Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/811“
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 41: | Ред 41: | ||
<b>БЛИ`ЗО</b> и (съкр. рядко, обикн. поет.) <b>близ</b> <i>нареч.</i> Обикн. със следв. предл. <em>до</em>. 1. На недалечно, малко разстояние до някого или нещо; в съседство, недалеч, наблизо, близко. <i>Противоп.</i> далеко, далеч. <i>Съвсем близо, като че над самото село, оглушително изтрещя гръмотевица.</i> Й. Йовков, Ж, 172. <i>Дъщерята на първожреца и сестрата на Амбо ни търсиха. Те минаха съвсем близо до храстите, където бях се скрил, но не ме видяха.</i> М. Марчевски, ОТ, 277. <i>Орел и лисица станали приятели и ся сдумали да ся заселят близо един до други.</i> П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 5. | <b>БЛИ`ЗО</b> и (съкр. рядко, обикн. поет.) <b>близ</b> <i>нареч.</i> Обикн. със следв. предл. <em>до</em>. 1. На недалечно, малко разстояние до някого или нещо; в съседство, недалеч, наблизо, близко. <i>Противоп.</i> далеко, далеч. <i>Съвсем близо, като че над самото село, оглушително изтрещя гръмотевица.</i> Й. Йовков, Ж, 172. <i>Дъщерята на първожреца и сестрата на Амбо ни търсиха. Те минаха съвсем близо до храстите, където бях се скрил, но не ме видяха.</i> М. Марчевски, ОТ, 277. <i>Орел и лисица станали приятели и ся сдумали да ся заселят близо един до други.</i> П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 5. | ||
| − | 2. С гл. <em>съм</em>, <em>изглеждам</em> и др. в | + | 2. С гл. <em>съм</em>, <em>изглеждам</em> и др. в <i>3 л. ед.</i> и <i>мн. ч.</i> Означава, че на недалечно, малко разстояние се намира някой или нещо; близко. <i>„Далеч ли е, аго, Цариград?“ — „Близо е, дядо, близо е, половина ден път!“</i> Ал. Константинов, Съч. I, 286. <i>Колкото бяха по-близо нивите, толкоз изглеждаха по-светлозелени.</i> Й. Йовков, Ж, 202. <i>Той ме успокои, че селото е близо и там има хубава и студена вода.</i> Елин Пелин, Съч. IV, 106. |
| − | 3. С гл. <em>съм</em>, <em>изглеждам</em> и др. в | + | 3. С гл. <em>съм</em>, <em>изглеждам</em> и др. в <i>3 л. ед.</i> и <i>мн. ч.</i> Означава, че наскоро, в недалечно време нещо ще стане; скоро, наскоро, близко. <i>Свободата днес е близо, / дигай се на бой, страна!</i> В. Георгиев, ПП, 65. <i>Беше близо пред жътва.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 18. <i>Те са близо до пълната победа.</i> |
| − | 4. С гл. <em>съм</em>, <em>изглеждам</em> и др. в | + | 4. С гл. <em>съм</em>, <em>изглеждам</em> и др. в <i>3 л. ед.</i> и <i>мн. ч.</i> Обикн. с <i>предл.</i> <em>до</em>. Означава, че някой или нещо по качества, по отличителните си черти или по схващания, разбирания не се различава много от някой друг или нещо друго, че е подобен или почти еднакъв с него; близко. <i>Облеклото им е някак си близо до турското.</i> С. Бобчев, ПОС (превод), 245. <i>С най-хубавото от моята поезия аз винаги съм била близо до своя народ.</i> Ел. Багряна, НК, 1963, бр. 19, 1. <i>Неговата работа му дава възможност да бъде по-близо до народа.</i> Ив. Унджиев, ВЛ, 63. • <i>Остар.</i> С гл. <em>ида</em>, <em>падам</em> и под. <i>Нидерландските</i> |
Текуща версия към 11:19, 11 декември 2013
2. Минер. Който е свързан с всеки един от индивидите на една кристална група в която кристалите са строго симетрично разположени помежду си. Близначна равнина.
БЛИЗНА`ЧКА ж. Жена близнак (в 1 знач.). — А тази малката пък коя е? — извика той и се наведе да види близначката, която се беше скрила зад учителката. — Това е сестра ми Денка! — рекох аз. К. Калчев, ПИЖ, 156. Дамянка и Бъндерка били близначки. П. Йорданова, СЕ, 52.
БЛИЗНА`ШКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от близнак (в 1 знач.). Близнашка детска количка.
БЛИЗНЕ`, мн. -та, ср. Диал. Близнак (в 1 знач.) На вратата се почука и в стаята изтичаха две тънкокраки руси момиченца, близнета. Н. Каралиева, Н, 9. Имало веднъж един господар, който имаше две дъщери близнета. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 418. Фала Богу, за чудо големо! / Роди макя две деца близнета; / едно момче, другото девойче. Нар. пес., СбНУ XI, 35.
БЛИЗНЕ`НЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от близня`. Тази порода има добър процент на близнене. Средно от 100 оагнени овце се получават по 140 агнета. Пр. 1953, 26.
БЛИЗНЕ`НЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от близне. Било е рано зарана: / Петкана рано станала, / студена вода донесла, / окапа [окъпа] до две дечица, / до две дечица близненца. Нар. пес., СбНУ XLIV, 212.
БЛИЗНЕ`Ц, мн. -и`, м. Остар. Близнак (в 1 знач.). Вартоломей, значи син на Толомей ..; Тома значи близнец. ЕМ, 160. Като ся научил, че дъщеря Нумиторова родила близнеци, заповядал да ги хвърлят в река Тибър. Г. Йошев, КВИ, 90.
БЛИЗНИ`ЦА ж. Диал. Стомана, близна`2. От желязото става чугунът (плавно желязо) и стоманата (близница). Стоманата е най-чисто желязо. Д. Мутев, ЕИ, 131. Ка ойдоха край Немечка града, / край Немечка с кале заградено, / на калето порти от близница, / над портите диван направено. Нар. пес., СбНУ XLIII, 186.
БЛИЗНЯ`1. Вж. близнявам1.
БЛИЗНЯ`2. Вж. близнявам2
БЛИЗНЯ`3. Вж. близнявам3.
БЛИЗНЯ`ВАМ1, -аш, несв.; близня`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., непрех. Раждам близнаци. Жената, Бог да я прости, все пестеше, все икономисваше. Четиринадесет деца роди тя, два пъти близни, седем останаха живи. Г. Караславов, ОХ I, 444. — Ти си млад, не помниш, но запитай майка си, тя ще ти разправи — една година всички овци близниха. Гората се изпълни с агънца. И всичките бяха белички, накъдето и да се обърнеш — агънца, бели агънца. К. Петканов, П, 152. Чуло ли се е, видело, / три пати макя да близни, / три пати по три момчета. Нар. пес., СбНУ XLIV, 123.
БЛИЗНЯ`ВАМ2, -аш, несв.; близня`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Диал. Турям стомана, близница на сечиво; клепя. Брадвата се е изхабила, трябва да я близним. Н. Геров, РБЯ I, 48. близнявам се, близня се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БЛИЗНЯ`ВАМ3, -аш, несв.; близня`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., непрех. Тъка не добре, та тъканта излиза с близни1.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БЛИЗНЯ`ВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от близнявам1; близнене.
БЛИЗНЯ`ВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от близнявам2 и от близнявам се; клепене.
БЛИЗНЯ`ВАНЕ3 ср. Диал. Отгл. същ. от близнявам3.
БЛИ`ЗО и (съкр. рядко, обикн. поет.) близ нареч. Обикн. със следв. предл. до. 1. На недалечно, малко разстояние до някого или нещо; в съседство, недалеч, наблизо, близко. Противоп. далеко, далеч. Съвсем близо, като че над самото село, оглушително изтрещя гръмотевица. Й. Йовков, Ж, 172. Дъщерята на първожреца и сестрата на Амбо ни търсиха. Те минаха съвсем близо до храстите, където бях се скрил, но не ме видяха. М. Марчевски, ОТ, 277. Орел и лисица станали приятели и ся сдумали да ся заселят близо един до други. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 5.
2. С гл. съм, изглеждам и др. в 3 л. ед. и мн. ч. Означава, че на недалечно, малко разстояние се намира някой или нещо; близко. „Далеч ли е, аго, Цариград?“ — „Близо е, дядо, близо е, половина ден път!“ Ал. Константинов, Съч. I, 286. Колкото бяха по-близо нивите, толкоз изглеждаха по-светлозелени. Й. Йовков, Ж, 202. Той ме успокои, че селото е близо и там има хубава и студена вода. Елин Пелин, Съч. IV, 106.
3. С гл. съм, изглеждам и др. в 3 л. ед. и мн. ч. Означава, че наскоро, в недалечно време нещо ще стане; скоро, наскоро, близко. Свободата днес е близо, / дигай се на бой, страна! В. Георгиев, ПП, 65. Беше близо пред жътва. Ив. Вазов, Съч. XII, 18. Те са близо до пълната победа.
4. С гл. съм, изглеждам и др. в 3 л. ед. и мн. ч. Обикн. с предл. до. Означава, че някой или нещо по качества, по отличителните си черти или по схващания, разбирания не се различава много от някой друг или нещо друго, че е подобен или почти еднакъв с него; близко. Облеклото им е някак си близо до турското. С. Бобчев, ПОС (превод), 245. С най-хубавото от моята поезия аз винаги съм била близо до своя народ. Ел. Багряна, НК, 1963, бр. 19, 1. Неговата работа му дава възможност да бъде по-близо до народа. Ив. Унджиев, ВЛ, 63. • Остар. С гл. ида, падам и под. Нидерландските
