Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/309“
(→Некоригирана) |
м (→Некоригирана) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | АЛКАЛОИДИ, <i>мн., ед.</i> (рядко) алкалоид, <i>м. Хим.</i> Органични съединения с характер на основа, главно от растителен произход, които съдържат азот и най-често имат сложен химичен състав. <i>Листата и семената на татула съдържат отровни алкалоиди.</i> А. Бойчинов, ПХ, 53. | |
| − | + | — От араб. + гр. | |
| − | + | АЛКАНА <i>ж.</i> Многодишно тревисто тропическо растение, от което се добива червено багрилно вещество, използувано като химически реактив и като оцветител за тъкани. Alcanna. | |
| − | + | — От араб. през исп. alcanna. | |
| − | + | АЛКАНИ <i>мн., ед.</i> (рядко) алкан <i>м. Хим.</i> Алифатни съединения, въглеродните атоми в които са свързани в прави или разклонени вериги само с прости връзки; парафини. | |
| − | + | — От араб. | |
| − | + | АЛКАНИЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Старин.</i> Жажда, страстен стремеж към нещо. <i>Съгреших в помислите си и те обикнах с престъпно ал-кание; така страшно светотатството легна на душата ми, защото чрез някаква небесна орис не мога да те отделя от трите образа, които гледат от небето.</i> Ст. За-горчинов, ЛСС, 99. | |
| − | + | АЛКАНИ`Н <i>м. Хим.</i> Червено багрилно вещество, което се извлича от коренището на някои растения и се използва като оцветител в парфюмерийната промишленост или като реактив при химически реакции. | |
| − | + | — От лат. | |
| − | + | АЛКАЯ, -аеш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>несв., непрех. Старин.</i> Силно, страстно желая нещо; жадувам. — <i>Който има много, за още алкае; който е силен, своите братя не зачита за ■нищо.</i> Ст.Загорчинов, ДП, 389. | |
| − | + | АЛКЕНИ <i>мн. Хим.</i> Вид ненаситени въглеводороди с двойна връзка; олефини. | |
| − | + | АЛКИДЕН, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил.</i> Обикн. в съчет.: Алкидна смола. <i>Спец.</i> Полиестерна смола, получавана чрез кондензиране на органични дикарбонови киселини с многовалентни алкохоли, която се употребява за приготвяне на лакове. | |
| − | + | — От лат. | |
| − | + | ^ АЛКИ`Л <i>м. Хим.</i> Едновалентен радикал, съдържащ един въглероден и три водородни атома; алкилов радикал. ^ От араб. | |
| − | + | • АЛКИЛИ`РАМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Хим.</i> Вкарвам алкилови радикали (а л кил и) в молекулата на органични съединения при производството на бензин, багрила, лекарска и др. алкилирам се <i>страд.</i> | |
| − | + | АЛКИЛИ`РАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Хим.</i> Хи-мически процес, при който се вкарват алки-'Л0ви радикали (алкили) в молекулата на органични съединения. | |
| − | + | ^ АЛКИ`ЛОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Хим.</i> В съчет.: Алкилов радикал. Алкил. | |
АЛКАЛОИДИ | АЛКАЛОИДИ | ||
| − | + | АЛКОВ <i>м. 1. Книж.</i> Вдадена навътре част в стена на стая за поставяне на легло, закривано със завеса; ниша. // Завеса на такова легло. <i>Отредената на мадам Меворах стая .. беше комфортно мобилирана: прозорците бяха със двойни завеси, креватът</i> | |
<i>— с алкови, имаше тоалетно огледало, умивалник, фотьойли.</i> А. Страшимиров, Съч. V, 339. | <i>— с алкови, имаше тоалетно огледало, умивалник, фотьойли.</i> А. Страшимиров, Съч. V, 339. | ||
| Ред 41: | Ред 41: | ||
2. <i>Поет.</i> Легло. <i>От своя златоткан алков / с какъв възторг, с каква безгрешна / любов ще ме обгърнеш ти?</i> Н. Лилиев, Ст, 34. | 2. <i>Поет.</i> Легло. <i>От своя златоткан алков / с какъв възторг, с каква безгрешна / любов ще ме обгърнеш ти?</i> Н. Лилиев, Ст, 34. | ||
| − | + | — От араб. през фр. alcove. | |
| − | + | АЛКОВЕН, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни. <i>Книж. Прил. от</i> алков. | |
| − | + | АЛКОРАН <i>м. Остар.</i> 1. Мохамедов закон; коран. <i>Пророкът им заповядал: „С за-хождането на слънцето ще турите мечовете в ножниците. . ; и юначните последователи на алкоранът точно изпълняват волята Мохамедова.</i> Ст. Ботьов, К (превод), 180. <i>Стара Арнаутка била позната на всичките.. При нея са вкусните гозби, при нея са силните питиета, запретени от алкоранът на верните Мохамедови синове.</i> Ст. Ботьов, К (превод), 30-31. 2. Книгата, в която е написан Мохамедовият закон; коран. | |
| − | + | — От араб. | |
| − | + | АЛКОХОЛ <i>м.</i> 1. <i>Хим.</i> Лесноподвижна течност със специфична миризма, която се получава при ферментирането на захари и се среща в разредено състояние в спиртните напитки; спирт. | |
2. Само <i>ед. Разг.</i> Спиртно питие. <i>Кондарев изпи коняка и усети, че алкохолът мина като огън по тялото му.</i> Ем. Станев, ИК , I, 220. <i>Тогава тя</i> [Ирина] <i>отиде при бюфета в трапезарията и си наля чаша коняк. Алкохолът отпусна изопнатите й нерви, удави смущението й в скептичен смях.</i> Д. Димов, Т, 398. // <i>Събир.</i> Спиртни напитки. В <i>същност от най-древни времена хората са се опитвали да потискат чувствата на страх, тъга, неприятност. За тази цел са били използувани алкохолът, опиумът, хашишът и други коварни отрови, които имат твърде широко вредно действие върху нервната система.</i> С. Славчев, ЖББ, 70. <i>Той не можеше да свикне с тежкия мирис на алкохол, на мухъл и нечистоплътно ст.</i> Ал. Бабек, МЕ, 127. <i>В заведението не се сервира алкохол.</i> | 2. Само <i>ед. Разг.</i> Спиртно питие. <i>Кондарев изпи коняка и усети, че алкохолът мина като огън по тялото му.</i> Ем. Станев, ИК , I, 220. <i>Тогава тя</i> [Ирина] <i>отиде при бюфета в трапезарията и си наля чаша коняк. Алкохолът отпусна изопнатите й нерви, удави смущението й в скептичен смях.</i> Д. Димов, Т, 398. // <i>Събир.</i> Спиртни напитки. В <i>същност от най-древни времена хората са се опитвали да потискат чувствата на страх, тъга, неприятност. За тази цел са били използувани алкохолът, опиумът, хашишът и други коварни отрови, които имат твърде широко вредно действие върху нервната система.</i> С. Славчев, ЖББ, 70. <i>Той не можеше да свикне с тежкия мирис на алкохол, на мухъл и нечистоплътно ст.</i> Ал. Бабек, МЕ, 127. <i>В заведението не се сервира алкохол.</i> | ||
| Ред 55: | Ред 55: | ||
3. Обикн. <i>мн. Хим.</i> Органични съединения, в състава на молекулите на които влиза група от атоми на кислорода и водорода (хидроксилна група). <i>Метилов алкохол. Поливален-тни алкохоли.</i> | 3. Обикн. <i>мн. Хим.</i> Органични съединения, в състава на молекулите на които влиза група от атоми на кислорода и водорода (хидроксилна група). <i>Метилов алкохол. Поливален-тни алкохоли.</i> | ||
| − | + | — От араб. през нем. Alkohol. Друга (остар.) форма: алкоол. | |
| − | + | АЛКОХОЛАТИ <i>мн., ед.</i> (рядко) алко-холат, <i>м. Хим.</i> Съединения на едновалентни алкохоли. | |
309 | 309 | ||
АЛКОХОЛАТИ | АЛКОХОЛАТИ | ||
| + | |||
Версия от 01:09, 25 ноември 2012
АЛКАЛОИДИ, мн., ед. (рядко) алкалоид, м. Хим. Органични съединения с характер на основа, главно от растителен произход, които съдържат азот и най-често имат сложен химичен състав. Листата и семената на татула съдържат отровни алкалоиди. А. Бойчинов, ПХ, 53.
— От араб. + гр.
АЛКАНА ж. Многодишно тревисто тропическо растение, от което се добива червено багрилно вещество, използувано като химически реактив и като оцветител за тъкани. Alcanna.
— От араб. през исп. alcanna.
АЛКАНИ мн., ед. (рядко) алкан м. Хим. Алифатни съединения, въглеродните атоми в които са свързани в прави или разклонени вериги само с прости връзки; парафини.
— От араб.
АЛКАНИЕ, мн. -ия, ср. Старин. Жажда, страстен стремеж към нещо. Съгреших в помислите си и те обикнах с престъпно ал-кание; така страшно светотатството легна на душата ми, защото чрез някаква небесна орис не мога да те отделя от трите образа, които гледат от небето. Ст. За-горчинов, ЛСС, 99.
АЛКАНИ`Н м. Хим. Червено багрилно вещество, което се извлича от коренището на някои растения и се използва като оцветител в парфюмерийната промишленост или като реактив при химически реакции.
— От лат.
АЛКАЯ, -аеш, мин. св. -ах, несв., непрех. Старин. Силно, страстно желая нещо; жадувам. — Който има много, за още алкае; който е силен, своите братя не зачита за ■нищо. Ст.Загорчинов, ДП, 389.
АЛКЕНИ мн. Хим. Вид ненаситени въглеводороди с двойна връзка; олефини.
АЛКИДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Обикн. в съчет.: Алкидна смола. Спец. Полиестерна смола, получавана чрез кондензиране на органични дикарбонови киселини с многовалентни алкохоли, която се употребява за приготвяне на лакове.
— От лат.
^ АЛКИ`Л м. Хим. Едновалентен радикал, съдържащ един въглероден и три водородни атома; алкилов радикал. ^ От араб.
• АЛКИЛИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Хим. Вкарвам алкилови радикали (а л кил и) в молекулата на органични съединения при производството на бензин, багрила, лекарска и др. алкилирам се страд.
АЛКИЛИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Хим. Хи-мически процес, при който се вкарват алки-'Л0ви радикали (алкили) в молекулата на органични съединения.
^ АЛКИ`ЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Хим. В съчет.: Алкилов радикал. Алкил.
АЛКАЛОИДИ
АЛКОВ м. 1. Книж. Вдадена навътре част в стена на стая за поставяне на легло, закривано със завеса; ниша. // Завеса на такова легло. Отредената на мадам Меворах стая .. беше комфортно мобилирана: прозорците бяха със двойни завеси, креватът
— с алкови, имаше тоалетно огледало, умивалник, фотьойли. А. Страшимиров, Съч. V, 339.
2. Поет. Легло. От своя златоткан алков / с какъв възторг, с каква безгрешна / любов ще ме обгърнеш ти? Н. Лилиев, Ст, 34.
— От араб. през фр. alcove.
АЛКОВЕН, -вна, -вно, мн. -вни. Книж. Прил. от алков.
АЛКОРАН м. Остар. 1. Мохамедов закон; коран. Пророкът им заповядал: „С за-хождането на слънцето ще турите мечовете в ножниците. . ; и юначните последователи на алкоранът точно изпълняват волята Мохамедова. Ст. Ботьов, К (превод), 180. Стара Арнаутка била позната на всичките.. При нея са вкусните гозби, при нея са силните питиета, запретени от алкоранът на верните Мохамедови синове. Ст. Ботьов, К (превод), 30-31. 2. Книгата, в която е написан Мохамедовият закон; коран.
— От араб.
АЛКОХОЛ м. 1. Хим. Лесноподвижна течност със специфична миризма, която се получава при ферментирането на захари и се среща в разредено състояние в спиртните напитки; спирт.
2. Само ед. Разг. Спиртно питие. Кондарев изпи коняка и усети, че алкохолът мина като огън по тялото му. Ем. Станев, ИК , I, 220. Тогава тя [Ирина] отиде при бюфета в трапезарията и си наля чаша коняк. Алкохолът отпусна изопнатите й нерви, удави смущението й в скептичен смях. Д. Димов, Т, 398. // Събир. Спиртни напитки. В същност от най-древни времена хората са се опитвали да потискат чувствата на страх, тъга, неприятност. За тази цел са били използувани алкохолът, опиумът, хашишът и други коварни отрови, които имат твърде широко вредно действие върху нервната система. С. Славчев, ЖББ, 70. Той не можеше да свикне с тежкия мирис на алкохол, на мухъл и нечистоплътно ст. Ал. Бабек, МЕ, 127. В заведението не се сервира алкохол.
3. Обикн. мн. Хим. Органични съединения, в състава на молекулите на които влиза група от атоми на кислорода и водорода (хидроксилна група). Метилов алкохол. Поливален-тни алкохоли.
— От араб. през нем. Alkohol. Друга (остар.) форма: алкоол.
АЛКОХОЛАТИ мн., ед. (рядко) алко-холат, м. Хим. Съединения на едновалентни алкохоли.
309
АЛКОХОЛАТИ
