тегля ’дърпам, отмествам’, чини ми се ’мисля, смятам, струва ми се’, но чиня ’правя, върша’),: домързява ме несв.; домързи` ме, мин.св. домързя ме, се., непрех.
18. Безличните глаголи, които означават природни явления — мръква, съмва, ръми, роси и т.н., както и тези безлични глаголи, които могат да се употребяват и само в 3 л. (с подлог), също се обработват като отделни заглавни думи, след които се посочват необходимите граматични форми: мръква несв.; мръкне, мин.св. мръкна, се., безл.
VI. Неизменяеми части на речта. 1. Наречия, предлози, съюзи, частици, междуметия — имат съответни граматични бележки: нареч., предл., съюз, частица, междум.
2. Преходът им към други части на речта се посочва в края на статията с бележка „Като...“, напр.: откъде нареч. 1. ... 2. Като съюз...; бе частица... 3. Като съотносителен съюз...
3. Относителните наречия имат граматична бележка нареч.-съюз: където нареч.-съюз...
4. Наречията, от които са се развили съюзи или предлози с ново значение, но семантичната връзка е запазена, имат граматична бележка нареч. и съюз или нареч. и предл. В статията функциите на отделните лексико-гра-матични категории са разграничени с римски цифри I и II, напр.: затова нареч. и съюз. I. Нареч... II. Съюз...; подир предл. и нареч. I. Предл... II. Нареч...
5. Ако промяната във функциите на наречието или служебните думи е съпроводена с пълно разграничаване на значенията, тогава те се дават като отделни заглавни думи (омоними): да1 частица..., да2 съюз...; а2 съюз..., а3 частица, а4 междум...
6. Предикативната употреба на наречието, дадена в отделно значение, се оформя така: С гл. съм, ставам и др. в 3 л. ед.: радостно нареч. 1. ... 2. С гл. съм, ставам и др. в 3 л. ед. Обикн. при лич. местоим. в дат. а) Означава, че от някого се изпитва чувство на радост, б) Означава, че някъде има радост, радостно настроение; грехота, мн. няма, ж. С гл. съм в 3 л. ед. гре-хотае... .
7. Наречия, при които се отбелязва вметнатата им употреба като отделно значение, имат граматична бележка към това значение „Като вмет. дума“. безусловно нареч. 1. ... 2. Като вмет. дума...
8. Междуметия (главно звукоподражателни), употребени като сказуе-мо, имат граматична бележка „В сказ. функция“. бух междум. 1. ... 2. В сказ. функция, а) Бухвам... б) Бухвам се...
ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДУМИТЕ С ОГЛЕД НА УПОТРЕБАТА ИМ
На фона на лексиката, която се употребява във всички функционални стилове на книжовния език и е лишена от експресивна и емоционална окраска, се отделят онези лексикални единици, които се нуждаят от специални бележки — условно обощени като „стилистични“. Част от тези бележки
