Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/308“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
м
(Одобрена)
 
(Не са показани 4 междинни версии от 3 потребители)
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Проверена
+
Одобрена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
 
{{+}}
 
{{+}}
 
----
 
----
<b>АЛИНЀЙКА</b> <i>ж. Умал. от</i> алинея. <i>— Ще ви напиша заповедта! За уволнение! Там членчето, алинейката, всичко, както си му е редът! И „Чао, бамбина!“.</i> Ч. Шинов, БС, 60.
+
<b>АЛИНЕ`ЙКА</b> <i>ж. Умал. от</i> алинея. <i>— Ще ви напиша заповедта! За уволнение! Там членчето, алинейката, всичко, както си му е редът! И „Чао, бамбина!“.</i> Ч. Шинов, БС, 60.
 
----
 
----
<b>АЛИНЀЯ</b> <i>ж. Юрид.</i> Част от параграф или член от закон, наредба или правилник, която започва на нов ред. <i>Борис вече не гледаше омразния секретар на съда, нито слушаше мърморенето на членовете и алинеите на ЗЗД и НЗ, които той знаеше наизуст и по които ги осъждаха на смърт.</i> Г. Караславов, Т, 122. <i>Само тези документи за двеста шейсет и пет хиляди не бяха заверени съгласно параграфите и алинеите, точките и подточките на наредбата за финансовата отчетност.</i> Ст. Марков, ДБ, 41. <i>Изложените в настоящия закон престъпления, освен по ал. II на чл.39, не се съдят в общите съдилища.</i> Ал. Константинов, Съч. I, 59.
+
<b>АЛИНЕ`Я</b> <i>ж. Юрид.</i> Част от параграф или член от закон, наредба или правилник, която започва на нов ред. <i>Борис вече не гледаше омразния секретар на съда, нито слушаше мърморенето на членовете и алинеите на ЗЗД и НЗ, които той знаеше наизуст и по които ги осъждаха на смърт.</i> Г. Караславов, Т, 122. <i>Само тези документи за двеста шейсет и пет хиляди не бяха заверени съгласно параграфите и алинеите, точките и подточките на наредбата за финансовата отчетност.</i> Ст. Марков, ДБ, 41. <i>Изложените в настоящия закон престъпления, освен по ал. II на чл.{{попр|Добавяне на интервал.}} 39, не се съдят в общите съдилища.</i> Ал. Константинов, Съч. I, 59.
  
 
— От лат. a linea ’от нов ред’.
 
— От лат. a linea ’от нов ред’.
 
----
 
----
<b>АЛЍС</b> <i>нареч. Диал.</i> 1. Наистина, тъкмо. <i>— Аз пък досега не съм чул никой да й вика така. Сега първо чух от стрина Танчовица .. Ами защо й викат Мариница, мамо? — Алис защо! Ами защо Йованица Донина я викат Йованица?</i> Т. Влайков, Съч. II, 2.
+
<b>АЛИ`С</b> <i>нареч. Диал.</i> 1. Наистина, тъкмо. <i>— Аз пък досега не съм чул никой да й вика така. Сега първо чух от стрина Танчовица .. Ами защо й викат Мариница, мамо? — Алис защо! Ами защо Йованица Донина я викат Йованица?</i> Т. Влайков, Съч. II, 2.
  
 
2. Напълно, съвсем. <i>Ябока е само за гризене, / пръстенче е половин либене, / жлътицата алис за зимане!</i> Нар. пес., СбНУ XLIV, 404. <i>Мили царев яничарю, / я имах шчерка Яница, / алис бяше като тебе; / та ми я .. плениа.</i> Нар. пес., СбНУ XLVIII, 77.
 
2. Напълно, съвсем. <i>Ябока е само за гризене, / пръстенче е половин либене, / жлътицата алис за зимане!</i> Нар. пес., СбНУ XLIV, 404. <i>Мили царев яничарю, / я имах шчерка Яница, / алис бяше като тебе; / та ми я .. плениа.</i> Нар. пес., СбНУ XLVIII, 77.
Ред 13: Ред 13:
 
— От тур. alis ’съвсем, напълно’ или halis ’чист, без примеси’.
 
— От тур. alis ’съвсем, напълно’ или halis ’чист, без примеси’.
 
----
 
----
<b>АЛИТЕРАЦИÒНЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Литер.</i> Който се отнася до алитерация. <i>Ние не можем да не видим и в символичните стихотворения на Яворов ритмичното и алитерационно богатство, образната нюансировка, гъвкавото и разнообразно стихотворно майсторство.</i> А. Тодоров, ЛФ, 1958, бр. 11, 2.
+
<b>АЛИТЕРАЦИО`НЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Литер.</i> Който се отнася до алитерация. <i>Ние не можем да не видим и в символичните стихотворения на Яворов ритмичното и алитерационно богатство, образната нюансировка, гъвкавото и разнообразно стихотворно майсторство.</i> А. Тодоров, ЛФ, 1958, бр.{{попр|Добавяне на интервал.}} 11, 2.
 
----
 
----
<b>АЛИТЕРÀЦИЯ</b> <i>ж. Литер.</i> Вид звукова организация на стиха, при която се натрупват еднакви или близки по звучене съгласни звукове като поетически похват, напр.: Те пият — …, / и пеят, тъй както през сълзи се пей! П. К. Яворов, Съч. I, 59; Ден денувам — кътища потайни, / Нощ нощувам пътища незнайни. — П. К. Яворов, Съч. I, 62; Бърза, бързоструйна Струма. Т. Траянов, ББ, 15.
+
<b>АЛИТЕРА`ЦИЯ</b> <i>ж. Литер.</i> Вид звукова организация на стиха, при която се натрупват еднакви или близки по звучене съгласни звукове като поетически похват, напр.: <i>Те пият — …, / и пеят, тъй както през сълзи се пей!</i>{{попр|Добавяне на курсив.}} П. К. Яворов, Съч. I, 59; <i>Ден денувам — кътища потайни, / Нощ нощувам пътища незнайни.</i>{{попр|Добавяне на курсив.}} — П. К. Яворов, Съч. I, 62; Бърза, бързоструйна Струма. Т. Траянов, ББ, 15.
  
 
— От лат. alliteratio.
 
— От лат. alliteratio.
 
----
 
----
<b>ÀЛИФА</b> <i>ж. Спец.</i> Варено ленено масло, което се използува при боядисване и в живописта.
+
<b>А`ЛИФА</b> <i>ж. Спец.</i> Варено ленено масло, което се използува при боядисване и в живописта.
  
 
— Гр. ᾶλειφα ’масло’.
 
— Гр. ᾶλειφα ’масло’.
 
----
 
----
<b>АЛИФÀТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> Обикн. в съчет.: <b>Алифатни съединения.</b> <i>Хим.</i> Ациклени съединения.
+
<b>АЛИФА`ТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> Обикн. в съчет.: <b>Алифатни съединения</b>. <i>Хим.</i> Ациклени съединения.
  
 
— От гр.
 
— От гр.
Ред 29: Ред 29:
 
<b>АЛИЯ`Т</b> <i>м. Диал.</i> Инструмент, сечиво; алат. <i>— Ний с Динка се наговорихме да вадим камъни заедно .. — Алияти трябват, Алексе. Трябва лост, търнокоп, ками.</i> Й. Йовков, ЧКГ, 158. <i>Той беше донесъл толкова много и различни алияти, че мъка трябваше, доде се изучи човек да ги командари.</i> Д. Немиров, Б, 81.
 
<b>АЛИЯ`Т</b> <i>м. Диал.</i> Инструмент, сечиво; алат. <i>— Ний с Динка се наговорихме да вадим камъни заедно .. — Алияти трябват, Алексе. Трябва лост, търнокоп, ками.</i> Й. Йовков, ЧКГ, 158. <i>Той беше донесъл толкова много и различни алияти, че мъка трябваше, доде се изучи човек да ги командари.</i> Д. Немиров, Б, 81.
 
----
 
----
<b>АЛКÀЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Хим.</i> Който съдържа основа; основен. <i>Общо алкалните соли са разтворими във вода.</i> Хим. IX кл, 1950, 128. <i>Алкални окиси.</i>
+
<b>АЛКА`ЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Хим.</i> Който съдържа основа; основен. <i>Общо алкалните соли са разтворими във вода.</i> Хим. IX кл, 1950, 128. <i>Алкални окиси.</i>
  
◇ <b>Алкални метали.</b> <i>Хим.</i> Металите литий, натрий, калий, рубидий, цезий, и франций, които образуват главната подгрупа в I група на периодичната система. <i>Най-меки метали са алкалните, а измежду тези с практическо значение — калаят и оловото.</i> Хим. IX кл, 1950, 116.
+
◇ <b>Алкални метали</b>. <i>Хим.</i> Металите литий, натрий, калий, рубидий, цезий, и франций, които образуват главната подгрупа в I група на периодичната система. <i>Най-меки метали са алкалните, а измежду тези с практическо значение — калаят и оловото.</i> Хим. IX кл, 1950, 116.
 
----
 
----
<b>АЛКÀЛИИ</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) <b>алка`л</b>, <i>м. Хим.</i> Съединения на алкалните метали, които дават основна реакция.
+
<b>АЛКА`ЛИИ</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) <b>алка`л</b>, <i>м. Хим.</i> Съединения на алкалните метали, които дават основна реакция.
  
 
— От араб. през лат. alcali.
 
— От араб. през лат. alcali.
 
----
 
----
<b>АЛКАЛИЗÀЦИЯ</b> <i>ж. Хим.</i> Промяна на реакцията на една химическа среда от кисела или неутрална в алкална под действието на алкалии; алкализиране.
+
<b>АЛКАЛИЗА`ЦИЯ</b> <i>ж. Хим.</i> Промяна на реакцията на една химическа среда от кисела или неутрална в алкална под действието на алкалии; алкализиране.
  
 
— От лат. alcalisatio.
 
— От лат. alcalisatio.
 
----
 
----
<b>АЛКАЛИЗЍРАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Хим.</i> Извършвам алкализация.
+
<b>АЛКАЛИЗИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Хим.</i> Извършвам алкализация.
 
----
 
----
<b>АЛКАЛИЗЍРАМ СЕ</b> <i>несв.</i> и <i>св., непрех.</i> Ставам алкален.
+
<b>АЛКАЛИЗИ`РАМ СЕ</b> <i>несв.</i> и <i>св., непрех.</i> Ставам алкален.
 
----
 
----
<b>АЛКАЛИЗЍРАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Хим.</i> Алкализация.
+
<b>АЛКАЛИЗИ`РАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Хим.</i> Алкализация.
 
----
 
----
<b>АЛКАЛИМЀТРИЯ</b> <i>ж.</i> Дял от аналитичната химия, който се занимава с количественото определяне, дозирането на основи или разтвори с основна реакция чрез титруване с позната киселина. <i>Алкалиметрия. В този дял от неутрализационния обемен анализ са дадени методите на титруване на основи или основно действуващи вещества.</i> М. Кожухаров и др., АХ, 251.
+
<b>АЛКАЛИМЕ`ТРИЯ</b> <i>ж.</i> Дял от аналитичната химия, който се занимава с количественото определяне, дозирането на основи или разтвори с основна реакция чрез титруване с позната киселина. <i>Алкалиметрия. В този дял от неутрализационния обемен анализ са дадени методите на титруване на основи или основно действуващи вещества.</i> М. Кожухаров и др., АХ, 251.
  
 
— От фр. alcalimletrie.
 
— От фр. alcalimletrie.
 
----
 
----
<b>АЛКАЛЍЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Остар. Хим.</i> Алкален; алкалически. <i>Водите са алкалични; съдържат главно карбонати.</i> П. Делирадев, В, 151.
+
<b>АЛКАЛИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Остар. Хим.</i> Алкален; алкалически. <i>Водите са алкалични; съдържат главно карбонати.</i> П. Делирадев, В, 151.
 
----
 
----
<b>АЛКАЛЍЧЕСКИ</b>, -ска, -ско, <i>мн.</i> -ски, <i>прил. Остар. Хим.</i> Алкален; алкаличен.
+
<b>АЛКАЛИ`ЧЕСКИ</b>, -ска, -ско, <i>мн.</i> -ски, <i>прил. Остар. Хим.</i> Алкален; алкаличен.
 
----
 
----
<b>АЛКÀЛНО</b>. <i>Нареч. от</i> алкален. <i>Това лекарство действува алкално на урината.</i>
+
<b>АЛКА`ЛНО</b>. <i>Нареч. от</i> алкален. <i>Това лекарство действува алкално на урината.</i>
 
----
 
----
<b>АЛКÀЛНОСТ</b> , -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Хим.</i> Качество или свойство на алкален.
+
<b>АЛКА`ЛНОСТ</b> , -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Хим.</i> Качество или свойство на алкален.
 
----
 
----
<b>АЛКАЛОЗÈМЕН</b>, -мна, -мно, <i>мн.</i> -мни, <i>прил. Хим.</i> Обикн. в съчет.: <b>Алкалоземни метали.</b> Химическите елементи калций, стронций, барий и радий, чиито окиси във воден разтвор имат алкално действие.
+
<b>АЛКАЛОЗЕ`МЕН</b>, -мна, -мно, <i>мн.</i> -мни, <i>прил. Хим.</i> Обикн. в съчет.: <b>Алкалоземни метали</b>. Химическите елементи калций, стронций, барий и радий, чиито окиси във воден разтвор имат алкално действие.
 
----
 
----
<b>АЛКАЛОЍДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни. <i>Хим. Прил. от</i> алкалоид. <i>Алкалоидни съединения.</i>
+
<b>АЛКАЛОИ`ДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни. <i>Хим. Прил. от</i> алкалоид. <i>Алкалоидни съединения.</i>

Текуща версия към 13:24, 24 юли 2013

Корекцията на страницата е одобрена



АЛИНЕ`ЙКА ж. Умал. от алинея. — Ще ви напиша заповедта! За уволнение! Там членчето, алинейката, всичко, както си му е редът! И „Чао, бамбина!“. Ч. Шинов, БС, 60.


АЛИНЕ`Я ж. Юрид. Част от параграф или член от закон, наредба или правилник, която започва на нов ред. Борис вече не гледаше омразния секретар на съда, нито слушаше мърморенето на членовете и алинеите на ЗЗД и НЗ, които той знаеше наизуст и по които ги осъждаха на смърт. Г. Караславов, Т, 122. Само тези документи за двеста шейсет и пет хиляди не бяха заверени съгласно параграфите и алинеите, точките и подточките на наредбата за финансовата отчетност. Ст. Марков, ДБ, 41. Изложените в настоящия закон престъпления, освен по ал. II на чл.* 39, не се съдят в общите съдилища. Ал. Константинов, Съч. I, 59.

— От лат. a linea ’от нов ред’.


АЛИ`С нареч. Диал. 1. Наистина, тъкмо. — Аз пък досега не съм чул никой да й вика така. Сега първо чух от стрина Танчовица .. Ами защо й викат Мариница, мамо? — Алис защо! Ами защо Йованица Донина я викат Йованица? Т. Влайков, Съч. II, 2.

2. Напълно, съвсем. Ябока е само за гризене, / пръстенче е половин либене, / жлътицата алис за зимане! Нар. пес., СбНУ XLIV, 404. Мили царев яничарю, / я имах шчерка Яница, / алис бяше като тебе; / та ми я .. плениа. Нар. пес., СбНУ XLVIII, 77.

— От тур. alis ’съвсем, напълно’ или halis ’чист, без примеси’.


АЛИТЕРАЦИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Литер. Който се отнася до алитерация. Ние не можем да не видим и в символичните стихотворения на Яворов ритмичното и алитерационно богатство, образната нюансировка, гъвкавото и разнообразно стихотворно майсторство. А. Тодоров, ЛФ, 1958, бр.* 11, 2.


АЛИТЕРА`ЦИЯ ж. Литер. Вид звукова организация на стиха, при която се натрупват еднакви или близки по звучене съгласни звукове като поетически похват, напр.: Те пият — …, / и пеят, тъй както през сълзи се пей!* П. К. Яворов, Съч. I, 59; Ден денувам — кътища потайни, / Нощ нощувам пътища незнайни.* — П. К. Яворов, Съч. I, 62; Бърза, бързоструйна Струма. Т. Траянов, ББ, 15.

— От лат. alliteratio.


А`ЛИФА ж. Спец. Варено ленено масло, което се използува при боядисване и в живописта.

— Гр. ᾶλειφα ’масло’.


АЛИФА`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Обикн. в съчет.: Алифатни съединения. Хим. Ациклени съединения.

— От гр.


АЛИЯ`Т м. Диал. Инструмент, сечиво; алат. — Ний с Динка се наговорихме да вадим камъни заедно .. — Алияти трябват, Алексе. Трябва лост, търнокоп, ками. Й. Йовков, ЧКГ, 158. Той беше донесъл толкова много и различни алияти, че мъка трябваше, доде се изучи човек да ги командари. Д. Немиров, Б, 81.


АЛКА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Хим. Който съдържа основа; основен. Общо алкалните соли са разтворими във вода. Хим. IX кл, 1950, 128. Алкални окиси.

Алкални метали. Хим. Металите литий, натрий, калий, рубидий, цезий, и франций, които образуват главната подгрупа в I група на периодичната система. Най-меки метали са алкалните, а измежду тези с практическо значение — калаят и оловото. Хим. IX кл, 1950, 116.


АЛКА`ЛИИ мн., ед. (рядко) алка`л, м. Хим. Съединения на алкалните метали, които дават основна реакция.

— От араб. през лат. alcali.


АЛКАЛИЗА`ЦИЯ ж. Хим. Промяна на реакцията на една химическа среда от кисела или неутрална в алкална под действието на алкалии; алкализиране.

— От лат. alcalisatio.


АЛКАЛИЗИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Хим. Извършвам алкализация.


АЛКАЛИЗИ`РАМ СЕ несв. и св., непрех. Ставам алкален.


АЛКАЛИЗИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Хим. Алкализация.


АЛКАЛИМЕ`ТРИЯ ж. Дял от аналитичната химия, който се занимава с количественото определяне, дозирането на основи или разтвори с основна реакция чрез титруване с позната киселина. Алкалиметрия. В този дял от неутрализационния обемен анализ са дадени методите на титруване на основи или основно действуващи вещества. М. Кожухаров и др., АХ, 251.

— От фр. alcalimletrie.


АЛКАЛИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Остар. Хим. Алкален; алкалически. Водите са алкалични; съдържат главно карбонати. П. Делирадев, В, 151.


АЛКАЛИ`ЧЕСКИ, -ска, -ско, мн. -ски, прил. Остар. Хим. Алкален; алкаличен.


АЛКА`ЛНО. Нареч. от алкален. Това лекарство действува алкално на урината.


АЛКА`ЛНОСТ , -тта`, мн. няма, ж. Хим. Качество или свойство на алкален.


АЛКАЛОЗЕ`МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Хим. Обикн. в съчет.: Алкалоземни метали. Химическите елементи калций, стронций, барий и радий, чиито окиси във воден разтвор имат алкално действие.


АЛКАЛОИ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни. Хим. Прил. от алкалоид. Алкалоидни съединения.