им: антиимпериализъм, балнеотерапия. д) При прилагателни от местни имена: алпийски, азиатски; също при названия на народи, произлезли от местни имена: африканец, азиатец и др. е) При съществителни, производни от лични имена: донкихотовци. ж) При много стари езикови заемки, твърде много отдалечени от чуждия източник: комин, кмет, кум.
Тук в отделните точки са посочени само основни положения, а изключенията са разкрити при всеки конкретен случай в Речника.
II. Фонетични варианти. 1. Справочният отдел съдържа отделни сравнително изолирани случаи на фонетична вариантност. Не се отбелязват редовните фонетични явления, закономерни за източните и западните говори — редукция, преглас, рефлекс на сонантните р и л, както и развоят на еровите гласни в диалектите, развоят на носовките и др. Посочват се диалектни, простонародни или остарели фонетични варианти на съвременни български книжовни думи или фонетични варианти на думи от чужд произход, ако се срещат в материалите от по-старата литература или от публикуваното народно творчество. Вариантът се дава в разредка с бележка „друга форма“ („други форми“) и съответна стилистична бележка в скоби, ако е необходимо, напр.: ѝли… — Други (диал.) форми: а̀ ли, ѐ ли, я̀ ли; гостѝлница… — Друга (остар.) форма: гостѝнница, рус.; свобода̀… — Друга (остар. и диал.) форма: слобода̀. Ако фонетичният вариант отговаря по стилистична функция на заглавната дума, при него не се дава стилистична бележка, напр.: банкро̀тин… Остар. Книж.… — Друга форма: банкру̀тин.
2. Диалектни или остарели фонетични варианти, отбелязани в справочния отдел на статията, се дават и като заглавни думи само в случай, че са разпространени в езика и има за тях материал в картотеката: а̀ли… Диал. Или (пример); бо̀лгарски… Остар.… Български (пример). Същите думи се посочват в справочния отдел на ѝли и на бъ̀лгарски.
Диалектни или остарели фонетични варианти, включени от някои предходни речници, се отбелязват обикновено в справочния отдел.
3. Когато има няколко диалектни фонетични варианта, но няма съответна книжовна дума, като заглавка се дава диалектният вариант, за който има материал, доказващ неговата разпространеност, а останалите се посочват в справочния отдел на неговата статия, напр.: белта̀к… Остар. Бял чуплив камък с кремъчен състав. — Друга форма: белтъ̀к.
Ако материалът посочва, че и други варианти са разпространени, те се дават като заглавни думи и обикновено се тълкуват с варианта, в чийто справочен отдел стоят, напр.: белтъ̀к… Диал. Белтак (пример).
4. В справочния отдел се поставят и фонетични варианти на чужди думи, дошли с фонетичните си особености от съответния език или с известни промени, напр.: актуа̀лен… — От лат. actualis… — Други (остар.) форми: актуѐлен от нем., актюѐлен от фр.
III. Посочват се и срещани в книжнината от XIX в. или в публикуваното народно творчество падежни форми на съществителни имена: банкѝр… дат. (остар.) банкѝру.
