по-ново време (от латински или гръцки корени или основи), заети у нас с фонетичен облик и значение от съвременния език, в който са се образували. При такива думи се отбелязва само езикът, в който са възникнали, напр.: кавалер... от фр. cavalier (а не от лат. caballus); каре... фр. сагге (а не от лат. quadratus).
7. Преводът на думата от чуждия език се дава в следните случаи: а) При думи, които се различават по значение: антена... от лат. antenus ’греда, прът’, бром... от гр. βρῶμος ’зловоние’, гидия... от тур. gidi ’сводник’, б) При думи, които означават нови културни понятия: абдикация... — От лат. abdicatio ’отказване, напускане’, аберация... — От лат. aberratio ’заблуждение, отклонение’, хлор... — От гр. χλωρός ’жълтозелен’, в) При сложни думи, когато се изписват отделните им части: антисепти`к... — От гр. ἀντί ’против’ + σηπτικός ’който предизвиква гниене’, акрокефал... — От гр. ᾰκρος ’остър’ + κεφαλή ’глава', антибиотик... — От гр. ἀντί ’против’ + βίος ’живот’, бронтозавър... — От гр. βροντή ’гръм’ + σαῦρος ’гущер’.
8. Произходът на сложни думи, които в чуждия език представят неразчленима цялост, се отбелязва, както при простите думи: автомат... — От гр. αὐτόματος, баскетбол... англ. basketball.
9. Не се изписва съответната чужда дума при следните случаи: а) При думи, произлезли от лични или местни имена. При тях се дава указание за езика, от който са взети, и бележка „от собств.“. Бележката се оформява по два начина: „... от собств.“ и „от... собств.“ в зависимост от това, дали има или няма фонетична промяна при заетата дума, произлязла от собствено име, напр.: би`нте... — Хол. от собств. (срв. собств. име Binte), или волт... — От ит. собств. (срв. собств. име Volta). При думи, производни от чужди собствени имена, бел. е „от... собств.“, напр.: бергманов... — От швед. собств., бертолетов... — От фр. собств. Когато не може да се определи от кой език произлиза собственото име, се дава бележка само „от собств.“. алманди`н... — От собств. б) При думи, образувани в по-късни епохи от структурни елементи — съкращения, които означават химически елементи или съединения, ферменти, лекарства и под., като бутан, етилен, пропан, алкалоиди, амилаза, аналгин, аскофен, пирамидон и пр.: бутан... — От гр., амидофен... — От гр.+ лат.
10. В редки случаи, когато има колебание в определяне на произхода на дадена дума, се поставя бележка вер. (вероятно), напр.: баскам... — Вер, от тур. basmak ’натискам’.
11. Думи, чийто произход е неясен, се отбелязват с бележка „неизв.“, напр.: балбутин... —Неизв.
12. Не се дава произходът на чужди думи при следните случаи: а) При производни думи, когато думата-основа е обяснена по произход, б) При сложни думи, чията първа съставна част е чужда и е включена в Речника като заглавка, а втората е българска дума: автодело, автодоилка, антиве-щество. в) При сложни думи, при които две от съставните части са чужди (също включени в Речника), а третата е българска: аерофотоснимка, аеро-фотоснимане. г) При сложни думи, които се състоят от чужди думи, всички включени в Речника като отделни заглавки, където е обяснен произхо
