по автотрасетата в определен радиус около някой голям град. СТ, 1999, бр. 40, 10.
АВТОТРО`ФЕН, -фна, -фно, мн. -фни. Биол. Прил. от автотрофия; самоизхранващ се. Автотрофни организми.
АВТОТРО`ФИ мн., ед. (рядко) автотро`ф м. Биол. Автотрофни организми — животни или растения.
АВТОТРО`ФИЯ ж. Биол. Способност на някои животински организми и растения за самостоятелно изхранване, при което от въглероден двуокис и неорганични вещества се синтезират необходимите органични вещества; самоизхранване.
— От гр. αὐτός ’сам’* + τροφή ’храна’.
АВТОХИПНО`ЗА ж. Изпадане в състояние на хипноза по собствено внушение; самохипнотизиране, самохипноза.
АВТОХРО`М м. Печат. Фотографска пластинка, плака, на която чрез специална* химическа обработка се получава многоцветно изображение на снимката.
— От гр. αὐτός ’сам’ и χρῶμα ’цвят’.
АВТОХРО`МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. В съчет.: Автохромна пластинка. Печат. Автохром.
АВТОХРО`МИЯ ж. Печат. Начин за получаване на многоцветна снимка или отпечатък.
АВТОХТО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Книж. Който е от коренното население на една страна; туземен, местен. Траките са били автохтонните жители на източната част на Балканския полуостров.
2. Биол. За растение или животно — което е от местен произход, който не е пренесен от другаде; аборигенен. Противоп. алохтонен.
3. Спец. Който се намира на първоначалното си място, където е образуван. Автохтонни пластове. Автохтонни въглища. Автохтонен торф. Автохтонен тромб.
АВТОХТО`НИ мн., ед. (рядко) автохто`н, м. 1. Местни, първоначални жители на дадено място, които не са дошли от другаде; туземци, кореняци, аборигени. Противоп. алохтони.
2. Обикн. мн. Биол. Растения или животни, които се намират в местата, където са възникнали в процеса на еволюцията, които не са били пренесени от другаде; аборигени.
3. Геол. Долната част на навлак, която е покрита от придвижена част при хоризонтално преместване на скални комплекси.
— Гр. αὐτόχθων ’туземен, коренен’.
АВТОХТО`ННОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество на автохтонен.
А`ВТОЦИСТЕРНА ж. Товарен автомобил с монтирана на шасито му цистерна за превоз на течности; автомобил-цистерна. Млечни автоцистерни.
АВТОЧА`СТ ж. Съставна част на автомобил.
АВТОША`РЖ, мн. -ове, м. Шарж, който художник прави за самия себе си. Румънският художник е придружил впечатленията си с автошарж на цяла страница. Ив. Коларов, Е, 27.
АВТОЩУ`РМАН м. Авиац. Аеронавигационен уред, който автоматично определя посоката на самолета и отбелязва на карта неговия маршрут; автоматичен щурман.
АВУНКУЛА`Т м. Истор. Установена от обичаите особено тясна връзка между вуйчото и неговите племенници, която води началото си от епохата на матриархата.
— От лат. avunculus ’вуйчо, чичо’.
АВУЧ м. Остар. и диал. Морков. От бурените (зеленчуци) бременната може да яде спанак, авуч, зелен грах. Й. Груев, КН 7 (превод), 7.
— От тур. havuç ’морков’. Друга форма: ау`ч.
АГА`1, -та, мн. -и`, м. 1. Истор. В турската империя — лице, което заема някакъв военен пост. Но ти не учи народа само на пост и молитва, а как да се избави от тези псета и техни братя, каймаками, паши, мюдюри и аги. Хр.* Ботев, Съч.* 1929, 48. В конака на кьошка при чучура седяха наред на рогозки по миндеря първенци и чорбаджии, свикани от агата. Ив. Вазов, Съч. VIII, 68. В новия сарай Рашид посрещаше търновските аги, бееве, кадии, мюфтии и търновския войвода. Ц. Гинчев, ГК, 31. // Само ед. Почетна титла след име на виден, влиятелен турчин като титла. — Кога си пристигнал, Джалил ага, и отгде направо идеш? Ц. Гинчев, ГК, 361. — Пехливан ага, сега е среднощ и всички кръчми са затворени в града. Ив. Вазов, Съч. XXII, 21.
2. Разш. Турчин. Като погледне човек с по-внимателно око на онова брожение,.. в империята на османлиите,.., то тутакси ще са убеди, че тоя час е тропнал вече на вратата на агите. Хр. Ботев, Съч. 1929, 157-158. Турският цар се люто заканил на българския войвода дядо Ильо и наредил на пашите да го хванат и в Цариград да го закарат, че да видят какъв е тоя гяурин, дето е разплакал агите. П, 1960, бр. 45, 2. Те [войводите] започнали борбата с .. Юмер Драза; разрушават чутовната му Караевренска крепост, в която изгарят стотина аги и ханъми… П. Росен, ВПШ, 123. — Ех, агалъка го отнесе веч агата, / след него гърка пък отиде с хитрината. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 72. Ако ти са мили рогата, не се боди с агата. Послов. // Само ед. Почетно обръщение към турчин. Я хайде бяла българко, / хайде на Стамбул да идем, /.. /— Стамбул е, аго, за мене / тука дето съм родена. П. Р. Славейков, Ч, 1875, кн. 10, 940. „Далеч ли е, аго, Цариград?“ — „Близо е, дядо, близо е, половина ден път!“ — „Да си жив, аго, за добра дума!“ — отговаря дядо
