Page:RBE Tom10.djvu/210

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


НАДЪДРЯМ СЕ несв.; надъдря се св., не-прех. Дъдря до насита; наприказвам се, наговарям се2, наговорвам се2, набъбрям се, набърборвам се, надумвам се2, надърдорвам се.

НАДЪДРЯНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от надъдрям и от надъдрям се; напри-казване, наговорване2, наговаряне2, набър-борване, набъбряне, надумване2, надърдор-ване.

НАДЪЛБАВАМ, -аш, несв.; надълбая, -аеш, мин. св. надълбах, се., прех. Дълбая голямо количество, много неща или нещо на много места. Кълвачът е надълбал стеблото. А Надълбах много дупки за дървета. надълбавам се, надълбая се страд.

НАДЪЛБАВАНЕ ср. Отгл. същ. от надълбавам и от надълбавам се.

НАДЪЛБАЯ. Вж. надълбавам.

НА ДЪЛБОКО нареч. 1. На голяма дълбочина, дълбоко във вътрешността в отвесна посока от повърхоността на нещо. Богдан му [на овчарчето] заповяда: Зарови шилето надълбоко да не го ядат кучетата! К. Петканов, X, 204. Като седнаха да вечерят, Лазар разказа каквото знаеше за газта. От земята извира. Гъсто като катран. Продупчат надълбоко и започва да извира. Д. Талев, ПК, 23. Корените растат в почвата скрито от нашите очи и затуй ние не си и представяме колко надълбоко и нашироко те се разпространяват в почвата. Бтн. V и VI кл (превод), 33.

2. На значително разстояние от началото към вътрешността на някаква местност в хоризонтална посока; дълбоко, навътре. Хладината избяга надълбоко в гъстите гори и усои. Ст. Даскалов, СД, 440. Съвсем се стъмни. На Росинка се стори, че те навлизат в гората все по-надълбоко и че самата гора става все по-неизбродна и по-страш-на. Д. Ангелов, ЖС, 209.

3. Прен. Обикн. в съчет. със същ. сърце, душа и под. В съкровените, скритите помисли и чувства; навътре. Гласът на майка му трепереше, играеше над главата му като топъл вятър и проникваше надълбоко в сърцето му. К. Петканов, БД, 28. Недоволството, което сегиз-тогиз неволно се зараждаше в душата й, тя криеше и потуляше нейде надълбоко. Т. Влайков, Съч. I, 19 , 207.

4. В съчет. с гл. като вдъхна, въздъхна, кашлям и под. С цели гърди, с всичка сила; дълбоко. Той измъкна бързо кърпичката си, силно напарфюмирана, закри лице и вдъхна надълбоко. К. Константинов, Избр. разк., 77.

5. Прен. Задълбочено, сериозно, по същество; дълбоко. Той беше войнствен и смел / и без да мисли надълбоко, / на всяка низка земна цел / отвори сам война жестока. Д. Дебелянов, С 1936, 160. Аз, както и ти, по-дозряваме тогози Губета, нъ да не издирваме работата по-надълбоко, да не си намерим някоя беля. К. Величков и др., ЛБ (превод), 9. Как ги зачу Крали Марко, / гледа Марко нашироко, / мисли Марко надълбоко. Нар. пес., СбНУ XV, 33. // В същността, в основните проблеми на нещо. По-други бяха разговорите на Борис с Кузмана Веля-нов, с Полета Ядрев и с други като тях. Чрез тях той навлизаше все по-надълбоко в народното дело, в самия народ, в душата му. Д. Талев, И, 388.

6. Прен. В много висока степен, много силно, извънредно много. Младен сполучи да я нарани дълбоко. К. Петканов, БД, 80. о Вземам / взема надълбоко нещо. Проявявам прекалено чувствителност, силно се засягам, обиждам се от нещо. Яворов взе обидата обаче много надълбоко. М. Кремен, РЯ, 506. Надълбоко и нашироко. Разг. Задълбочено и обстойно. За очи казахте в началото, че той е умен, и че той говори надълбоко и нашироко, ала досега нищо не приехте от тогова умния. И. Вълчев, СКН, 499.

НАДЪЛБОЧКО нареч. Разг. Умал. от надълбоко. Изглежда стъпи надълбочко и извика уплашено.

О Наширочко и надълбочко. Разг. Доста задълбочено и обстойно. Взех да виждам по-наширочко и по-надълбочко. Кр. Григоров, И, 156-157.

НАДЪЛГИЧКО нареч. Рядко. Умал. от надълго; надлъжко. Тя обича да разказва по-надългичко всяка история.

НАДЪЛГО нареч. 1. На голяма дължина; надлъж. Една вечер, когато слънцето беше превалило и сенките от стрехите бяха се проточили надълго, в Антимовския хан влезе един непознат и малко чудноват човек. Й. Йовков, ВАХ, 92. Колите се клатеха мудно, огъваха се под тежестта на товарите, пращяха сухите им и неустойчиви скелети, разтегнати надълго и теглени от яки сиви волове. Кр. Велков, СБ, 15. Тогава се избират четири прави чамови дървета по дванаесет аршина дълги и на всяко от тях са врязуват краищата толкова надълго, колкото да преминат през правите диречета и да са пробият дупки за ками. 3. Княжески, ПРШ (превод), 66. // По дължината на нещо, на дължина. Двамата овчари .. спяха пред къшлата, легнали възнак и проснали краката си надълго. Д. Ангелов, ЖС, 150.

2. За говор или словесно изложение — в продължение на много време и много под-робно, с големи подробности. Майорът почтително застанал, но спокоен и уверен е познанията си, разправяше надълго нещо. Й. Йовков, Разк. II, 162. Пазареше се надълго с търговците и винаги оставаше с убеждението, че са го излъгали. Г. Караславов,