сено с още работливи сокове. Той послушал, накосил сено. Д. Вълев, Ж, 20. Тоя го сенник сградиха бойците на цар Ахила, / борови греди сякоха и го отгоре покриха / със сребровласа тръстика, що накосиха в лъката. А. Раз-цветников, Избр. пр III, 66. накосявам се, накося се страд. накосявам си, накося си възвр.

НАКОСЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от накосявам.

НАКРАДА. Вж. накрадвам и на-краждам^

НАКРАДВАМ, -аш, несв.\ накрада, -èrn, мин. св. накрйдох, прич. мин. св. оеят. накрал, св., прех. Открадвам много, доста неща или голямо количество от нещо. Селяните са накрали от стопанството земеделски сечива и тонове жито и царевица. Ни-колчо .. презирал сиромасите и честните работници .., на които бащите не са накра-ле достатъчно за тяхното наслаждение. Л. Каравелов, Съч. VII, 62-63. накрадвам се, накрада се страд. накрадвам си, накрада си възвр.

НАКРАДВАМ СЕ несв.\ накрада се св., не-прех. Крада много, до насита. — Вреждат се либералските кучета! Вратът му [на Лоев] почервеня, ноздрите му се разшириха и мустаците му се приповдигнаха леко. Накрадоха се, набесуваха се. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 105.

НАКРАЖДАМ, -аш, несв.(диал.); накрада, -èm, мин. св. накрйдох, прич. мин. св. деят. накрйл, св., прех. и непрех. Накрадвам. накраждам се, накрада се страд. нак-раждам си, накрада си възвр.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАКРАЙ предл. и нареч. I. Предл.

1. Означава близост до границите, края на предмет или място; на края, в края. Златан яхна белия си жребец и мина гордо през улиците. Накрай града, откъм шосето, го посрещна нощта. К. Петканов, БД, 5. Милият Гриша! Той седеше винаги накрай трапезата, в сянка, до самата врата. А. Каралий-чев, С, 251. Накрай нашето село има гора чифлишка гора. Г. Райчев, Избр. съч. I, 157.

2. Остар. Означава осъществяване на нещо в края на някаква проява, действие. Въодушевен от едно такова небивало дотогава събрание, накрай службата държах реч. Р. Блъсков, СбНУ XVIII, 575.

II. Нареч. Остар., сега просто нар. Накрая. В нашето преградие накрай издига ся един красен хлъм. АНГ I, 137. Скоро настъпи и зимата със снежните си виелици, лудя,

трупа преспи и накрай си отиде. П. Бобев, ГЕ, 29. И пак той [Друмев] накрай, преди да се реши да напусне дружеството,., заклеймява открито тия мними дарители заради коварното проваляне на един благороден почин. М. Арнаудов, БКД, 142. — Става, щото става рекла Лиса злобна, ала аз тука грозде ще си зобна! Па събрала вежди,., мислила, кроила и накрай решила скрила се в тревата. А. Разцветников, ОНН, 9-10. — Шушука се из града, че българите сега като си направиха своя черква,., щяли да се отделят съвсем от гърците.. Предсказвам ви го .., каза накрай Величко, то ще бъде, кога да е. Ил. Блъсков, ДБ, 99-100. А и знаете ли в такива случаи за извинение какво казват накрай мнозина? Лат., 1885, кн. 9, 19. Другите народи, които населяват Турция са евреите .. Накрай има и немци, руси и по градищата доста европейци, от западните. С. Бобчев, ПОС (превод), 52-53.

о Излизам / изляза накрай. Остар. Постигам нещо, някакъв положителен резултат. Като чловек в най-голяма мяра добросъвестен, той изкарваше накрай всяка работа, за която ся заловяше. И. Груев, СП (превод), 18. Германците си избрали друг император, а папа изново вторий път го проклял. Сега Хенрих видял, че в това може ся излезе накрай само с оръжие. И. Груев, КВИ (превод), 79. Накрай света. Разг. Много далече, безкрайно далече. Тез птичета идват от презморски стрцни,иот островите, що са накрай света. И. Йовков, В АХ, 12. Ще кажеш, за тия пусти пари накрай света отива човек. Л. Александрова, ИЕЩ, 158. Хер Албрехт.. каза нещо патетично, което трябваше да значи, че е готов да върви с войводата накрай света. Л. Стоянов, Б, 153.

НАКРАЙНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Техн. Неголям, обикн. островърх предмет, приспособление, което се закрепва към края на друг предмет като негова част с раз-лично предназначение; наконечник. Завин-пгих накрайника на маркуча в разклонителя, който се подаваше от стената. А. Радева, С (превод), 7. По магазините се продават специални кабелни накрайници, в които са поставени съпротивления. НТМ, 1961, кн. 5, 29. Като докосвате с накрайника на електрописалката металическото изделие,.., вие включвате намотката на бобината. НТМ, 1966, кн. 214, 61.

НАКРАЙНИКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Техн. Който се отнася до накрайник. На фиг. 387 е показан пневматичен инструмент с удар но действие.. Той се състои от цилиндъра, в който се движи буталото, което нанася удари върху накрайника на работния инструмент, закрепен в накрай-никовата втулка. Д. Христов, СПМ, 437.

НАКРАСЯ. Вж. накрасявам.