по автотрасетата в определен радиус около някой голям град. СТ, 1999, бр. 40, 10.
АВТОТРОФЕН, -фна, -фно, мн. -фни. Биол. Прил. от автотрофия; самоизхран-ващ се. Автотрофни организми.
АВТОТРОФИ мн., ед. (рядко) автот-роф м. Биол. Автотрофни организми — животни или растения.
АВТОТРОФИЯ ж. Биол. Способност на някои животински организми и растения за самостоятелно изхранване, при което от въглероден двуокис и неорганични вещества се синтезират необходимите органични вещества; самоизхранване.
— От гр. αὐτός ’сам’+ τροφή ’храна’.
АВТОХИПНОЗА ж. Изпадане в състояние на хипноза по собствено внушение; са-мохипнотизиране, самохипноза.
АВТОХРОМ м. Печат. Фотографска пластинка, плака, на която чрез срециална химическа обработка се получава многоцветно изображение на снимката.
— От гр. αὐτός ’сам’ и χρῶμα ’цвят’.
АВТОХРОМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. В съчет.: Автохромна пластинка. Печат. Автохром.
АВТОХРОМИЯ ж. Печат. Начин за получаване на многоцветна снимка или отпечатък.
АВТОХТОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Книж. Който е от коренното население на една страна; туземен, местен. Траките са били автохтонните жители на източната част на Балканския полуостров.
2. Биол. За растение или животно — което е от местен произход, който не е пренесен от другаде; аборигенен. Противоп. алохто-нен.
3. Спец. Който се намира на първоначалното си място, където е образуван. Автохтонни пластове. Автохтонни въглища. Автохтонен торф. Автохтонен тромб.
АВТОХТОНИ мн., ед. (рядко) автох-тон, м. 1. Местни, първоначални жители на дадено място, които не са дошли от другаде; туземци, кореняци, аборигени. Противоп. алохтони.
2. Обикн. мн. Биол. Растения или животни, които се намират в местата, където са възникнали в процеса на еволюцията, които не са били пренесени от другаде; аборигени.
3. Геол. Долната част на навлак, която е покрита от придвижена част при хоризонтално преместване на скални комплекси.
— Гр. αὐτόχθων ’туземен, коренен’.
АВТОХТОННОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на автохтонен.
АВТОЦИСТЕРНА ж. Товарен автомобил с монтирана на шасито му цистерна за превоз на течности; автомобил-цистерна. Млечни автоцистерни.
АВТОЧАСТ ж. Съставна част на автомобил.
АВТОШАРЖ, мн. -ове, м. Шарж, който художник прави за самия себе си. Румънският художник е придружил впечатленията си с автошарж на цяла страница. Ив. Коларов, Е, 27.
АВТОЩУРМАН м. Авиац. Аеронавига-ционен уред, който автоматично определя посоката на самолета и отбелязва на карта неговия маршрут; автоматичен щурман.
АВУНКУЛАТ м. Истор. Установена от обичаите особено тясна връзка между вуйчото и неговите племенници, която води началото си от епохата на матриархата.
— От лат. avunculus ’вуйчо, чичо’.
АВУЧ м. Остар. и диал. Морков. От бурените (зеленчуци) бременната може да яде спанак, авуч, зелен грах. Й. Груев, КН 7 (превод), 7.
— От тур. havu? ’морков’. Друга форма: ауч.
АГА1, -та, мн. -й, м. 1. Истор. В турската империя — лице, което заема някакъв военен пост. Но ти не учи народа само на пост и молитва, а как да се избави от тези псета и техни братя, каймаками, паши, мюдюри и аги. Хр.Ботев, Съч 1929, 48. В конака на кьошка при чучура седяха наред на рогозки по миндеря първенци и чорбаджии, свикани от агата. Ив. Вазов, Съч. VIII, 68. В новия сарай Рашид посрещаше търновските аги, бееве, кадии, мюфтии и търновския войвода. Ц. Гинчев, ГК, 31. // Само ед. Почетна титла след име на виден, влиятелен турчин като титла. — Кога си пристигнал, Джалил ага, и отгде направо идеш? Ц. Гинчев, ГК, 361. — Пехливан ага, сега е среднощ и всички кръчми са затворени в града. Ив. Вазов, Съч. XXII, 21. 2. Разш. Турчин. Като погледне човек с по-внимателно око на онова брожение,., в империята на османлиите,.., то тутакси ще са убеди, че тоя час е тропнал вече на вратата на агите. Хр. Ботев, Съч. 1929, 157-158. Турският цар се люто заканил на българския войвода дядо Ильо и наредил на пашите да го хванат и в Цариград да го закарат, че да видят какъв е тоя гяурин, дето е разплакал агите. П, 1960, бр. 45, 2. Те [войводите] започнали борбата с.. Юмер Драза; разрушават чутовната му Караев-ренска крепост, в която изгарят стотина аги и ханъми... П. Росен, ВПШ, 123. — Ех, агалъка го отнесе веч агата, 7 след него гърка пък отиде с хитрината. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 72. Ако ти са мили рогата, не се боди с агата. Послов. // Само ед. Почетно обръщение към турчин. Я хайде бяла българко, / хайде на Стамбул да идем, /.. /— Стамбул е, аго, за мене / тука дето съм родена. П. Р. Славейков, Ч, 1875, кн. 10, 940. „Далеч ли е, аго, Цариград?“ — „Близо е, дядо, близо е, половина ден път!“ — 'Да си жив, аго, за добра дума!“ — отговаря дя
