Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/205“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | АБЕ<sup>1</sup>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Разг.</i> Стъклено топче за детска игра. <i>В градинката няколко деца играеха с абета.</i> | + | {{+}} |
| + | <b>АБЕ`</b><sup>1</sup>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Разг.</i> Стъклено топче за детска игра. <i>В градинката няколко деца играеха с абета.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АБЕ</b><sup>2</sup>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал. Умал. от</i> аба (във 2 знач.); абичка, абица. <i>Долавям един клон. Късам | + | <b>АБЕ`</b><sup>2</sup>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал. Умал. от</i> аба (във 2 знач.); абичка, абица. <i>Долавям един клон. Късам [сливи] и ям. Една от друга по-сладки! Турям и в джеба на абето си. Т.</i> Влайков, Пр. I, 138. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АБЕ`Н</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е направен от аба (в 1 знач.). <i>Той го познаваше, но като че видя друг човек: къс, пълен, червен, със сиви абени дрехи.</i> Й. Йовков, ПГ, 263. <i>Изпод каскета се подаваха руси, неподстригани сколуфи, панталонките и дрешката му бяха абени и несръчно ушити.</i> И. Волен, РК, 27. <i>Конят на дяда попа беше един хубав, едър, дория кон, .. Седлото, покрито с една абена, тъмнопепелява хаша, а върху нея кожени дисаги.</i> М. Георгиев, Избр. разк., 151. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АБЕ`НЦЕ</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Диал. Умал. от</i> абе<sup>2</sup>. <i>Като се заесени, обличат му дълго вълнено абенце.</i> Т. Влайков, Пр. I, 159. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АБЕРАЦИО`НЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни. <i>Спец. Прил. от</i> аберация. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АБЕРА`ЦИЯ</b> <i>ж.</i> 1. <i>Астрон.</i> Видимото отклонение на звездите от тяхното истинско положение на небесната сфера поради събиране на движението на светлината, която иде от тях, с движението на Земята по нейната орбита и непрекъснатото променяне на посоката на това движение по отношение на звездите. <i>Всички звезди, които наблюдаваме, показват намалена височина в сравнение с истинската, следствие на описаното явление, наречено аберация.</i> Г. Томалевски, АН, 95. |
2. <i>Физ.</i> Отклонение на светлината от фокуса на оптическа леща поради нейното несъвършенство. | 2. <i>Физ.</i> Отклонение на светлината от фокуса на оптическа леща поради нейното несъвършенство. | ||
| − | 3. <i>Прен. Рядко.</i> Отклонение от истината, от здравия смисъл; заблуда, грешка. <i>Поетът стъпва с тия трудове | + | 3. <i>Прен. Рядко.</i> Отклонение от истината, от здравия смисъл; заблуда, грешка. <i>Поетът стъпва с тия трудове [„Книга за българския народ“ и др.] <i>в една нова фаза на своето творчество — политическата сатира. За мнозина читатели и критици това е скок, това е една аберация на ума и чувствата.</i> Б. Ангелов, ЛС, 222. |
| − | + | ◇ <b>Сферична аберация</b>. <i>Физ.</i> Недостатък на леща или на оптическа система, поради който светлинните лъчи, минаващи през периферията, се пречупват различно от лъчите, преминаващи през средата, вследствие на което се получава неясен образ. Хроматична аберация. <i>Физ.</i> Недостатък на леща или на оптическа система, поради който лъчите с различен цвят не се събират в една и съща точка. | |
— От лат. aberratio ’заблуждение, отклонение’. | — От лат. aberratio ’заблуждение, отклонение’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АБЕЦЕДА`Р</b>, -ът, -а, <i>мн.</i> -и, <i>м. Остар.</i> Буквар. |
— От лат. abecedarius. | — От лат. abecedarius. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АБЗА`Ц{{попр|поправено погрешно ударение}}</b> <i>м. 1. Печат.</i> Празно място, отстъп пред нов ред при печатен или ръкописен текст. |
| − | 2. <i> | + | 2. <i>Литер.</i> Откъс, част от текст между два такива отстъпа. <i>А вечерта, .. , надвесен над работната си маса, той [Гълъбов] пише: .. А сетне допълва тази своя мисъл с още един абзац.</i> К. Странджев, ЖБ, 131. <i>Вторият абзац не се чете.</i> |
— Нем. Absatz. | — Нем. Absatz. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АБЗЕ`ЦЕР</b> <i>м. Техн.</i> Вид усъвършенстван екскаватор с транспортна лента. |
— От нем. Absetzer. | — От нем. Absetzer. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>А`БИЕ</b> <i>нареч. Старин.</i> Веднага, тозчас, тутакси. <i>Абие от мощите миро благовонно изтекло.</i> Т. Влайков, Пр. I, 178. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АБИОГЕНЕ`ЗА</b> <i>ж. Биол.</i> Абиогенезис. |
| + | ---- | ||
| + | <b>АБИОГЕНЕ`ЗИС</b> <i>м. Биол.</i> Зараждане на организмите от неорганична, нежива материя; абиогенеза, самозараждане. | ||
| − | — От | + | — От гр. ἀ- ’не’ + βίος ’живот’ + γέυυησις ’раждане’. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АБИО`ЗА</b> <i>ж. Мед.</i> Намалена жизнеспособност на орган или система в организма, която е резултат от вродена слабост. |
— От гр. ἀ- ’не’ + βίος ’живот’. | — От гр. ἀ- ’не’ + βίος ’живот’. | ||
| Ред 45: | Ред 48: | ||
<b>АБИОТИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Биол.</i> Неорганичен. <i>Противоп.</i> биотичен; биотически. | <b>АБИОТИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Биол.</i> Неорганичен. <i>Противоп.</i> биотичен; биотически. | ||
| − | + | ◇ <b>Абиотични фактори</b>. <i>Биол.</i> Съвкупност фактори от неорганичната природа (като светлина, влажност и др.), които оказват влияние върху живота и развитието на организмите. <i>Както абиотичните фактори / топлина, светлина, влага и т.н./, така и биотичните имат комплексно въздействие върху организмите.</i> Биол. IX кл, 1981, 66. | |
— От гр. ἀ- ’не’ + βίος ’живот’. | — От гр. ἀ- ’не’ + βίος ’живот’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АБИСА`ЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Геол.</i> Който се отнася до най-дълбоките части на моретата и океаните или на земната кора. <i>Най-вътрешната и дълбока обширна област на моретата се нарича абисална (бездънна).</i> Гр. Николаев и др., ОГ, 81. <i>Магмените скали, или както още ги наричат, магматични, .. , са образувани от охлаждането и втвърдяването на магмата. Едни от тях са образувани дълбоко в земната кора и се наричат дълбочинни (абисални) скали.</i> Г. Георгиев, МП, 175. <i>Абисална океанска област. Абисални утайки. Абисални животни.</i> |
— От фр. abyssal ’извънредно дълбок, бездънен’. | — От фр. abyssal ’извънредно дълбок, бездънен’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АБИСИ`НЕЦ</b>, <i>мн.</i> -нци, <i>м.</i> Мъж от основното население на Абисиния, предишно название на Етиопия, страна в Североизточна Африка; етиопец. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АБИСИ`НКА</b> <i>ж.</i> Жена от основното население на Абисиния; етиопка. |
---- | ---- | ||
<b>АБИСИ`НСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който се отнася до абисинец и Абисиния; етиопски. <i>Абисинска държава. Абисински език. Абисинска война.</i> | <b>АБИСИ`НСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който се отнася до абисинец и Абисиния; етиопски. <i>Абисинска държава. Абисински език. Абисинска война.</i> | ||
Версия от 22:20, 5 декември 2012
АБЕ`1, мн. -та, ср. Разг. Стъклено топче за детска игра. В градинката няколко деца играеха с абета.
АБЕ`2, мн. -та, ср. Диал. Умал. от аба (във 2 знач.); абичка, абица. Долавям един клон. Късам [сливи] и ям. Една от друга по-сладки! Турям и в джеба на абето си. Т. Влайков, Пр. I, 138.
АБЕ`Н, -а, -о, мн. -и, прил. Който е направен от аба (в 1 знач.). Той го познаваше, но като че видя друг човек: къс, пълен, червен, със сиви абени дрехи. Й. Йовков, ПГ, 263. Изпод каскета се подаваха руси, неподстригани сколуфи, панталонките и дрешката му бяха абени и несръчно ушити. И. Волен, РК, 27. Конят на дяда попа беше един хубав, едър, дория кон, .. Седлото, покрито с една абена, тъмнопепелява хаша, а върху нея кожени дисаги. М. Георгиев, Избр. разк., 151.
АБЕ`НЦЕ, мн. -а, ср. Диал. Умал. от абе2. Като се заесени, обличат му дълго вълнено абенце. Т. Влайков, Пр. I, 159.
АБЕРАЦИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Спец. Прил. от аберация.
АБЕРА`ЦИЯ ж. 1. Астрон. Видимото отклонение на звездите от тяхното истинско положение на небесната сфера поради събиране на движението на светлината, която иде от тях, с движението на Земята по нейната орбита и непрекъснатото променяне на посоката на това движение по отношение на звездите. Всички звезди, които наблюдаваме, показват намалена височина в сравнение с истинската, следствие на описаното явление, наречено аберация. Г. Томалевски, АН, 95.
2. Физ. Отклонение на светлината от фокуса на оптическа леща поради нейното несъвършенство.
3. Прен. Рядко. Отклонение от истината, от здравия смисъл; заблуда, грешка. Поетът стъпва с тия трудове [„Книга за българския народ“ и др.] в една нова фаза на своето творчество — политическата сатира. За мнозина читатели и критици това е скок, това е една аберация на ума и чувствата. Б. Ангелов, ЛС, 222.
◇ Сферична аберация. Физ. Недостатък на леща или на оптическа система, поради който светлинните лъчи, минаващи през периферията, се пречупват различно от лъчите, преминаващи през средата, вследствие на което се получава неясен образ. Хроматична аберация. Физ. Недостатък на леща или на оптическа система, поради който лъчите с различен цвят не се събират в една и съща точка.
— От лат. aberratio ’заблуждение, отклонение’.
АБЕЦЕДА`Р, -ът, -а, мн. -и, м. Остар. Буквар.
— От лат. abecedarius.
АБЗА`Ц* м. 1. Печат. Празно място, отстъп пред нов ред при печатен или ръкописен текст.
2. Литер. Откъс, част от текст между два такива отстъпа. А вечерта, .. , надвесен над работната си маса, той [Гълъбов] пише: .. А сетне допълва тази своя мисъл с още един абзац. К. Странджев, ЖБ, 131. Вторият абзац не се чете.
— Нем. Absatz.
АБЗЕ`ЦЕР м. Техн. Вид усъвършенстван екскаватор с транспортна лента.
— От нем. Absetzer.
А`БИЕ нареч. Старин. Веднага, тозчас, тутакси. Абие от мощите миро благовонно изтекло. Т. Влайков, Пр. I, 178.
АБИОГЕНЕ`ЗА ж. Биол. Абиогенезис.
АБИОГЕНЕ`ЗИС м. Биол. Зараждане на организмите от неорганична, нежива материя; абиогенеза, самозараждане.
— От гр. ἀ- ’не’ + βίος ’живот’ + γέυυησις ’раждане’.
АБИО`ЗА ж. Мед. Намалена жизнеспособност на орган или система в организма, която е резултат от вродена слабост.
— От гр. ἀ- ’не’ + βίος ’живот’.
АБИОТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Биол. Неорганичен. Противоп. биотичен; биотически.
◇ Абиотични фактори. Биол. Съвкупност фактори от неорганичната природа (като светлина, влажност и др.), които оказват влияние върху живота и развитието на организмите. Както абиотичните фактори / топлина, светлина, влага и т.н./, така и биотичните имат комплексно въздействие върху организмите. Биол. IX кл, 1981, 66.
— От гр. ἀ- ’не’ + βίος ’живот’.
АБИСА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Геол. Който се отнася до най-дълбоките части на моретата и океаните или на земната кора. Най-вътрешната и дълбока обширна област на моретата се нарича абисална (бездънна). Гр. Николаев и др., ОГ, 81. Магмените скали, или както още ги наричат, магматични, .. , са образувани от охлаждането и втвърдяването на магмата. Едни от тях са образувани дълбоко в земната кора и се наричат дълбочинни (абисални) скали. Г. Георгиев, МП, 175. Абисална океанска област. Абисални утайки. Абисални животни.
— От фр. abyssal ’извънредно дълбок, бездънен’.
АБИСИ`НЕЦ, мн. -нци, м. Мъж от основното население на Абисиния, предишно название на Етиопия, страна в Североизточна Африка; етиопец.
АБИСИ`НКА ж. Жена от основното население на Абисиния; етиопка.
АБИСИ`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до абисинец и Абисиния; етиопски. Абисинска държава. Абисински език. Абисинска война.
