Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/219“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| + | Който е съставен от авгит или съдържа авгит. <i>Хубавите амфиболни кристали с масленозелена боя са разхвърляни из кристалната маса, понякога в съседство с авгитови кристали.</i> П. Делирадев, В, 45. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АВГУ`Р</b> <i>м. Истор.</i> Жрец в древния Рим, който правел предсказания по полета на птиците, по тяхното пеене и др. <i>Римляните нямали оракули; но тям жреците предсказвали по летенето на птиците .. Тия жреци се{{попр|поправена буква}} наричали авгури.</i> Г. Йошев, КВИ (превод), 89. |
| − | |||
| − | |||
— От лат. augur през рус. авгур. | — От лат. augur през рус. авгур. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АВГУ`РСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Истор. Прил. от</i> авгур. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>А`ВГУСТ</b> <i>м.</i> Осмият месец от календарната година. <i>Описаните горе сцени ставаха в началото на августа 1885 година.</i> Ив. Вазов, Съч. XXV, 148. <i>Вълкадин си мислеше и за оная вечер през август, когато, след като отвяха, сред хармана светна като злато голям куп жито.</i> Й. Йовков, ЖС, 125. <i>И ето че през един от най-горещите дни на август в града се случи събитие, което раздвижи всички.</i> П. Незнакомов, МА, 106. <i>Юли и август са наречени по имената на императорите Юлий Цезар и Август.</i> |
| − | — От лат. собств. — Ем.Васкидович, Първи понятия за детинско употребление (превод), 1847. | + | — От лат. собств. — Ем. Васкидович, Първи понятия за детинско употребление (превод), 1847. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АВГУСТЕ`ЙШИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> В империя — титла към нарицателни имена, които се отнасят до императори и членове на техните семейства. <i>Пия за здравето на Н. Импер. Величество, мой августейши гост.</i> С, 1888, бр.206, 1. <i>Тия дни Негово височество българският княз отива на гости на султана .. А после,.., после той отива на коронацията на своя августейши покровител Александър III!</i> В. Геновска, СГ, 196. |
— От лат. augustissimus през рус. августейши. | — От лат. augustissimus през рус. августейши. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>А`ВГУСТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Диал.</i> Августовски. <i>Жежкото августно слънце неусетно наклони към запад.</i> Ц. Церковски, Съч. III, 23. |
---- | ---- | ||
<b>АВГУСТИ`НЕЦ</b>, <i>мн.</i> -нци, <i>м.</i> Монах от католическия Августински орден. | <b>АВГУСТИ`НЕЦ</b>, <i>мн.</i> -нци, <i>м.</i> Монах от католическия Августински орден. | ||
| Ред 25: | Ред 24: | ||
<b>АВГУСТИ`НСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до католическия монашески орден на августинците. О Августински орден. Католически монашески орден, възникнал в Италия през XIII в., който се ръководел от тъй наречения устав на Блажени Августин — един от първите християнски богослови. | <b>АВГУСТИ`НСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до католическия монашески орден на августинците. О Августински орден. Католически монашески орден, възникнал в Италия през XIII в., който се ръководел от тъй наречения устав на Блажени Августин — един от първите християнски богослови. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>А`ВГУСТКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко.</i> Августовски, августов. <i>Извън върбовата сянка ярко прежуряше августкото слънце и гореше всеки подрастящ стрък, всяка крехка зеленинка.</i> Ц. Церковски, Съч. Ш, 38. |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>А`ВГУСТОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Августовски. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>А`ВГУСТОВСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до месец август или е характерен за месец август; августов. <i>Той с цялото си същество вдишваше ведрия покой на августовската нощ, отпъждайки от себе си всяка мисъл.</i> Ем. Манов, БГ, 61. <i>В миг пред погледа му се изправи Ана, такава, каквато я бе видял в оня горещ августовски ден.</i> М. Грубешлиева, ПИУ, 100. <i>Беше задушно августовско пладне. От полегналото на хълма слънце падаха косо жарки слънчеви лъчи, които заливаха прашната земя.</i> Ив. Мартинов, М, 102. <i>Като изведоха селяните от гората, турците ги задържаха няколко часа на една поляна там, под жежкото августовско слънце.</i> Д. Талев, И, 596. <i>Августовски горещини.</i> // Който става или е станал през месец август. <i>Днес се откриват августовските съвещания на учителите от общообразователните дневни и вечерни училища.</i> ВН, 1955, бр.199, 1. <i>Августовски тържества.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АВДЖИ`ЙКА</b> <i>ж. Остар.,</i> сега <i>простонар.</i> 1. Жена авджия. |
2. Женско животно, което ловува или с което се ходи на лов. <i>Котка авджийка. Хрътка авджийка.</i> | 2. Женско животно, което ловува или с което се ходи на лов. <i>Котка авджийка. Хрътка авджийка.</i> | ||
| Ред 39: | Ред 36: | ||
<b>АВДЖИ`ЙСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар,</i> сега <i>простонар.</i> Ловджийски. <i>Тия конници бяха турци, облечени с авджийски дрехи.</i> Ц. Гинчев, ГК, 323. | <b>АВДЖИ`ЙСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар,</i> сега <i>простонар.</i> Ловджийски. <i>Тия конници бяха турци, облечени с авджийски дрехи.</i> Ц. Гинчев, ГК, 323. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АВДЖИЛЪ`К</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Остар.,</i> сега <i>простонар.</i> Ловуване, лов. <i>— Няма хава за авджилък, бай Коста. Само росата дето подмокря мъничко.</i> Ем. Станев, ЕК I, 453. <i>Един от нашите другари, който се занимаваше с авджилък, уби един азъл (дива свиня — мъжка).</i> 3. Стоянов, ЗБВ I, 29. <i>— Все им се карам, казвам им, че такъв барут не става за авджилък, нито пък да разбиваме каменните кариери и те обещават следния път да донесат по-хубав, ама лъжат!</i> П. Стъпов, ЖСН, 76. |
| − | |||
| − | |||
| − | — От тур. | + | — От тур. avcılık. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АВДЖИ`Я</b>, -и`ята, <i>мн.</i> -и`и, съкр. пред име, прозвище, авджи` <i>м. Остар.,</i> сега <i>простонар.</i> 1. Ловец. <i>Консулът беше не само иманяр, но и ходеше на лов — .. Татар-Христо също беше авджия.</i> И. Йовков, ЖС, 162. <i>Ей, дружина! — Честита година! / Чест дал господ кому както знае, / .. / на авджии лова се в сполуки.</i> П. Р. Славейков, НМК, 73. <i>Имала Янка седмина бракия, / сите седмина авджии били, / авджии били, ловджии били.</i> Нар. пес., СбНУ XLIII, 325. <i>— Туй не е султан, проклет да е. Авджи султан. Султан на зайците, пилетата.</i> Д. Яръмов, ВП, 69. |
| − | |||
| − | <i>— Туй не е султан, проклет да е. Авджи султан. Султан на зайците, пилетата.</i> Д. Яръмов, ВП, 69. | ||
2. Животно, което ловува или с което се ходи на лов. <i>Котак авджия. Куче авджия.</i> | 2. Животно, което ловува или с което се ходи на лов. <i>Котак авджия. Куче авджия.</i> | ||
| − | — От тур. | + | — От тур. avcı. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Версия от 19:34, 6 декември 2012
Който е съставен от авгит или съдържа авгит. Хубавите амфиболни кристали с масленозелена боя са разхвърляни из кристалната маса, понякога в съседство с авгитови кристали. П. Делирадев, В, 45.
АВГУ`Р м. Истор. Жрец в древния Рим, който правел предсказания по полета на птиците, по тяхното пеене и др. Римляните нямали оракули; но тям жреците предсказвали по летенето на птиците .. Тия жреци се* наричали авгури. Г. Йошев, КВИ (превод), 89.
— От лат. augur през рус. авгур.
АВГУ`РСКИ, -а, -о, мн. -и. Истор. Прил. от авгур.
А`ВГУСТ м. Осмият месец от календарната година. Описаните горе сцени ставаха в началото на августа 1885 година. Ив. Вазов, Съч. XXV, 148. Вълкадин си мислеше и за оная вечер през август, когато, след като отвяха, сред хармана светна като злато голям куп жито. Й. Йовков, ЖС, 125. И ето че през един от най-горещите дни на август в града се случи събитие, което раздвижи всички. П. Незнакомов, МА, 106. Юли и август са наречени по имената на императорите Юлий Цезар и Август.
— От лат. собств. — Ем. Васкидович, Първи понятия за детинско употребление (превод), 1847.
АВГУСТЕ`ЙШИ, -а, -о, мн. -и, прил. В империя — титла към нарицателни имена, които се отнасят до императори и членове на техните семейства. Пия за здравето на Н. Импер. Величество, мой августейши гост. С, 1888, бр.206, 1. Тия дни Негово височество българският княз отива на гости на султана .. А после,.., после той отива на коронацията на своя августейши покровител Александър III! В. Геновска, СГ, 196.
— От лат. augustissimus през рус. августейши.
А`ВГУСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Диал. Августовски. Жежкото августно слънце неусетно наклони към запад. Ц. Церковски, Съч. III, 23.
АВГУСТИ`НЕЦ, мн. -нци, м. Монах от католическия Августински орден.
АВГУСТИ`НКА ж. Монахиня от католическия Августински орден.
АВГУСТИ`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до католическия монашески орден на августинците. О Августински орден. Католически монашески орден, възникнал в Италия през XIII в., който се ръководел от тъй наречения устав на Блажени Августин — един от първите християнски богослови.
А`ВГУСТКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Августовски, августов. Извън върбовата сянка ярко прежуряше августкото слънце и гореше всеки подрастящ стрък, всяка крехка зеленинка. Ц. Церковски, Съч. Ш, 38.
А`ВГУСТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Августовски.
А`ВГУСТОВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до месец август или е характерен за месец август; августов. Той с цялото си същество вдишваше ведрия покой на августовската нощ, отпъждайки от себе си всяка мисъл. Ем. Манов, БГ, 61. В миг пред погледа му се изправи Ана, такава, каквато я бе видял в оня горещ августовски ден. М. Грубешлиева, ПИУ, 100. Беше задушно августовско пладне. От полегналото на хълма слънце падаха косо жарки слънчеви лъчи, които заливаха прашната земя. Ив. Мартинов, М, 102. Като изведоха селяните от гората, турците ги задържаха няколко часа на една поляна там, под жежкото августовско слънце. Д. Талев, И, 596. Августовски горещини. // Който става или е станал през месец август. Днес се откриват августовските съвещания на учителите от общообразователните дневни и вечерни училища. ВН, 1955, бр.199, 1. Августовски тържества.
АВДЖИ`ЙКА ж. Остар., сега простонар. 1. Жена авджия.
2. Женско животно, което ловува или с което се ходи на лов. Котка авджийка. Хрътка авджийка.
АВДЖИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар, сега простонар. Ловджийски. Тия конници бяха турци, облечени с авджийски дрехи. Ц. Гинчев, ГК, 323.
АВДЖИЛЪ`К, мн. няма, м. Остар., сега простонар. Ловуване, лов. — Няма хава за авджилък, бай Коста. Само росата дето подмокря мъничко. Ем. Станев, ЕК I, 453. Един от нашите другари, който се занимаваше с авджилък, уби един азъл (дива свиня — мъжка). 3. Стоянов, ЗБВ I, 29. — Все им се карам, казвам им, че такъв барут не става за авджилък, нито пък да разбиваме каменните кариери и те обещават следния път да донесат по-хубав, ама лъжат! П. Стъпов, ЖСН, 76.
— От тур. avcılık.
АВДЖИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, съкр. пред име, прозвище, авджи` м. Остар., сега простонар. 1. Ловец. Консулът беше не само иманяр, но и ходеше на лов — .. Татар-Христо също беше авджия. И. Йовков, ЖС, 162. Ей, дружина! — Честита година! / Чест дал господ кому както знае, / .. / на авджии лова се в сполуки. П. Р. Славейков, НМК, 73. Имала Янка седмина бракия, / сите седмина авджии били, / авджии били, ловджии били. Нар. пес., СбНУ XLIII, 325. — Туй не е султан, проклет да е. Авджи султан. Султан на зайците, пилетата. Д. Яръмов, ВП, 69.
2. Животно, което ловува или с което се ходи на лов. Котак авджия. Куче авджия.
— От тур. avcı.
