Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/239“
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>по автотрасетата в определен радиус около някой голям град.</i> СТ, 1999, бр. 40, 10. | <i>по автотрасетата в определен радиус около някой голям град.</i> СТ, 1999, бр. 40, 10. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АВТОТРО`ФЕН</b>, -фна, -фно, <i>мн.</i> -фни. <i>Биол. Прил. от</i> автотрофия; самоизхранващ се. <i>Автотрофни организми.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АВТОТРО`ФИ</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) автотроф <i>м. Биол.</i> Автотрофни организми — животни или растения. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АВТОТРО`ФИЯ</b> <i>ж. Биол.</i> Способност на някои животински организми и растения за самостоятелно изхранване, при което от въглероден двуокис и неорганични вещества се синтезират необходимите органични вещества; самоизхранване. |
— От гр. αὐτός ’сам’+ τροφή ’храна’. | — От гр. αὐτός ’сам’+ τροφή ’храна’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АВТОХИПНО`ЗА</b> <i>ж.</i> Изпадане в състояние на хипноза по собствено внушение; самохипнотизиране, самохипноза. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АВТОХРО`М</b> <i>м. Печат.</i> Фотографска пластинка, плака, на която чрез сп{{попр|поправена буква}}ециална химическа обработка се получава многоцветно изображение на снимката. |
— От гр. αὐτός ’сам’ и χρῶμα ’цвят’. | — От гр. αὐτός ’сам’ и χρῶμα ’цвят’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АВТОХРО`МЕН</b>, -мна, -мно, <i>мн.</i> -мни, <i>прил.</i> В съчет.: Автохромна пластинка. <i>Печат.</i> Автохром. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АВТОХРО`МИЯ</b> <i>ж. Печат.</i> Начин за получаване на многоцветна снимка или отпечатък. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АВТОХТО`НЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил.</i> 1. <i>Книж.</i> Който е от коренното население на една страна; туземен, местен. <i>Траките са били автохтонните жители на източната част на Балканския полуостров.</i> |
| − | 2. <i>Биол.</i> За растение или животно — което е от местен произход, който не е пренесен от другаде; аборигенен. <i>Противоп.</i> | + | 2. <i>Биол.</i> За растение или животно — което е от местен произход, който не е пренесен от другаде; аборигенен. <i>Противоп.</i> алохтонен. |
| − | <i> | + | 3. <i>Спец.</i> Който се намира на първоначалното си място, където е образуван. <i>Автохтонни пластове. Автохтонни въглища. Автохтонен торф. Автохтонен тромб.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АВТОХТО`НИ</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) <b>автохто`н</b>, <i>м.</i> 1. Местни, първоначални жители на дадено място, които не са дошли от другаде; туземци, кореняци, аборигени. <i>Противоп.</i> алохтони. |
2. Обикн. <i>мн. Биол.</i> Растения или животни, които се намират в местата, където са възникнали в процеса на еволюцията, които не са били пренесени от другаде; аборигени. | 2. Обикн. <i>мн. Биол.</i> Растения или животни, които се намират в местата, където са възникнали в процеса на еволюцията, които не са били пренесени от другаде; аборигени. | ||
| Ред 33: | Ред 33: | ||
— Гр. αὐτόχθων ’туземен, коренен’. | — Гр. αὐτόχθων ’туземен, коренен’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АВТОХТО`ННОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Качество на автохтонен. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>А`ВТОЦИСТЕРНА</b> <i>ж.</i> Товарен автомобил с монтирана на шасито му цистерна за превоз на течности; автомобил-цистерна. <i>Млечни автоцистерни.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АВТОЧА`СТ</b> <i>ж.</i> Съставна част на автомобил. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АВТОША`РЖ</b>, <i>мн.</i> -ове, <i>м.</i> Шарж, който художник прави за самия себе си. <i>Румънският художник е придружил впечатленията си с автошарж на цяла страница.</i> Ив. Коларов, Е, 27. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АВТОЩУ`РМАН</b> <i>м. Авиац.</i> Аеронавигационен уред, който автоматично определя посоката на самолета и отбелязва на карта неговия маршрут; автоматичен щурман. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АВУНКУЛА`Т</b> <i>м. Истор.</i> Установена от обичаите особено тясна връзка между вуйчото и неговите племенници, която води началото си от епохата на матриархата. |
— От лат. avunculus ’вуйчо, чичо’. | — От лат. avunculus ’вуйчо, чичо’. | ||
| Ред 49: | Ред 49: | ||
<b>АВУЧ</b> <i>м. Остар.</i> и <i>диал.</i> Морков. <i>От бурените (зеленчуци) бременната може да яде спанак, авуч, зелен грах.</i> Й. Груев, КН 7 (превод), 7. | <b>АВУЧ</b> <i>м. Остар.</i> и <i>диал.</i> Морков. <i>От бурените (зеленчуци) бременната може да яде спанак, авуч, зелен грах.</i> Й. Груев, КН 7 (превод), 7. | ||
| − | — От тур. | + | — От тур. havuç ’морков’. Друга форма: ауч. |
---- | ---- | ||
| − | <b>АГА</b><sup>1</sup>, -та, <i>мн.</i> -й, <i>м.</i> 1. <i>Истор.</i> В турската империя — лице, което заема някакъв военен пост. <i>Но ти не учи народа само на пост и молитва, а как да се избави от тези псета и техни братя, каймаками, паши, мюдюри и аги.</i> Хр.Ботев, Съч 1929, 48. | + | <b>АГА`</b><sup>1</sup>, -та, <i>мн.</i> -й, <i>м.</i> 1. <i>Истор.</i> В турската империя — лице, което заема някакъв военен пост. <i>Но ти не учи народа само на пост и молитва, а как да се избави от тези псета и техни братя, каймаками, паши, мюдюри и аги.</i> Хр. {{попр|добавен интервал}}Ботев, Съч.{{попр|добавена точка}} 1929, 48. <i>В конака на кьошка при чучура седяха наред на рогозки по миндеря първенци и чорбаджии, свикани от агата.</i> Ив. Вазов, Съч. VIII, 68. <i>В новия сарай Рашид посрещаше търновските аги, бееве, кадии, мюфтии и търновския войвода.</i> Ц. Гинчев, ГК, 31. // Само <i>ед.</i> Почетна титла след име на виден, влиятелен турчин като титла. <i>— Кога си пристигнал, Джалил ага, и отгде направо идеш?</i> Ц. Гинчев, ГК, 361. <i>— Пехливан ага, сега е среднощ и всички кръчми са затворени в града.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 21. |
| + | |||
| + | 2. <i>Разш.</i> Турчин. <i>Като погледне човек с по-внимателно око на онова брожение,.. в империята на османлиите,.., то тутакси ще са убеди, че тоя час е тропнал вече на вратата на агите.</i> Хр. Ботев, Съч. 1929, 157-158. <i>Турският цар се люто заканил на българския войвода дядо Ильо и наредил на пашите да го хванат и в Цариград да го закарат, че да видят какъв е тоя гяурин, дето е разплакал агите.</i> П, 1960, бр. 45, 2. <i>Те [войводите] започнали борбата с .. Юмер Драза; разрушават чутовната му Караевренска крепост, в която изгарят стотина аги и ханъми...</i> П. Росен, ВПШ, 123. <i>— Ех, агалъка го отнесе веч агата, / след него гърка пък отиде с хитрината.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, 72. <i>Ако ти са мили рогата, не се боди с агата.</i> Послов. // Само <i>ед.</i> Почетно обръщение към турчин. <i>Я хайде бяла българко, / хайде на Стамбул да идем, /.. /— Стамбул е, аго, за мене / тука дето съм родена.</i> П. Р. Славейков, Ч, 1875, кн. 10, 940. <i>„Далеч ли е, аго, Цариград?“ — „Близо е, дядо, близо е, половина ден път!“ — „Да си жив, аго, за добра дума!“ — отговаря дядо</i> | ||
Версия от 21:57, 22 януари 2013
по автотрасетата в определен радиус около някой голям град. СТ, 1999, бр. 40, 10.
АВТОТРО`ФЕН, -фна, -фно, мн. -фни. Биол. Прил. от автотрофия; самоизхранващ се. Автотрофни организми.
АВТОТРО`ФИ мн., ед. (рядко) автотроф м. Биол. Автотрофни организми — животни или растения.
АВТОТРО`ФИЯ ж. Биол. Способност на някои животински организми и растения за самостоятелно изхранване, при което от въглероден двуокис и неорганични вещества се синтезират необходимите органични вещества; самоизхранване.
— От гр. αὐτός ’сам’+ τροφή ’храна’.
АВТОХИПНО`ЗА ж. Изпадане в състояние на хипноза по собствено внушение; самохипнотизиране, самохипноза.
АВТОХРО`М м. Печат. Фотографска пластинка, плака, на която чрез сп*ециална химическа обработка се получава многоцветно изображение на снимката.
— От гр. αὐτός ’сам’ и χρῶμα ’цвят’.
АВТОХРО`МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. В съчет.: Автохромна пластинка. Печат. Автохром.
АВТОХРО`МИЯ ж. Печат. Начин за получаване на многоцветна снимка или отпечатък.
АВТОХТО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Книж. Който е от коренното население на една страна; туземен, местен. Траките са били автохтонните жители на източната част на Балканския полуостров.
2. Биол. За растение или животно — което е от местен произход, който не е пренесен от другаде; аборигенен. Противоп. алохтонен.
3. Спец. Който се намира на първоначалното си място, където е образуван. Автохтонни пластове. Автохтонни въглища. Автохтонен торф. Автохтонен тромб.
АВТОХТО`НИ мн., ед. (рядко) автохто`н, м. 1. Местни, първоначални жители на дадено място, които не са дошли от другаде; туземци, кореняци, аборигени. Противоп. алохтони.
2. Обикн. мн. Биол. Растения или животни, които се намират в местата, където са възникнали в процеса на еволюцията, които не са били пренесени от другаде; аборигени.
3. Геол. Долната част на навлак, която е покрита от придвижена част при хоризонтално преместване на скални комплекси.
— Гр. αὐτόχθων ’туземен, коренен’.
АВТОХТО`ННОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество на автохтонен.
А`ВТОЦИСТЕРНА ж. Товарен автомобил с монтирана на шасито му цистерна за превоз на течности; автомобил-цистерна. Млечни автоцистерни.
АВТОЧА`СТ ж. Съставна част на автомобил.
АВТОША`РЖ, мн. -ове, м. Шарж, който художник прави за самия себе си. Румънският художник е придружил впечатленията си с автошарж на цяла страница. Ив. Коларов, Е, 27.
АВТОЩУ`РМАН м. Авиац. Аеронавигационен уред, който автоматично определя посоката на самолета и отбелязва на карта неговия маршрут; автоматичен щурман.
АВУНКУЛА`Т м. Истор. Установена от обичаите особено тясна връзка между вуйчото и неговите племенници, която води началото си от епохата на матриархата.
— От лат. avunculus ’вуйчо, чичо’.
АВУЧ м. Остар. и диал. Морков. От бурените (зеленчуци) бременната може да яде спанак, авуч, зелен грах. Й. Груев, КН 7 (превод), 7.
— От тур. havuç ’морков’. Друга форма: ауч.
АГА`1, -та, мн. -й, м. 1. Истор. В турската империя — лице, което заема някакъв военен пост. Но ти не учи народа само на пост и молитва, а как да се избави от тези псета и техни братя, каймаками, паши, мюдюри и аги. Хр. *Ботев, Съч.* 1929, 48. В конака на кьошка при чучура седяха наред на рогозки по миндеря първенци и чорбаджии, свикани от агата. Ив. Вазов, Съч. VIII, 68. В новия сарай Рашид посрещаше търновските аги, бееве, кадии, мюфтии и търновския войвода. Ц. Гинчев, ГК, 31. // Само ед. Почетна титла след име на виден, влиятелен турчин като титла. — Кога си пристигнал, Джалил ага, и отгде направо идеш? Ц. Гинчев, ГК, 361. — Пехливан ага, сега е среднощ и всички кръчми са затворени в града. Ив. Вазов, Съч. XXII, 21.
2. Разш. Турчин. Като погледне човек с по-внимателно око на онова брожение,.. в империята на османлиите,.., то тутакси ще са убеди, че тоя час е тропнал вече на вратата на агите. Хр. Ботев, Съч. 1929, 157-158. Турският цар се люто заканил на българския войвода дядо Ильо и наредил на пашите да го хванат и в Цариград да го закарат, че да видят какъв е тоя гяурин, дето е разплакал агите. П, 1960, бр. 45, 2. Те [войводите] започнали борбата с .. Юмер Драза; разрушават чутовната му Караевренска крепост, в която изгарят стотина аги и ханъми... П. Росен, ВПШ, 123. — Ех, агалъка го отнесе веч агата, / след него гърка пък отиде с хитрината. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 72. Ако ти са мили рогата, не се боди с агата. Послов. // Само ед. Почетно обръщение към турчин. Я хайде бяла българко, / хайде на Стамбул да идем, /.. /— Стамбул е, аго, за мене / тука дето съм родена. П. Р. Славейков, Ч, 1875, кн. 10, 940. „Далеч ли е, аго, Цариград?“ — „Близо е, дядо, близо е, половина ден път!“ — „Да си жив, аго, за добра дума!“ — отговаря дядо
