Page:RBE Tom10.djvu/200

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


си и изпъквам в резултат на удар, възпалителен процес и др.; възпалявам се, издувам се, подувам се. — Как ги [пепелянките] ловиш, бре Йорге, — пита Зарафина, на която бузата се надула от зъбобол. Д. Неми-ров, Б, 168. Ходилцата му бяха се надули като самунчета и горяха като огън. Й. Йовков, АМГ, 35. Удариха ме със юмрук в главата, / та и окото ми се чак наду. Д. Подвързачов, Б, 119. От удара кракът му се наду до коляното. Н Разг. Ставам по-дебел и обикн. се зачервявам от прилив на кръв в резултат на физическо напрежение, вълнение, плач и др.; издувам се, подувам се. Меркулов разкопча яката на ризата си, избърса запотената си шия, която се наду от напрежение. М. Марчевки, П, 269. Йоан Александър се отдръпна назад и загледа мълчаливо болярина, който все не си вдигаше челото от праха. Лицето му се наду като на зряла малина. Ст. Загорчинов, ДП,

383.

3. За човек, животно — напрягам се силно, поемайки въздух, и шията, вратът, лицето ми стават по-дебели, стегнати, опънати; напъвам се, напрягам се. Никой не иска да знае .. за усилията на саксофониста, който се надуваше с изпъкнали от напрежение очи. Ст. Марков, ДБ, 340. Пуякът се наду с всичка сила и попита щъркела що за птица е. Св. Минков, СЦ ( превод), 19. Надуват се свирци там в къта отстранени / и зяпат ги деца, край тях на куп стълпени. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 121.

4. Разг. Ставам по-пълен, по-дебел; напъл-нявам. Родителите на Тъкачев бяха много доволни от женитбапш на голямата му сестра. Всяко лято тя се влачеше на разни курорти, тлъстееше и се надуваше. Г. Ка-раславов, ОХ I, 187. — Виж се, заприличал си на... — А ти си се надула, ще се пръснеш от дебелина. К. Петканов, БД, 154.

5. Прен. Разг. Увеличавам размера, числеността си; разраствам се, раздувам се. След две години той стана собственик на малка фабричка за папироси,.. Малката фабричка се наду, започна да расте., и да задушава или поглъща всички фабрики за папироси. Д. Димов, Т, 137. — Тия хора не разбират, че чиновническият апарат се е надул, че се налагат съкращения: Н. Каралиева, Н, 36.

6. Прен. Разг. Само несв. Държа се надменно, важно спрямо другите; гордея се, важни-ча, перча се. — Виж, това се казва птица! .. Ех, ако може да я хване! Пък да я сложи в кафеза... Той ще води другарите си, ще им я Показва и ще се надува. П. Бобев, ГЕ,

110.// Само св. Възгордявам се, напервам се (в 4 знач.); наперчвам се. Шивачките се надули, искат едни цени свят да ти се замае. Г. Караславов, Избр. съч. II, 442.

7. Прен. Диал. Държа се сърдито. Той не може оа търпи, щото вниманието да е насочено върху другиго, смята се засегнат "в своята си чест и захваща да се надува. Й.

Йовков, АМГ, 203. Надула се Рада, че не са я подновили с нов сукман за Великден, па вземе стария та у огъня! М. Георгиев, Избр. разк., 63.

о Дявола ме надува / надуе; дяволите ме надуват / надуят. Диал. Обхваща ме необичайно, странно настроение, желание да извърша нещо, обикн. лошо, неразумно; прихваща ме. — Помисли си: скришом побягва от Свищов, нито хабер дава, нито пари взима със себе си! Какъв дявол го наду, брате, не зная. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 32. Какво искаш, какво ти е влязло в главата? Я остави този дявол, дето те надува, че си гледай работата. Й. Йовков, А, 80. Кумица надула пърлица. Диал. Ирон. За човек, който се е нацупил, който се сърди. Надувам / надуя гайдата. Разг. 1. Заплаквам, реввам. Нощес убили бащата на едно момиче. Момичето ревна, че и другите надуха гайдите. Ем. Станев, ИК II, 205. Тя го гледа, гледа, па току заплака. Е, защо наду гайдата сега? Ст. Даскалов, ЕС, 80. 2. Само несв. Плача, рева. Зад гърба й русоглавото момиченце, което повече от час надува гайдата, сега стои притихнало в кринчето. А. Каралийчев, С, 297. Надувам / надуя главата на някого. Разг. Ставам причина с постоянните си приказки, повтаряне на едно и също нещо или с вдигане на голям шум някой да почувствува умора, главоболие. —Иди при баба си да ти даде сведения. Е-ха, ще ме изкараш от нетърпение, много ме врън-каш. Главата ми наду. Г. Краев, АСЗ, 21. След като дни наред ми е надувал главата с петцифрени числа и аритметични действия, той се усмихва дяволито и минава на морзовата азбука. Б. Райнов, ГН, 112. Надувам / надуя гърло (гуша, гърди); надувам / надуя си гърлото. Разг. 1. Завиквам, зак-рещявам, реввам. Дойчин Сирака подкара сивия си кон по неравния бряг на реката, изкачи се на гола височинка .. и пак наду гърди: Клинка!... Докарай овните насам! К. Петканов, ЗлЗ, 5. Димитров е умен и сам се оправя. Но къде е, никой не може да ми каже. Как ми иде да надуя гърлото и му извикам. Пл, 1969, кн. 6, 21. 2. Само несв. Викам, крещя, рева. Райко Вардарски за всяко нещо гореше с цялата си душа, но повече беше склонен да ръководи, да надува гуша, да гърми с гласа си, отколкото да действува. Д. Талев, ПК, 508. Надува ме / надуе ме слободия. Разг. Пренебр. Проявявам своеволие; своеволнича. Надува мн се / надуе ми се главата скато шиникх Разг. Чувствувам се много уморен от голям шум, разправии, много работа и не мога да възприемам нищо. Беше такъв шум и такава олелия, че главата на домакинята се наду като шиник. Г. Караславов, ОХ III, 257. Надувам / надуя корема. Разг. Грубо. За жена — забременявам. — Много е бърза. Кога се ожени, кога наду корема! Надувам / надуя корема на някоя. Разг. Грубо. За мъж — ставам