Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/238“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(поправка на гръцка дума)
(още една гръцка дума)
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 41: Ред 41:
 
АВТОТОМИЯ <i>ж. Биол.</i> Рефлекторно откъсване на крайниците или други придатъци и части на тялото при някои животни за самозащита или под влияние на силно дразнене. <i>Като защитно средство може да се разглежда и автотомията. Някои сухоземни.. при нападение от страна на други животни откъсват опашката си, която впоследствие регенерира.</i> Л. Христов, 3, 111.
 
АВТОТОМИЯ <i>ж. Биол.</i> Рефлекторно откъсване на крайниците или други придатъци и части на тялото при някои животни за самозащита или под влияние на силно дразнене. <i>Като защитно средство може да се разглежда и автотомията. Някои сухоземни.. при нападение от страна на други животни откъсват опашката си, която впоследствие регенерира.</i> Л. Христов, 3, 111.
  
— Гр. аътотоцга.
+
— Гр. αὐτοτομία.
 
----
 
----
 
АВТОТРАКТОРЕН, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил.</i> 1. Който се отнася до автомобили и трактори. <i>Автотракторни двигатели. Автотракторни лагери. Автотракторни части. Автотракторен парк.</i> 2. Който е предназначен за производство на автомобили и трактори. <i>Автотракторна промишленост. Автотракторен завод.</i>
 
АВТОТРАКТОРЕН, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил.</i> 1. Който се отнася до автомобили и трактори. <i>Автотракторни двигатели. Автотракторни лагери. Автотракторни части. Автотракторен парк.</i> 2. Който е предназначен за производство на автомобили и трактори. <i>Автотракторна промишленост. Автотракторен завод.</i>

Версия от 22:58, 3 декември 2012

Страницата не е проверена


то пътува на автостоп (във 2 знач.); авто-стопьорка. До шосето стояха две автосто-паджийки.


АВТОСТОПАДЖИЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до автостопаджия и до автостоп (във 2 знач.). Приказките на Ицко за разни автостопаджийски мацета му бяха дошли до гуша.Й. Попов, СЛ, 9. Ав-тостопаджийско махане с ръка.


АВТОСТОПАДЖИЯ, -ията, мн. -ни, м. Човек, който пътува на автостоп (във 2 знач.); автостопьор, автостоповец. — Автостопаджия — каза кондукторът. — За-газил е горкият, гледай как маха ръце. Я. Антов, СбХС 1976, 332.


АВТОСТОПОВЕЦ, мн. -вци, м. Разг. Автостопаджия; автостопьор.


АВТОСТОПЬОР м. Разг. Автостопаджия; автостоповец.


АВТОСТОПЬОРКА ж. Разг. Автосто-паджийка. Разхлаби възела на вратовръзката си .. — вече не държеше как ще изглежда в очите на възможните автостопьорки. Съвр., 1975, кн. 2, 222.


АВТОСТРАДА ж. 1. Автомагистрала; автобан, аутобан, магистрала. Пътищата за автомобилно движение (автомагистрали и автостради) се използуват изключително за бързоходни моторни коли, леки и товарни. Л. Манчев, П I, 57. 2. Разг. Широк автомобилен път. Пътят на мнозина минаваше през Бояна, а на други — през Копитото. А в същото време по сер-пентините на планинската автострада летяха леки коли. ВН, 1960, бр. 2607, 1.

— От ит. autostrada. — Друга форма: аутострада.


АВТОСТРАДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който се отнася до автострада.


АВТОСТЪКЛО, мн. -а, ср. Стъкло за автомобил; автомобилно стъкло.


АВТОСУГЕСТИЯ ж. Псих. Самовнушение.


АВТОСЪСТЕЗАТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м.

Състезател по автомобилен спорт. — Откога националните автосъстезатели започнаха да се движат със скоростта на волска кола, драги! Закъсняваме. Б. Балабанов, ИП, 158.


АВТОТЕНЕКЕДЖИ`Я, -йята, мн. -йи, м. Лице, което се занимава с изработване или поправяне на ламаринената част на автомобили. Чух бай Мирчо в трамвая да разменя телефон на мозайкаджия за телефон на автотенекеджия. Л. Янов, СЗ, 46. — Съдията трябва да има хубава лека кола. Без лека кола той ще е уязвим при делата на бензинджии и автотенекеджии, които се разкарват с фордове и мерцедеси. С. Трайков, М, 37.


АВТОТИ`П м. Печат. Отпечатък, приготвен чрез автотипия.

— От гр. αὐτός ’сам, собствен’ + τύπος ’отпечатък’.


АВТОТИ`ПЕН, -пна, -пно, мн. -пни. Печат. 1. Който е възпроизведен чрез автотипия. Автотипен отпечатък. 2. Който е предназначен за автотипия. Ав-тотипна хартия.


АВТОТИ`ПИЯ, мн. няма, ж. Печат. Начин на печатане чрез пренасяне на образ, рисунка или снимка върху цинкова плоча ръчно или фотомеханично.

— Друга форма: аутоти`пия.


АВТОТИ`ПНО. Нареч. По автотипен начин.


АВТОТОМИЯ ж. Биол. Рефлекторно откъсване на крайниците или други придатъци и части на тялото при някои животни за самозащита или под влияние на силно дразнене. Като защитно средство може да се разглежда и автотомията. Някои сухоземни.. при нападение от страна на други животни откъсват опашката си, която впоследствие регенерира. Л. Христов, 3, 111.

— Гр. αὐτοτομία.


АВТОТРАКТОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Който се отнася до автомобили и трактори. Автотракторни двигатели. Автотракторни лагери. Автотракторни части. Автотракторен парк. 2. Който е предназначен за производство на автомобили и трактори. Автотракторна промишленост. Автотракторен завод.


АВТОТРАНСПЛАНТАЦИЯ ж. Мед. Присаждане на част от тъкан или орган, взета от друго място на тялото на същия човек с цел отстраняване на дефект на кожата. Най-добре се удава автотранспланта-цията; и при нея имат значение биохимичните качества на средата. Б. Кърджиев, ОПА, 345.


АВТОТРАНСПОРТ м. 1. Транспорт, който се извършва с автомобили; автомобилен транспорт. Товарен автотранспорт. 2. Само ед. Ведомство на автомобилния транспорт. Служещ в автотранспорта.


АВТОТРАНСПОРТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който е свързан с автотранспорта. Автотранспортно предприятие. Автотранспортна работилница. Автотранспортна служба. Автотранспортни средства.


АВТОТУРИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Туристическо пътешествие с автомобил.


АВТОТУРИ`СТ м. Лице, което практикува автотуризъм. Двадесет и един първокласни къмпинга по Черноморието са на разположение на българските автотуристи. О, 1977, кн. 11,31.


АВТОТРАСЕ, мн. -та, ср. Трасе, път за автомобили; автомобилно трасе. Още един проект крояло споменатото холандско ведомство — да се заплаща преминаването