Page:RBE Tom10.djvu/1073

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


що, който не е в съответствие, в съгласие с нещо. А оня апокриф несъобразеният с никаква догма, забавният, полезният е преживял всички превратности. В. Мутафчиева, ИКМ, 98. Такъв обществен идеал, несъобразен с времето и възможностите, е мехур в ръцете на дете. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 15. Според нашите сведения в Министерството на търговията и земледелието постъпват заявления за ре-гистрирание на индустриални мерки, несъобразени със съответния закон. Бълг., 1902, бр. 455, 3. Ние често изготвяме нереални планове, несъобразени с нашите възможности.

НЕСЪОБРАЗЕНОСТ, -тта, мн. няма,

ж. Отвл. същ. от несъобразен.

НЕСЪОБРАЗЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който не проявява съобразител-ност, умение да действа според обстоятелствата; недосетлив. Той бил несъобразителен и се нуждаел от много повече време, за да даде отговор на някой аритметичен въпрос, отколкото другите феноменални из-числители. Матем., 1966, кн. 5, 12. Техен дълг към чорбаджиите беше да им съобщят, че във фирмата „Калеф и Петров“ е станало нещо. Иначе господарите ще ги сметнат за лоши и несъобразителни служители. П. Спасов, ХлХ, 91. // Който не съобразява нещо в даден момент; недосетлив. — Защо стреляхте, .. скара се старшия-та на несъобразителните стражари. Язък! и се наведе над мъртвия. X. Русев, ПС, 150. — Ние ще уловим крадеца! Няма защо да го хващате вие! Полицията си знае работата! Крррррр... Усетих внезапно замайване. Виж ти какъв несъобразителен човек съм бил! Св. Минков, Избр. пр, 458-459.

НЕСЪОБРАЗЙТЕЛНО. Нареч. от несъобразителен; недосетливо. Постъпих не-съобразително. А Намесихме се в разговора несъобразително.

НЕСЪОБРАЗЙТЕЛНОСТ, -тта, мн. няма, ж. 1. Липса на съобразителност, на способност да се вземат предвид обстоятелствата в даден момент и да се действа според тях; недосетливост. Валко и Шулга, .., попадат е ръцете на врага. Макар да имат високи морално-политически качества, те проявяват лековерие и несъобразител-ност. Лит. XI кл, 157.

2. Несъобразяване, невземане предвид на нещо; недосетливост. Какъв лош разчет на силите, каква несъобразителност за слабостите на хората и на обстоятелствата беше допуснал. Ем. Станев, ИК III и IV, 419. Но не, изведнъж си спомням, че е ваканция и че университетът е затворен... виж ти несъобразителност... Л. Стоянов, X, 157. Той се реши да пусне в дело,.., друго ходатайство, почти винаги увенчавано с успех: той даже се чудеше на своята несъобрази-телност, как по-рано не се е догадил. Ив. Вазов, Съч. IX, 104. Какво ги бе смаяло до такава степен, че дори не съобщиха на комитета? Той сигурно би постъпил другояче, в никакъв случай нямаше да допусне такава несъобразителност. Но станалото беше непоправимо. Г. Караиванов, П, 25.

НЕСЪОБРАЗНО. Книж. Обикн. с предл. с. Нареч. от несъобразен. 1. По начин, който не отговаря, не съответства на нещо; несъответно, в несъответствие. Лицата от духовно звание ламтели за светски удоволствия, .., обичали блясъка и суетата, чре-воугодствували, с една реч живели съвсем несъобразно със званието им. Ив. Вазов, Съч. XV, 31.

2. Обикн. с гл. съм, изглежда, смятам и под. Означава, че нещо не отговаря, не съответства на определени условия, на някакви изисквания. В двата края редиците се огънаха, начупиха се и се вдадоха напред. Той видя това, каза си, че бе недопустимо, че бе несъобразно с реда и дисциплината. Ст. Дичев, ЗСI, 238.

3. В съчет. с прил. или нареч. Означава висока степен на изразявания от прилагателното или наречието признак, несъответству-ваща на нещо, на някакви условия; много, в голяма степен. Той [В. Стоянов] получил несъобразно голям хонорар,.., за превода си на немски на завещанието, оставено от Т. Миланович. М. Арнаудов, БКД, 169.

НЕСЪОБРАЗНОСТ, -тта, мн. -и, ж. Книж. 1. Само ед. Качество на несъобразен. Парадоксалната несъобразност още повече засилва впечатлението. Ждрело в долина всеки проумява, но рядко се среща същинско ждрело по ръба на едно било. П. Дели-радев, В, 128. На Запад са увели в чърквите музика в VIII в, макар и да са ся много противили на такава несъобразност. 3. Петров и др., ЧБ (превод), 64.

2. Обикн. мн. Нещо, което е несъобразно, несъответно, неподходящо за даден случай или за определени условия. Та тук всичко състои от противоречия, от нелогично-сти, от изумителни несъобразности. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 42. Не само в идеята за вечното възвръщане, но и в Нитчева „свръхчовек“ има несъобразности и противоречия. П.П. Славейков, Събр. съч. VII,

22. В смешната сатира поетът са смее над забележени някои несъобразности на понятия и на постъпките хорски с туй, което тряба да бъде против, което не тряба. Т. Шишков, ТС, 175.

НЕСЪОБРАЗЯВАНЕ ср. Незачитане, не вземане предвид на нещо или на дадени обстоятелства. Ах, защо не взе компас нямаше сега да се загуби. Такова дребно несъобразяване, а всичко можеше да отиде по дяволите всичко. П. Вежинов, ЗЧР, 112. Друга, често допускана грешка при реконструкцията на градовете, е несъобразява