и закуца надолу. Ив. Гайдаров, ДЧ, 24. Един калпакчия, застанал пред дюкянчето си, надул бузи, пълни с вода, въртеше надянат на лявата си ръка нов калпак. Т. Харманд-жиев, Р, 63. Имаше две биволици .. и когато ги видеше надули кореми като гайди от ядене, изпитваше за миг в собствения си корем някаква сладка заситеност. И. Волен, МДС, 150-151. // За вятър — като духам, изпъвам, обикн. платна на кораб, лодка и под.; издувам. До едно място езерото бе гладко и с кристална повърхност, хвана да се къдри и бърчи, ветрец повея и наду сил-но платното. Ив. Вазов, Съч. XVI, 181. Попътен вятър надуваше платната и корабите плуваха по край бреговете. Е. Мутева, РБК (превод), 68. Момъкът се усмихваше. Тихият вятър леко надуваше сивата рабо-тна риза върху него. К. Велков, СБ, 13.
4. Прен. Разг. Представям нещо в неточен вид, като засилвам, увеличавам размерите, количеството, значението му; преувеличавам, раздувам. -— Илка обича да притуря, да надува приказките. Кр. Григоров, ПЧ,
109. — Вчера съм надоила тридесет и шест литра мляко. — Невъзможно!.. не надувате ли малко цифрата? Ст. Даскалов, СЛ, 290. Продава той, разменя и купува, / а в двойни книги сметките надува. Ем. Поп-димитров, СР, 182.
5. Прен. Разг. Подкарвам с голяма скорост моторно превозно средство (кола, мотоциклет и под.). Шофьорът светна и помахна ръка .. и наду колата по асфалта. С. Север-няк, ОНК, 244.
6. Ирен. Разг. Пускам музикална уредба, музикален инструмент и под. да свири високо и с голяма сила. Бай Слави наду акордеона с всичката му сила, като натисна онези басове и клавиши, които добре напомниха магарешки рев. Т. Монов, СЧ, 44. Тоя зад мене е тип. Плюс това доста нахален! Надува клаксон с няколко ноти, държи волана с една ръка. С. Йончев, 1ДД, 17.
7. Прен. Диал. Настройвам, подсторвам някого срещу някой друг или за нещо; надъхвам. — Какво има, моя хурийо? Защо са тия сълзи? — попита я Чоки, като я цалу-на. — Ти искаш да убиеш брата ми! Заклевам се в Аллаха и в неговия пророк, че тебе те е надул брат ти. Ив. Вазов, Съч. XIV,
146. Следователят с лекаря пристигнаха в Болярово след обед, подбраха кмета,.., че поискаха и писаря. — Писарят ми е в отпуск — отвърна той [кметът] с разтреперана челюст;.. Ако вас ви са надули там в града, нека ви кажа: аз съм тук кмет и отговарям! А. Страшимиров, ЕД, 161-162.
8. Диал. Надигам, вдигам (шише, бъклица и под.), за да пия. Малките момчета, които у дома им надали са им дали да помиришат устата на бъклиците,.., надуваха ги наред със старите. Ц. Гинчев, ГК, 75. Ее, прилича ли на дача?" — питаха те весело, като издухваха снега от лицата си и надуваха, един след друг, една бутилка с коняк. Ал. Константинов, Съч. I, 157.
9. Остар. и диал. Пуша. Иван Головратът фана да надува силно наргилето. Ив. Вазов, Съч. VIII, 7, На чардака седеше хаджи Василий и надуваше наргилето. Той видя племенника и му направи знак да приближи. Ст. Дичев, ЗС I, 266. Той не си дигаше даже главата да погледне на присъствующите, а само надуваше своето късо чибуче. 3. Стоянов, ЗБВ I, 451. надувам се, надуя се страд. Пък и гайда да се надува не е лесно. И то след като през целия ден си сякъл кирпич. Г. Караславов, Избр. съч. I, 109. —Гладни сме бе, дай нещо да си хапнем, рече единът и пак продължаваха цигански говора си. Нали знаеш, че гладна мечка хоро не играе, додаде вторият, да си хапнем .., че ей тези зурли сила искат да се надуват. Ц. Гинчев, ГК, 231.
НАДУВА МЕ несв.\ надуе ме св., непрех. Разг. 1. Със същ. като плач, кашлица, смях и под. Изпитвам силно желание, неудържим напор да извърша означеното от съществителното; издува ме. Детето горе-ше в ръцете й, надуваше го мъчителна ка-ьилица, гърдите му бяха като запушени. Д. Талев, И, 611. През време на престоя на гарата, ако ме надуеше кашлица, задушавах я в шепата си. С. Кралевски, ВО, 51.
2. Със следв. изр. със съюз да. Иска ми се, чувствам нужда, имам желание да направя нещо; идва ми, иде ми, дохожда ми. Като ги [прасетата] хване някой път бесът и бръмнат всяко на различна страна,., и като го разкарват по цял ден, та на Ганчо душа и крака не му останат от търчане, и като го надуе Ганчо да изреве: „Проклевам ви, гадове мръсни!“. К. Георгиев, ВБ, 85.
НАДУВАМ СЕ несв.\ надуя се св., непрех.
1. Изпълвам се с въздух, течност или с друго нещо, та обикн. придобивам изпъкнала или закръглена форма; издувам се. Топла вълна стопли сърцето му. Тези две дечица бяха негови. Тъй сладко се хранеха с хлебец, че от умиление на очите му се показаха сълзи. Гърдите му се надуха до пукване. К. Петка-нов, ОБ, 65. Лапа, пи и подир малко като му се наду коремът, като запищя онзи ми ти чиляк, като се затръшка и все пие вода. Ц. Гинчев, ГК, 79. Балонът се надува и се спуква. II За платно, дреха, плат и под. Изпъвам се от напора на вятъра; издувам се. Расото му се надува и се развява, като ге-миджийско платно. Ив. Вазов, Съч. VIII,
104. // За кръвоносен съд или лимфен възел — увеличавам, разширявам обема си при напълване с кръв, течност, лимфа и под.; издувам се, подувам се. При всяко изпъване назад на масивната шия на Кирчо се надуваха страшно големите му вени, отчитай-ки зачестените удари на сърцето. В, Райков, ПЛ, 124.
2. За част или орган от тялото на човек или животно — увеличавам, разширявам обема
