Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/308“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
(поправка на гръцка дума) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 27: | Ред 27: | ||
<b>АЛИФА</b> <i>ж. Спец.</i> Варено ленено масло, което се използува при боядисване и в живописта. | <b>АЛИФА</b> <i>ж. Спец.</i> Варено ленено масло, което се използува при боядисване и в живописта. | ||
| − | — Гр. | + | — Гр. ᾶλειφα ’масло’. |
---- | ---- | ||
<b>АЛИФАТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> Обикн. в съчет.: Алифатни съединения. <i>Хим.</i> Ациклени съединения. | <b>АЛИФАТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> Обикн. в съчет.: Алифатни съединения. <i>Хим.</i> Ациклени съединения. | ||
— От гр. | — От гр. | ||
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
<b>АЛИЯТ</b> <i>м. Диал.</i> Инструмент, сечиво; алат. — <i>Ний с Динка се наговорихме да вадим камъни заедно. . — Алияти трябват, Алексе. Трябва лост, търнокоп, ками.</i> Й. Йовков, ЧКГ, 158. <i>Той беше донесъл толкова много и различни алияти, че мъка трябваше, доде се изучи човек да ги коман-дари.</i> Д. Немиров, Б, 81. | <b>АЛИЯТ</b> <i>м. Диал.</i> Инструмент, сечиво; алат. — <i>Ний с Динка се наговорихме да вадим камъни заедно. . — Алияти трябват, Алексе. Трябва лост, търнокоп, ками.</i> Й. Йовков, ЧКГ, 158. <i>Той беше донесъл толкова много и различни алияти, че мъка трябваше, доде се изучи човек да ги коман-дари.</i> Д. Немиров, Б, 81. | ||
| Ред 68: | Ред 66: | ||
---- | ---- | ||
<b>АЛКАЛОЙДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни. <i>Хим. Прил. от</i> алкалоид. <i>Алкалоидни съединения.</i> | <b>АЛКАЛОЙДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни. <i>Хим. Прил. от</i> алкалоид. <i>Алкалоидни съединения.</i> | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Версия от 14:34, 9 декември 2012
АЛИНЕЙКА ж. Умал. от алинея.
— Ще ви напиша заповедта! За уволнение! Там членчето, алинейката, всичко, както си му е редът! И „Чао, бамбина!“. Ч. Ши-нов, БС, 60.
АЛИНЕЯ ж. Юрид. Част от параграф или член от закон, наредба или правилник, която започва на нов ред. Борис вече не гледаше омразния секретар на съда, нито слушаше мърморенето на членовете и алинеите на ЗЗД и НЗ, които той знаеше наизуст и по които ги осъждаха на смърт. Г. Караславов, Т, 122. Само тези документи за двеста шейсет и пет хиляди не бяха заверени съгласно параграфите и алинеите, точките и подточките на наредбата за финансовата отчетност. Ст. Марков, ДБ, 41. Изложените в настоящия закон престъпления, освен по ал. II на чл.39, не се съдят в общите съдилища. Ал. Константинов, Съч. I, 59.
— От лат. a linea ’от нов ред’.
АЛИС нареч. Диал. 1. Наистина, тъкмо.
— Аз пък досега не съм чул никой да й вика така. Сега първо чух от стрина Танчовица .. Ами защо й викат Мариница, мамо? — Алис защо! Ами защо Йованица Донина я викат Йованица? Т. Влайков, Съч. II, 2.
2. Напълно, съвсем. Ябока е само за гризе-не, / пръстенче е половин либене, / жлъти-цата алис за зимане! Нар. пес., СбНУ XLIV, 404. Мили царев яничарю, / я имах шчерка Яница, / алис бяше като тебе; / та ми я .. плениа. Нар. пес., СбНУ XLVIII, 77.
— От тур. alis ’съвсем, напълно’ или halis ’чист, без примеси’.
АЛИТЕРАЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Литер. Който се отнася до али-терация. Ние не можем да не видим и в символичните стихотворения на Яворов ритмичното и алитерационно богатство, образната нюансировка, гъвкавото и разнообразно стихотворно майсторство. А. Тодоров, ЛФ, 1958, бр.11,2.
АЛИТЕРАЦИЯ ж. Литер. Вид звукова организация на стиха, при която се натрупват еднакви или близки по звучене съгласни звукове като поетически похват, напр.: Те пият — ..., / и пеят, тъй както през сълзи се пей! П. К. Яворов, Съч. I, 59; Ден денувам
— кътища потайни, / Нощ нощувам пътища незнайни. — П. К. Яворов, Съч. I, 62; Бърза, бързоструйна Струма. Т. Траянов, ББ,
— От лат. alliteratio.
АЛИФА ж. Спец. Варено ленено масло, което се използува при боядисване и в живописта.
— Гр. ᾶλειφα ’масло’.
АЛИФАТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Обикн. в съчет.: Алифатни съединения. Хим. Ациклени съединения.
— От гр.
АЛИЯТ м. Диал. Инструмент, сечиво; алат. — Ний с Динка се наговорихме да вадим камъни заедно. . — Алияти трябват, Алексе. Трябва лост, търнокоп, ками. Й. Йовков, ЧКГ, 158. Той беше донесъл толкова много и различни алияти, че мъка трябваше, доде се изучи човек да ги коман-дари. Д. Немиров, Б, 81.
АЛКАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Хим. Който съдържа основа; основен. Общо алкалните соли са разтворими във вода. Хим. IX кл, 1950, 128. Алкални окиси. О Алкални метали. Хим. Металите литий, натрий, калий, рубидий, цезий, и франций, които образуват главната подгрупа в I група на периодичната система. Най-меки метали са алкалните, а измежду тези с практическо значение — калаят и оловото. Хим. IX кл, 1950, 116.
АЛКАЛНИ мн., ед. (рядко) алкал, м. Хим. Съединения на алкалните метали, които дават основна реакция.
— От араб. през лат. alcali.
АЛКАЛИЗАЦИЯ ж. Хим. Промяна на реакцията на една химическа среда от кисела или неутрална в алкална под действието на алкалии; алкализиране.
— От лат. alcalisatio.
АЛКАЛИЗИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Хим. Извършвам алкализация.
АЛКАЛИЗИ`РАМ СЕ несв. и св., непрех. Ставам алкален.
АЛКАЛИЗИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Хим. Алкализация.
АЛКАЛИМЕТРИЯ ж. Дял от аналитичната химия, който се занимава с количественото определяне, дозирането на основи или разтвори с основна реакция чрез титруване с позната киселина. Алкалиметрия. В този дял от неутрализационния ооемен анализ са дадени методите на титруване на основи или основно действуващи вещества. М. Кожухаров и др., АХ, 251.
— От фр. alcalimletrie.
АЛКАЛИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Остар. Хим. Алкален; алкалически. Водите са алкалични; съдържат главно карбонати. П. Делирадев, В, 151.
АЛКАЛИ`ЧЕСКИ, -ска, -ско, мн. -ски, прил. Остар. Хим. Алкален; алкаличен.
АЛКАЛНО. Нареч. от алкален. Това лекарство действува алкално на урината.
АЛКАЛНО СТ , -тта, мн. няма, ж. Хим. Качество или свойство на алкален.
АЛКАЛОЗЕМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Хим. Обикн. в съчет.: Алкалоземни метали. Химическите елементи калций, стронций, барий и радий, чиито окиси във воден разтвор имат алкално действие.
АЛКАЛОЙДЕН, -дна, -дно, мн. -дни. Хим. Прил. от алкалоид. Алкалоидни съединения.
