АЛИНЕ`ЙКА ж. Умал. от алинея. — Ще ви напиша заповедта! За уволнение! Там членчето, алинейката, всичко, както си му е редът! И „Чао, бамбина!“. Ч. Шинов, БС, 60.
АЛИНЕ`Я ж. Юрид. Част от параграф или член от закон, наредба или правилник, която започва на нов ред. Борис вече не гледаше омразния секретар на съда, нито слушаше мърморенето на членовете и алинеите на ЗЗД и НЗ, които той знаеше наизуст и по които ги осъждаха на смърт. Г. Караславов, Т, 122. Само тези документи за двеста шейсет и пет хиляди не бяха заверени съгласно параграфите и алинеите, точките и подточките на наредбата за финансовата отчетност. Ст. Марков, ДБ, 41. Изложените в настоящия закон престъпления, освен по ал. II на чл.* 39, не се съдят в общите съдилища. Ал. Константинов, Съч. I, 59.
— От лат. a linea ’от нов ред’.
АЛИ`С нареч. Диал. 1. Наистина, тъкмо. — Аз пък досега не съм чул никой да й вика така. Сега първо чух от стрина Танчовица .. Ами защо й викат Мариница, мамо? — Алис защо! Ами защо Йованица Донина я викат Йованица? Т. Влайков, Съч. II, 2.
2. Напълно, съвсем. Ябока е само за гризене, / пръстенче е половин либене, / жлътицата алис за зимане! Нар. пес., СбНУ XLIV, 404. Мили царев яничарю, / я имах шчерка Яница, / алис бяше като тебе; / та ми я .. плениа. Нар. пес., СбНУ XLVIII, 77.
— От тур. alis ’съвсем, напълно’ или halis ’чист, без примеси’.
АЛИТЕРАЦИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Литер. Който се отнася до алитерация. Ние не можем да не видим и в символичните стихотворения на Яворов ритмичното и алитерационно богатство, образната нюансировка, гъвкавото и разнообразно стихотворно майсторство. А. Тодоров, ЛФ, 1958, бр.* 11, 2.
АЛИТЕРА`ЦИЯ ж. Литер. Вид звукова организация на стиха, при която се натрупват еднакви или близки по звучене съгласни звукове като поетически похват, напр.: Те пият — …, / и пеят, тъй както през сълзи се пей!* П. К. Яворов, Съч. I, 59; Ден денувам — кътища потайни, / Нощ нощувам пътища незнайни.* — П. К. Яворов, Съч. I, 62; Бърза, бързоструйна Струма. Т. Траянов, ББ, 15.
— От лат. alliteratio.
А`ЛИФА ж. Спец. Варено ленено масло, което се използува при боядисване и в живописта.
— Гр. ᾶλειφα ’масло’.
АЛИФА`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Обикн. в съчет.: Алифатни съединения. Хим. Ациклени съединения.
— От гр.
АЛИЯ`Т м. Диал. Инструмент, сечиво; алат. — Ний с Динка се наговорихме да вадим камъни заедно .. — Алияти трябват, Алексе. Трябва лост, търнокоп, ками. Й. Йовков, ЧКГ, 158. Той беше донесъл толкова много и различни алияти, че мъка трябваше, доде се изучи човек да ги командари. Д. Немиров, Б, 81.
АЛКА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Хим. Който съдържа основа; основен. Общо алкалните соли са разтворими във вода. Хим. IX кл, 1950, 128. Алкални окиси.
◇ Алкални метали. Хим. Металите литий, натрий, калий, рубидий, цезий, и франций, които образуват главната подгрупа в I група на периодичната система. Най-меки метали са алкалните, а измежду тези с практическо значение — калаят и оловото. Хим. IX кл, 1950, 116.
АЛКА`ЛИИ мн., ед. (рядко) алка`л, м. Хим. Съединения на алкалните метали, които дават основна реакция.
— От араб. през лат. alcali.
АЛКАЛИЗА`ЦИЯ ж. Хим. Промяна на реакцията на една химическа среда от кисела или неутрална в алкална под действието на алкалии; алкализиране.
— От лат. alcalisatio.
АЛКАЛИЗИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Хим. Извършвам алкализация.
АЛКАЛИЗИ`РАМ СЕ несв. и св., непрех. Ставам алкален.
АЛКАЛИЗИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Хим. Алкализация.
АЛКАЛИМЕ`ТРИЯ ж. Дял от аналитичната химия, който се занимава с количественото определяне, дозирането на основи или разтвори с основна реакция чрез титруване с позната киселина. Алкалиметрия. В този дял от неутрализационния обемен анализ са дадени методите на титруване на основи или основно действуващи вещества. М. Кожухаров и др., АХ, 251.
— От фр. alcalimletrie.
АЛКАЛИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Остар. Хим. Алкален; алкалически. Водите са алкалични; съдържат главно карбонати. П. Делирадев, В, 151.
АЛКАЛИ`ЧЕСКИ, -ска, -ско, мн. -ски, прил. Остар. Хим. Алкален; алкаличен.
АЛКА`ЛНО. Нареч. от алкален. Това лекарство действува алкално на урината.
АЛКА`ЛНОСТ , -тта`, мн. няма, ж. Хим. Качество или свойство на алкален.
АЛКАЛОЗЕ`МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Хим. Обикн. в съчет.: Алкалоземни метали. Химическите елементи калций, стронций, барий и радий, чиито окиси във воден разтвор имат алкално действие.
АЛКАЛОИ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни. Хим. Прил. от алкалоид. Алкалоидни съединения.
