Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/308“
(поправка на гръцка дума) |
|||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЛИНЀЙКА</b> <i>ж. Умал. от</i> алинея. |
| − | <i>— Ще ви напиша заповедта! За уволнение! Там членчето, алинейката, всичко, както си му е редът! И „Чао, бамбина!“.</i> Ч. | + | <i>— Ще ви напиша заповедта! За уволнение! Там членчето, алинейката, всичко, както си му е редът! И „Чао, бамбина!“.</i> Ч. Шинов, БС, 60. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЛИНЀЯ</b> <i>ж. Юрид.</i> Част от параграф или член от закон, наредба или правилник, която започва на нов ред. <i>Борис вече не гледаше омразния секретар на съда, нито слушаше мърморенето на членовете и алинеите на ЗЗД и НЗ, които той знаеше наизуст и по които ги осъждаха на смърт.</i> Г. Караславов, Т, 122. <i>Само тези документи за двеста шейсет и пет хиляди не бяха заверени съгласно параграфите и алинеите, точките и подточките на наредбата за финансовата отчетност.</i> Ст. Марков, ДБ, 41. <i>Изложените в настоящия закон престъпления, освен по ал. II на чл.39, не се съдят в общите съдилища.</i> Ал. Константинов, Съч. I, 59. |
— От лат. a linea ’от нов ред’. | — От лат. a linea ’от нов ред’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЛЍС</b> <i>нареч. Диал.</i> 1. Наистина, тъкмо. |
| − | <i>— Аз пък досега не съм чул никой да | + | <i>— Аз пък досега не съм чул никой да ѝ вика така. Сега първо чух от стрина Танчовица .. Ами защо ѝ викат Мариница, мамо? — Алис защо! Ами защо Йованица Донина я викат Йованица?</i> Т. Влайков, Съч. II, 2. |
| − | 2. Напълно, съвсем. <i>Ябока е само за | + | 2. Напълно, съвсем. <i>Ябока е само за гризене, / пръстенче е половин либене, / жлътицата алис за зимане!</i> Нар. пес., СбНУ XLIV, 404. <i>Мили царев яничарю, / я имах шчерка Яница, / алис бяше като тебе; / та ми я .. плениа.</i> Нар. пес., СбНУ XLVIII, 77. |
— От тур. alis ’съвсем, напълно’ или halis ’чист, без примеси’. | — От тур. alis ’съвсем, напълно’ или halis ’чист, без примеси’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЛИТЕРАЦИÒНЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Литер.</i> Който се отнася до алитерация. <i>Ние не можем да не видим и в символичните стихотворения на Яворов ритмичното и алитерационно богатство, образната нюансировка, гъвкавото и разнообразно стихотворно майсторство.</i> А. Тодоров, ЛФ, 1958, бр.11,2. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЛИТЕРÀЦИЯ</b> <i>ж. Литер.</i> Вид звукова организация на стиха, при която се натрупват еднакви или близки по звучене съгласни звукове като поетически похват, напр.: Те пият — ..., / и пеят, тъй както през сълзи се пей! П. К. Яворов, Съч. I, 59; Ден денувам |
| − | — кътища потайни, / Нощ нощувам пътища незнайни. — П. К. Яворов, Съч. I, 62; Бърза, бързоструйна Струма. Т. Траянов, ББ, | + | — кътища потайни, / Нощ нощувам пътища незнайни. — П. К. Яворов, Съч. I, 62; Бърза, бързоструйна Струма. Т. Траянов, ББ,15 |
— От лат. alliteratio. | — От лат. alliteratio. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ÀЛИФА</b> <i>ж. Спец.</i> Варено ленено масло, което се използува при боядисване и в живописта. |
— Гр. ᾶλειφα ’масло’. | — Гр. ᾶλειφα ’масло’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЛИФÀТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> Обикн. в съчет.: Алифатни съединения. <i>Хим.</i> Ациклени съединения. |
— От гр. | — От гр. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АЛИЯТ</b> <i>м. Диал.</i> Инструмент, сечиво; алат. — <i>Ний с Динка се наговорихме да вадим камъни заедно. . — Алияти трябват, Алексе. Трябва лост, търнокоп, ками.</i> Й. Йовков, ЧКГ, 158. <i>Той беше донесъл толкова много и различни алияти, че мъка трябваше, доде се изучи човек да ги | + | <b>АЛИЯТ</b> <i>м. Диал.</i> Инструмент, сечиво; алат. — <i>Ний с Динка се наговорихме да вадим камъни заедно. . — Алияти трябват, Алексе. Трябва лост, търнокоп, ками.</i> Й. Йовков, ЧКГ, 158. <i>Той беше донесъл толкова много и различни алияти, че мъка трябваше, доде се изучи човек да ги командари.</i> Д. Немиров, Б, 81. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЛКÀЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Хим.</i> Който съдържа основа; основен. <i>Общо алкалните соли са разтворими във вода.</i> Хим. IX кл, 1950, 128. <i>Алкални окиси.</i> О Алкални метали. <i>Хим.</i> Металите литий, натрий, калий, рубидий, цезий, и франций, които образуват главната подгрупа в I група на периодичната система. <i>Най-меки метали са алкалните, а измежду тези с практическо значение — калаят и оловото.</i> Хим. IX кл, 1950, 116. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЛКÀЛИИ</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) алкал, <i>м. Хим.</i> Съединения на алкалните метали, които дават основна реакция. |
— От араб. през лат. alcali. | — От араб. през лат. alcali. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЛКАЛИЗÀЦИЯ</b> <i>ж. Хим.</i> Промяна на реакцията на една химическа среда от кисела или неутрална в алкална под действието на алкалии; алкализиране. |
— От лат. alcalisatio. | — От лат. alcalisatio. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЛКАЛИЗЍРАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Хим.</i> Извършвам алкализация. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЛКАЛИЗЍРАМ СЕ</b> <i>несв.</i> и <i>св., непрех.</i> Ставам алкален. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЛКАЛИЗЍРАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Хим.</i> Алкализация. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЛКАЛИМЀТРИЯ</b> <i>ж.</i> Дял от аналитичната химия, който се занимава с количественото определяне, дозирането на основи или разтвори с основна реакция чрез титруване с позната киселина. <i>Алкалиметрия. В този дял от неутрализационния обемен анализ са дадени методите на титруване на основи или основно действуващи вещества. М.</i> Кожухаров и др., АХ, 251. |
— От фр. alcalimletrie. | — От фр. alcalimletrie. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЛКАЛЍЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Остар. Хим.</i> Алкален; алкалически. <i>Водите са алкалични; съдържат главно карбонати.</i> П. Делирадев, В, 151. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЛКАЛЍЧЕСКИ</b>, -ска, -ско, <i>мн.</i> -ски, <i>прил. Остар. Хим.</i> Алкален; алкаличен. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЛКÀЛНО</b>. <i>Нареч. от</i> алкален. <i>Това лекарство действува алкално на урината.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЛКÀЛНОСТ</b> , -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Хим.</i> Качество или свойство на алкален. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЛКАЛОЗÈМЕН</b>, -мна, -мно, <i>мн.</i> -мни, <i>прил. Хим.</i> Обикн. в съчет.: Алкалоземни метали. Химическите елементи калций, стронций, барий и радий, чиито окиси във воден разтвор имат алкално действие. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЛКАЛОЍДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни. <i>Хим. Прил. от</i> алкалоид. <i>Алкалоидни съединения.</i> |
Версия от 17:17, 25 февруари 2013
АЛИНЀЙКА ж. Умал. от алинея.
— Ще ви напиша заповедта! За уволнение! Там членчето, алинейката, всичко, както си му е редът! И „Чао, бамбина!“. Ч. Шинов, БС, 60.
АЛИНЀЯ ж. Юрид. Част от параграф или член от закон, наредба или правилник, която започва на нов ред. Борис вече не гледаше омразния секретар на съда, нито слушаше мърморенето на членовете и алинеите на ЗЗД и НЗ, които той знаеше наизуст и по които ги осъждаха на смърт. Г. Караславов, Т, 122. Само тези документи за двеста шейсет и пет хиляди не бяха заверени съгласно параграфите и алинеите, точките и подточките на наредбата за финансовата отчетност. Ст. Марков, ДБ, 41. Изложените в настоящия закон престъпления, освен по ал. II на чл.39, не се съдят в общите съдилища. Ал. Константинов, Съч. I, 59.
— От лат. a linea ’от нов ред’.
АЛЍС нареч. Диал. 1. Наистина, тъкмо.
— Аз пък досега не съм чул никой да ѝ вика така. Сега първо чух от стрина Танчовица .. Ами защо ѝ викат Мариница, мамо? — Алис защо! Ами защо Йованица Донина я викат Йованица? Т. Влайков, Съч. II, 2.
2. Напълно, съвсем. Ябока е само за гризене, / пръстенче е половин либене, / жлътицата алис за зимане! Нар. пес., СбНУ XLIV, 404. Мили царев яничарю, / я имах шчерка Яница, / алис бяше като тебе; / та ми я .. плениа. Нар. пес., СбНУ XLVIII, 77.
— От тур. alis ’съвсем, напълно’ или halis ’чист, без примеси’.
АЛИТЕРАЦИÒНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Литер. Който се отнася до алитерация. Ние не можем да не видим и в символичните стихотворения на Яворов ритмичното и алитерационно богатство, образната нюансировка, гъвкавото и разнообразно стихотворно майсторство. А. Тодоров, ЛФ, 1958, бр.11,2.
АЛИТЕРÀЦИЯ ж. Литер. Вид звукова организация на стиха, при която се натрупват еднакви или близки по звучене съгласни звукове като поетически похват, напр.: Те пият — ..., / и пеят, тъй както през сълзи се пей! П. К. Яворов, Съч. I, 59; Ден денувам
— кътища потайни, / Нощ нощувам пътища незнайни. — П. К. Яворов, Съч. I, 62; Бърза, бързоструйна Струма. Т. Траянов, ББ,15
— От лат. alliteratio.
ÀЛИФА ж. Спец. Варено ленено масло, което се използува при боядисване и в живописта.
— Гр. ᾶλειφα ’масло’.
АЛИФÀТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Обикн. в съчет.: Алифатни съединения. Хим. Ациклени съединения.
— От гр.
АЛИЯТ м. Диал. Инструмент, сечиво; алат. — Ний с Динка се наговорихме да вадим камъни заедно. . — Алияти трябват, Алексе. Трябва лост, търнокоп, ками. Й. Йовков, ЧКГ, 158. Той беше донесъл толкова много и различни алияти, че мъка трябваше, доде се изучи човек да ги командари. Д. Немиров, Б, 81.
АЛКÀЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Хим. Който съдържа основа; основен. Общо алкалните соли са разтворими във вода. Хим. IX кл, 1950, 128. Алкални окиси. О Алкални метали. Хим. Металите литий, натрий, калий, рубидий, цезий, и франций, които образуват главната подгрупа в I група на периодичната система. Най-меки метали са алкалните, а измежду тези с практическо значение — калаят и оловото. Хим. IX кл, 1950, 116.
АЛКÀЛИИ мн., ед. (рядко) алкал, м. Хим. Съединения на алкалните метали, които дават основна реакция.
— От араб. през лат. alcali.
АЛКАЛИЗÀЦИЯ ж. Хим. Промяна на реакцията на една химическа среда от кисела или неутрална в алкална под действието на алкалии; алкализиране.
— От лат. alcalisatio.
АЛКАЛИЗЍРАМ, -аш, несв. и св., прех. Хим. Извършвам алкализация.
АЛКАЛИЗЍРАМ СЕ несв. и св., непрех. Ставам алкален.
АЛКАЛИЗЍРАНЕ, мн. -ия, ср. Хим. Алкализация.
АЛКАЛИМЀТРИЯ ж. Дял от аналитичната химия, който се занимава с количественото определяне, дозирането на основи или разтвори с основна реакция чрез титруване с позната киселина. Алкалиметрия. В този дял от неутрализационния обемен анализ са дадени методите на титруване на основи или основно действуващи вещества. М. Кожухаров и др., АХ, 251.
— От фр. alcalimletrie.
АЛКАЛЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Остар. Хим. Алкален; алкалически. Водите са алкалични; съдържат главно карбонати. П. Делирадев, В, 151.
АЛКАЛЍЧЕСКИ, -ска, -ско, мн. -ски, прил. Остар. Хим. Алкален; алкаличен.
АЛКÀЛНО. Нареч. от алкален. Това лекарство действува алкално на урината.
АЛКÀЛНОСТ , -тта, мн. няма, ж. Хим. Качество или свойство на алкален.
АЛКАЛОЗÈМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Хим. Обикн. в съчет.: Алкалоземни метали. Химическите елементи калций, стронций, барий и радий, чиито окиси във воден разтвор имат алкално действие.
АЛКАЛОЍДЕН, -дна, -дно, мн. -дни. Хим. Прил. от алкалоид. Алкалоидни съединения.
